Стефан Петров - Сянката

Повечето тревненци сигурно си спомнят инж. Никола Стефанов, Александър Попов, баща му Борис Попалександров, Вера Христова, Цаню Калугеров и още много други личности, популярни в тревненското общество през годините. Но сигурно малцина ще си спомнят за Стефан Славчев, Тодор Кънчев, Христо Добрев, Петър Петров и др., за които казваме, че са от „неизвестните“, но те са нашего брата, с не по-малко заслуги от другите. И двете групи са тревненци, живели и творили с болката и радостта на нашия малък градец.

Та в случая думата ми е за Стефан Славчев Петров /Сянката/, отишъл си от белия свят преди много лета. Годината на раждането му мисля беше 1947 *. Помня, че когато бях ръководител на естрадно-сатиричния състав към завод „Аврам Стоянов“ и на една репетиция се появи Стефан с желанието да участва. Бегло го познавах, но всъщност от тогава започна нашето необяснимо, всевечно приятелство. Не винаги всичко е било нормално, често се нарушаваше баланса от прекалената му страст към силните течни усещания, от политическата конюнктура, връзката обаче никога не се късаше.

През лятото на 1969 г., юли месец, основахме новото формирование към читалището – Кино-фото клуб, сложихме му и едно 69 /т.е. годината на учредяването/. Двамата с него бяхме в попарата, като предварително вече бяхме заснели с камера „осмичка“, която бях купил преди това, етюда „Репетиция“ с изпълнители от естрадния състав. Колко клуба в България ще се похвалят с такова нещо?!

На учредителното събрание, по памет, присъстваха Ангел Кръстев от ГК на БКП, Марин Маринов от Окръжен архив – Габрово, главния виновник, за да ни има – Васил Дренски, Георги Михайлов и още малцина ентусиасти. Благодарение на Стефан, и не само на него, клубът израсна и бе сред десетте най-добри в страната. Членският състав се попълваше, макар и не така мощно, както ни се искаше – Стефан Казасов, д-р Петър Петров, Петър Петров /Миньора/, Дешка Косева, Милчо Панев, инж. Петко Недев, Петьо Петров /малкият Петьо/. Това си спомням, а имаше и още. Затриха цялата документация – яростно, безпощадно, със злоба и мъст. Може би аз да съм бил причината, а може би генетиката на съвременния българин /и не само/ е такава.

Стефан беше човек, който можеше всичко. Някои се опитваха да го правят на посмешище, но те нямат неговото можене и познание. От предприятието, където работеше го пращаха на специализация в чужбина. Още едно доказателство за доверие във възможностите му. А по отношение на творческата му работа, да не повтарям едно и също. Той беше и много добър изпълнител. Твърде рано си отиде и не можа да се порадва. Всъщност, на какво да се радва, като и той видя как унищожиха всичко, което сме сторили за този град…

За такива хора, като Стефан, малко се пише и се е писало, и малко се знае. Всъщност, малко, защото – кой е той?! А той заслужава да е на висок пиедестал /като неговия брат Петър Петров/, различен от този на псевдознаещите, псевдоможещите радетели на обществена ясла. Роман бих написал за съвместната ни работа, роман, в който няма да има измислени историйки, а случки и факти, от които ще ви настръхне косата. Всичко си отиде и лежи погребано в читалището, заедно с неистовото ни желание за бъдещи творчески успехи. Над 10-15 национални фестивала на любителския филм, чийто домакин бе Трявна. Колко големи творчески личности – режисьори, оператори, монтажисти, писатели, киноклубове от цялата страна, гостуваха в Трявна. Миналите ни успехи висят като дрипи по стените в мазето – една част от тях, а другата е в небитието. Дълги години бях председател на Кино-фото клуб’69 при читалището, но не можах да го преведа през бурите, които се оказаха унищожителни, безкрайни и продължават.

 

Петър Рангелов

 

* Бел. Г. Иванова – Стефан Славчев Петров е роден на 1 ноември 1946 г. в Трявна и си отива от този свят на 4 септември 2003 г. Погребан е в родния си град.

 

** Снимките са от архива на НЧ "Пенчо Славейков 1871" - Трявна

Стефан Петров - Сянката

Снимачен момент
/вдясно на снимката е Петър Рангелов, който е сред основателите
на Кино-фото клуба в Трявна и негов дългогодишен председател/

На снимачната площадка
/в ляво е режисьорът Петър Рангелов/

Снимачен момент
/зад камерата е Стефан Петров - Сянката, а до него е Стефан Казасов/

Съученици на Стефан Славчев от Славейковото училище /1959 г./ с 
прогимназиалната им учителка Пенка Станчева
/малкият Стефан е застанал точно пред нея/
Благодарности за снимката на неговата съученичка Лилия Вълчева Петкова!