Театралното изкуство в Трявна

Чакайте! Не става дума за сега. Къде такова нещо сега? Факт и тъжен, и поучителен. Но в миналото… Да, става дума за него.

Няма да бъда изчерпателен, нито строго хронологичен. Ще докосна само по-типичните моменти.

През 1847 година под името книгохранителница бе създадена обществена библиотека-читалня. С идването на Петко Рачев Славейков като учител в Трявна през 1849 година, тя се стабилизира. В 1871 година се основава читалище „Трудолюбие“, което фактически е правоприемник на казаната книгохранителница.

Под егидата на това читалище се поставя началото на театралното изкуство в Трявна. Паметна остава тази страница от културната история на градеца ни, когато през 1874-1875 г. е изградена първата театрална сцена и на нея е поставена пиесата „Многострадална Геновева“. С този вълнуващ момент е свързано името на даскал Димитър Витанов, пръв пионер и самобитен нашенски режисьор. Незабравимо мила и вълнуваща е цялата празнична суета на тревненци, всичките им възторзи, наситени и с очарователни наивитет. И трогваща до сълзи е тяхната тълкувателна символика, която прозира в пиесата: Геновева – това е поробена България; Голос – това е поробителят турчин; Графът – това е свободата, това е Русия. Така театърът още в първите си стъпки става ехо на народните въжделения, на народните надежди.

До 1907 г. това изкуство, като че ли е в пауза. Но в тази именно година, съгласно живите възпоминания на нашите съграждани, се основава общоработническото дружество „Защита“, имащо професионален характер. Още на следната година тревненската сцена се оживява. На нея е представена пиесата „Стефан Караджа и Хаджи Димитър“. Събитие крупно, изключително за тогавашна Трявна. То е заангажирало имената на Никола Бъчваров, Петър Шишков, Христо Василев, Никола Терзиев, Никола Бонев, Георги Славин, К. Витанов, Георги Македонски, Мария Бъчварова, Стефан Калугеров и др. Отбелязвам ги, защото те заслужават признателната ни адмирация. В техния репертоар, който е немалък личат и такива сериозни пиеси, като „Женитба“, „Ревизор“, „Разбойници“, „Дон Жуан“, „На дъното“ и др. Това е едно респектиращо указание за естетическите потреби, за културното ниво на нашите тогавашни съграждани.

През 1927 г. театралното изкуство намира подкрепа и от основаното Женско дружество. Около това време на сцената намират място пиеси, като „Седянка“, „Към пропаст“ и др.

И отново историята на това изкуство избледнява, потулва се. Но през годините от 1938 до към края на 1943 г., от време на време, тревненци виждат по някоя пиеса. И тук трябва заслужено да спомним приноса на артиста Христо Стефанов и съпругата му, на Михаил Попов и други самодейци. През този период тревненци са удостоени с представлението на пиесите – „Под чехъл“, „Неразделни“, „Шегите на дявола“, „Кралицата на нощта“, „Балкански аристократи“, „Свекърва“, „Скакалци“.

Театралното изкуство бележи истински възход след 1944 г. При най-скромна материално-техническа база, без особена квалификация, без финансови импулси, тревненският театрален колектив разгръща дейност, удивителна по своите мащаби и резултати. От време на време идват и професионални артисти, които поставят една или друга пиеса: Иван Димов, Константин Кисимов, Христо Стефанов, Мечев, Пенка Василева, Ружа Делчева, Стефан Гадуларов, Иван Куманов. Нашите тревненски артисти възприемат, учат се, израстват, добиват сценичен опит. Тревненци им отдават пълното си доверие, уважение и любов. Те с трепет очакват вдигането на завесата… Спомняте ли си? Така беше. Незабравими са часовете, когато на нашата малка и скромна сцена се изнасяха пиесите – „Луди млади“, „Всичко се случва“, „Милионерът“, „Без вина виновни“, „Топаз“, „Борсанови“, „Платон Кречет“, „Леля Катенка“, „Госпожа министершата“, „Наследници“ /“Бог да прости леля“/, „Йончови ханове“, „Под моста“, „Тревога“, „Хъшове“, „Московски характер“, „Свекърва“ и много други.

Трябва да отчетем, да благодарим и да помним усилията на всички тревненски служители на Мелпомена.

Някои от тези труженици се посветиха завинаги на сценичното изкуство: Виолета Николова, артистка в София, Никола Шиваров – в гр. Видин, Васил и Тинка Радомирови – в Ст. Загора, Ана Кожухарова – в Хасково, Вера Стойчева – във В. Търново, Петър Чобанов – в Габрово и др.

Характерно за тия ентусиазирани пионери на културата бе страстната им обич към сцената, към изкуството, постоянният им стремеж да намерят себе си, да се утвърдят, като артисти, да се усъвършенстват. Ние говорим така, както го виждаме откъм „беловата им страна“. Но несъмнено зад нея е имало и мъка и разочарования, и напрежение, и тревога, огорчения и колебания. Но очевидно волята за борба и творчество е надделявала. И тъкмо затова тревненската общественост, както тогава, така и сега, им благодари от сърце. Тъкмо затова нашият театрален колектив се наложи. Той посети много градове и села. Името му се утвърди. Завоюваният авторитет бе висок и безспорен. В резултат на това той стана околийски театър, а после и Великотърновски окръжен театър. Част от поменатите артисти отидоха в окръжния център и станаха творческо ядро на днешния Великотърновски народен театър. По този начин малка Трявна направи голям културен принос.

Дойде време, когато театралното изкуство трябва да открие нова, още по-дръзновена и още по-творческа страница.

Ще бъде!

 

Васил Резачев

в. „Тревненски зов“, бр. 1-2/30.01.1968 г.