В Трявна не е било Ориент, в Трявна е било само Европа

Преди години из Трявна плъзна упорит слух за строежа на джамия на терена на бившата ТЕЦ „Бедек“… И слухът се оказа наистина слух. Но Трявна и джамия в Трявна е било тема за размисъл и преди доста години в една статия на чужденец: „Още от началото, в първата минута пътникът забелязва, че джамията, която в почти всеки български град, било то основно разрушена, или отчасти поради необходимост запазена и обърната в черкова, кафене или базар, сочейки със своето острие на минарето си тъмната история на турското господство, че този елегантен победен паметник на Ориента – тука, в Трявна не се среща. В Трявна не е било Ориент, в Трявна е било само Европа и тогава, когато Европа предаде целия Балкан за петстотин години на Ориента” /подчертаването мое/.

Статията със заглавие „Дървото проповядва” е препечатана в „Общински вестник Трявна” 1941 г. бр. 157 от големия германски вестник „Дойче Алгемайне Цайтунг” в приложението му „Цайтбилдер” на 16 март 1941 г. Авторът и редактор на вестника г-н L. Hardtman, посетил Трявна през лятото на 1940 г. Публикацията е на Богомил Даскалов, който е нарекъл превода, вероятно негов, „блед превод”.

Легенда за една проповед на Поп Кою Витанов

Не бих прибавила нищо повече, ако в края на тази голяма статия не се разказва една малко позната, а за мнозина и напълно непозната легенда за Трявна, по своеобразен начин свързана с темата за джамия в Трявна. След като пише за живота и резбарската ваятелска дейност на поп Константин /Поп Кою Витанов/, който не владеел дар слово, но проповядвал чрез смирените, богоугодни и красиви форми, които дълбаел от упоритото дърво, авторът чужденец посочва, че с идването си в Трявна големият учен Феликс Каниц открил тука, „в последната и най-забравена турска провинция”, европейски Барок. Барок, незасегнат според него от ориенталската арабеска. Чудото на Поповия Барок, което можело да се види в старата църква „Архангел Михаил”, този „вълшебен анахронизъм на Барока в деветнадесетото столетие”, било чудо според немския автор, не за поп Константина, не за България, а ” за Германия и Европа”. Каква проповед излъчвало изкуството на Поп Кою Витанов и как тя въздействала върху хората, за това се разказва в легендата, самата тя наречена „нежен анахронизъм”. Било след разгрома на Априлското въстание от 1876 г.:

„Турчинът стоеше пред града. Разбити въстаници бяха в различните къщи изпокрити. Турчинът прати един парламентьор: безусловно предаване. Никой не знаеше къде може да се заведе младия турски офицер за преговори, навсякъде можеше да види той неща, хора, които не трябваше да вижда. Заведоха го в черковата – в Поп Константиновата черкова. При Поп Константин не беше се скрил никой от въстаниците, не го смятаха за доверен.

Турчинът се поозърна в черковата. Той веднага стана разсеян. Докато неговата уста настояваше за искането му, очите му не се отделяха от резбите. В тъмните страни на дървото никой не можа да види какво го раздвижи. Вероятно беше боснянин, а боснянците бяха най-добрите турски войници, вероятно нещо смътно роднинско в него заговори, вероятно е бил в Европа по следване и схвана какво вижда тука, но никой не можа да разбере, даже хрониката не поменава и неговото име. Едно е сигурно, че той останал на своето искане за безусловно предаване и, че същото е било прието.

Известно е, че след един час, една рота турски войници влязла в разтреперания град, само една рота и то в отличен ред, която рота офицерът заведе в черковата и нареди: обущата да събуят, тъй както пред една джамия и в черковата ги въведе. Сигурно е, че една рота неверници разглеждаха резбите на поп Константина... това бяха посетители, многобройни посетители, най-многобройните посетители, които чуваха тихата едва уловима и глуха проповед.

След това се представиха условията. Те бяха строги, но не нечовечни. Никакъв камък – и преди всичко никакво дърво не се побутна: никакъв камък, никакво дърво, никакъв човешки живот. Тогава си замина ротата в пълен ред, в какъвто беше и дошла и като че ботушите не се сдържаха, като че ли при чакането си в предверието на черковата, подобно на водачите си, са се научили да мълчат пред изкуството и да слушат каквото виждат... Защото Трявна разбра, че беше спасена от дървена проповед и остана благодарна на дървото...”.

Не е известно кой е разказал тази легенда на редактора на големия немски вестник. Но ако приключваме темата за Трявна и джамия в нея, можем да повторим, че Трявна не е Ориент, Трявна е Европа. И като се доверим на легендата можем да прибавим: тука джамия не е имало, но в тревненска църква са влизали като в джамия турски войници. А джамия не вярвам да има някога в Трявна, защото „проповедта” на поп Кою Витанов никога не е заглъхвала, защото тя бе подхваната от десетки майстори на длетото и нейният български глас е отдавна познат в цяла Европа.

 

Вера Христова

Църквата "Св. Архангел Михаил" в Трявна
Снимка - Stanislava E.

Интериор, църквата "Св. Арх. Михаил" в Трявна

Владишкият трон в църквата