Миньо Петров – Царя от с. Рачовци /1841-1919 г./ си построил къща в долния край на селото, където имало изворна вода. На мястото на извора направил малък кладенец, който съществувал и днес. Оженил се за Велика от с. Скорци - сестра на бащата на Кольо Проданов. Имали 12 деца, четири от които починали, като малки.
През 1877 г. била обявена руско-турската война. Русите минали
Дунава и една войскова част се отправила към Велико Търново. Турските началници
напуснали града и побягнали към Турция. Миньо Петров бил мобилизиран и изпратен
в Търново да откара бея и багажа му в Южна България, за да е по-близо до
Турция. Нощта ги заварила в местността „Солищата” под с. Войници и пътниците спрели
да пренощуват. Миньо се събудил през нощта и като видял, че всички спят,
впрегнал воловете и потеглил към родното си село. Пристигнал благополучно и
като взел да разтоварва колата, открил наниза
с 30 жълтици /пендари/ на съпругата на бея. Намерил и едно гърне с жълтици. Въпреки
опасенията, никой не го потърсил. Явно животът бил по-мил и скъп за бея…
Баба Велика скрила наниза и жълтиците в моминския си сандък
под ключ. Обрекла наниза на бъдещата си снаха. По-късно им си родил син, когото
кръстили Недялко и, когато се оженил /за Цана Петкова Тачева от с. Куманите/,
на сватбата баба Велика „викала“ наниза на снаха си. Цана често се гиздела с него,
особено когато ходела в Трявна. Но не могла да му се радва дълго. Баща й Петко
Тачев взел заем, който трябвало да се изплати в определен срок, защото в
противен случай, щели да му отнемат къщата. Заложили наниза на дряновския
чорбаджия Станчо Хаджи Димитров, докато съберат парите. Петко Тачев събрал сумата,
но когато я занесъл, чорбаджията отказал да върне наниза. Така Цана Недялкова
се простила с него. Доста време дядо Миньо се чудил, къде да скрие гърнето със
злато. Още повече, че синът му Недялко започнал да си попийва. Страхувал се
старецът, че ако синът му ги намери, може да ги пропилее за пиене. През
последните дни от живота си казал пред някого, че ги е закопал под прага на
къщата. Тези негови думи се предавали от поколение на поколение и стигнали до
наши дни. През 1995 г. в селото дошли иманяри и съборили всички каменни
стъпала, водещи до новата дълбока маза на Недялко Минев. Един от тях бил
неговият правнук. Не намерили нищо…
Още една интересна история за златно имане пази
тревненското село Рачовци, което често е „проверявано“ от иманярите.
„През 1878 г. в къщата на Рачо Петров, наследена от
внучката му Рада, нощували турци, който бягали към Южна България – разказва
учителят Пенчо Пенчев. - Около 1970 г. баща ми научил от тревненеца Боньо
Матев, че турчин идвал в Трявна и разказал това, което научил от своя прадядо,
предавано от поколение на поколение и стигнало до него, а именно - неговия
прадядо, с група турски войници, нощували в къща, намираща се на 50 метра от
„Радин кладенец” в с. Рачовци. През нощта, под прагау на входа на къщата,
закопали гърне с жълтици… През 1996 г., вероятно през нощта, в старата
изоставена къща на Рачо Петров, дошли иманяри. Разкопали пред входа на къщата.
Около разкопаното имаше парчета от глинен съд. Намерих на улицата план на
къщата с означено мястото на съкровището. Вероятно са го открили, но кои са
иманярите така и не научихме“...
Из „История на село Рачевци“ от Пенчо Пенчев
Подготви Галина Иванова
Къщата на Миньо Царя в изоставеното село Рачовци днес Друг ракурс на къщата на Миньо Царя Къщата на Миньо Царя в близък план Кладенчето на Миньо Царя при една от първите ми разходки в селото Кладенчето на Миньо Царя - близък план Гробът на Миньо Царя в гробищата в с. Рачовци
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.