Как посрещали Нова година нашите предци

Каден вечер /31 декември/

На този каден вечер в по-старо време се Ладували. Собствено ладуването ставало на Сурваки сутринта, а вечерта само си събирали пръстените момите, туряли ги в едно бяло менче, оставяли ги на стряхата и сутринта се събирали да си ладуват; коя кого ще земе. По замръзването на водата в менчето гадаяли, каква ще бъде годината: колкото по-силно замръзвала водата, толкова по-берекетлия /изобилна/ и здрава щяла да бъде годината. Аз не помня да се е ладувало някога, но съм слушал много припеви за ладуване.

Както запомних аз Кадений вечер срещу Нова година, Сурваки, Васил /У нас в Трявна, на 1 януари казват трояко: Нова година, Сурваки и Васил/ ставаше така: през денят йоще донасяхме няколко клоня „дрян“. От този дрян накъсват малки клончета с по две, три и повече пъпки и ги турят в млина /баницата/. Всякое клонче е наречено на нещо, например – едно клонче представлява къщата, друго нивите, здравието, воловете, овцете и пр. В млина се турят клончета толкова, колкото неща има ступанът на къщата. На едно от клончетата вържат с червен конец бабка /стара сребърна пара/. Като се опече млина в собената дупка, софрата се слага: сложат на нея от всичко, каквото ще се яде него вечер; залепят по една вощеница /* свещ/ на всяка гозба, на млина и на хляба и се захваща молитвата за вечеря, по същий начин, както и срещу Коледа, само че вместо „Рождество твое…“, чете се тропарът на Св. Василия „Во всю землю…“.

Прикадяват се иконите и софрата и после жената отива да прикади вред, както и срещу Коледа, за да пропъди Караконжа. Освен млина, който е необходим за тая вечер, готви се за тази вечер главата на шупаря на пача с бел лук, и се пече едно ребро. Млина се яде най-подир. При яденето на млина се внимава, кой какво ще намери и кой каквото намери на него ще има късмет през годината. Всички ламтят кой ще намери бабката /парата/, който я намери, той ще е най-честитият през годината.  За да не би да стане злоупотребление в намерванието на парите, от тези, които са правили млина или пък са видели де са турнати, тавата с млина се завърта три пъти.

На тази вечер, ако някой е честит да кихне, харизва му се нещо: овца, крава или друго нещо и то става негова собственост. Сутринта на Сурваки, децата ходят с дренова пръчица, на които клончета са овити на търкалца и нанизани с пари, да сурвакат роднините и комшиите си с известна сурвакня: „Сурва, сурва година!...“.

 

Из ръкописа "История на Трявна" на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), чийто оригинал се съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

 

* Снимката е илюстративна, худ. Васил Горанов