Светът има нужда от войни на доброто

В навечерието на Коледно-новогодишните празници, потребността да бъдем добри и да вършим добро се увеличава многократно. Винаги съм се чудила, защо точно по това време на годината ни обзема онази „всемирна любов”, както я наричаше един мой приятел – многопластов, дълбок, талантлив и много мъдър човек. Вероятно, Рождеството на младенеца Христос е достатъчна причина за мощния прилив на любов, милосърдие, състрадание у нас, християните, точно по това време на годината. Оказва се обаче, че тези човеколюбиви чувства владеят и закоравелите откъм религиозна вяра сърца. Едно е сигурно – светът днес има нужда от ударна доза добродетели и то не само в навечерието на Коледа. От ударна доза добро се нуждае болният, изнемощелият от отчаяние организъм на България. Не от някакви менте хапове, от болкоуспокояващи или от приспивателни. Но ако имаме сетива за историята на заболяването ни, особено през последните години, не може да не видим онова, което е очевидно и очевадно: Само да имаме желание да правим добро, не е достатъчно; Само да знаем как да правим добро, не е достатъчно; Само да имаме сили да правим добро не е достатъчно. И ако имаме всичко това накуп, пак не е достатъчно. Защото доброто има нужда от защита. Ако не защитаваме добрия човек и добрите му дела, няма как те да стават все повече. Така, че не намерения и послания, а реално Добро и не в защитени домове, а в защитени селища и сърца. И колкото по-голяма става нужда от добро, толкова повече то се превръща в клише. Често се питам: защо след като всички искаме да множим добродетелите около себе си, светът става още по-лош, чужд, враждебен, като че ли напук на самите нас?! Всъщност, дали именно балансът между Доброто и Злото е двигателят на световния ред и хармония? А кой се грижи за този баланс? Къде е мястото, ролята, вината и отговорността на създадените по божий образ и подобие човеци? Та, нали те, по подразбиране, следва да творят добри дела? А лошите? За съжаление, особено напоследък, този баланс е сериозно нарушен. Въпреки всевъзможните опити за множене на добродетелта. А тя самата, предполага смирение и кротост, защото добрият човек е и благ и, както се оказва - не вписващ се в нашите вълчи времена. Макар, че както мъдро заключава Демокрит - „От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и начин да избегнем злото”. По думите му, дълбоката вода е полезна в много отношения, но е и вредна, защото може да се удавиш в нея. Все пак и това може да се избегне, просто трябва да се научим да плуваме. Дори срещу течението...

Мисля си, че през последните години понесохме доста библейски шамари, услужливо обръщайки и другата страна. А моментът да се изправим решително срещу онова, което ежеминутно умалява любовта, вярата, надеждата в нашият човешки свят, отдавна е назрял. Време е да се опълчим срещу злото във всичките му проявления, защото днешният свят има нужда от войни на доброто, а не от блестящи оратори и мислители. Затова в навечерието на Коледа, с цялото си сърце ви желая да бъдете не само добри, а и не по-малко – гневни и непримирими към всичко, което граби и руши Доброто и Духовното, обричайки ни на безвремие. Нека не убиваме Духа с посредственост и апатия, с утопии за свят, лишен от зли помисли и дела. Вярвам, че във всеки от нас живее по един Дон Кихот. А свободата, както твърди този неуморим оптимист, винаги е била на върха на копието. И истината. И Духът, че и бъдещето...

Да бъдем!

 

Галина Иванова