Строителят Иван Тодоров от Куманите

Дядо ми по майчина линия - Иван Иванов Тодоров, който бил строител и строителен предприемач, е втората рожба на Иван и Мария Вачеви, родом от колиби Куманите. Той е роден през 1880 г. През 1902 г. се жени за Каля Стоянова Иванова от „Бодуровската махала“ в селото. Тя е родена през 1885 г. и е дъщеря на Стоян Колев – Теглича и Йонка Стоянова. Родителите й били бедни хора. Имали осем деца. Бащата бил строител и със скромните пари, които изкарвал, едва изхранвал многочисленото си семейство. Каля била най-малката. След сватбата с Иван Тодоров младите остават да живеят в бащината му къща. Раждат им се седем деца – Мария, Йонка, Бонка, Иван, Ганка, Дешка и Тотьо. За да издържа семейството си, дядо Иван се включва в строителството в селото. Но започват войните и той е мобилизиран. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Завръща се, окичен с медали за проявена храброст в боевете и с голяма тъга по загиналия в Сърбия негов по-малък брат Бончо. И отново се захваща със строителство…

Наред с много си ангажименти, дядо Иван и баба Каля се грижели и за една възрастна жена, която нямала деца. Не е изключено тази жена да е била сестра на Иван Тодоров Вачев (Стария) или негова родственица. След смъртта й, наследяват имота, заедно с една голяма градина в долния край на „Болярската махала“. Там строят голяма двуетажна къща. До нея правят и едноетажна постройка, а по-късно и плевня, и обор за воловете. Определят и място за харман пред плевнята. През 1922 г. се настаняват в новопостроената къща. От майка си знам, че дядо Иван бил много строг и взискателен към децата си. Не можел да търпи да стоят без работа. Синът му Иван разказва, че когато баща му влезел в стаята, той веднага ставал и отивал да нагледа воловете, да ги нахрани и да почисти. И всичките му деца израстват трудолюбиви и успяващи в живота.

Щом пукнеше пролетта, обикновено по Гергьовден, дядо Иван събираше групата, която обикновено се състоеше от двадесетина човека, сред които почти винаги бяха тримата зетьове – Ангел Денев Славков, Петко Илиев Иванов, Деньо Славков Денев и синът му Иван Иванов Иванов. Стягали и нарамвали дюлгерските сандъчета, пълни с инструменти и потегляли към строителните обекти във Варна, Добрич, Шумен, Търговище и околните селища. Строели частни домове, училища, административни сгради, църкви, казарми и др. Всички по-големи административни сгради в Северна България са строени от тази група майстори. Макар и предприемач, дядо Иван работел наравно с другите, а понякога и повече. През лятото си идвали за десетина дни, за да ожънат и овършеят, а след това отново потегляли към строежите. Дядо Иван изпълнявал и длъжностите – домакин, снабдител, счетоводител и касиер. В определени дни от месеца, теглел пари от банката и плащал на работниците. Сметките му винаги излизали до стотинка. Лъжи и измами не съществували. Така например, един ден, след като изплатил заплатите, при него дошъл един от работниците, подал му една банкнота от 100 лева с думите: „Бай Иване, зачели сте при плащането тази столевова банкнота“. Дядо Иван, който бил изплатил всички заплати и бил приключил плащането с математическа точност, го изгледал спокойно и казал: „Вземи си банкнотата и си преброй още веднъж парите! Иван Иванов не греши!“. След малко работникът се върнал, извинил се за безпокойството и казал, че в портфейла си имал от по-рано една забутана банкнота. Дядо Иван нищо не казал, само се засмял.

Когато през 1931 г. дядо Иван отива във Варна от неизвестното село (колиби Кумани), участва в един търг, като истински строителен предприемач. Това е търг, на който тогавашната власт продава парцел със стари постройки в него, който бил собственост на една задлъжняла гъркиня на ул. „Гургулят“ във Варна (днес ул. „Цар Симеон I“ № 24 близо до гарата). Дядо Иван спечелил убедително наддаването. Съборил съществуващите постройки и с много труд, но и пестеливост, построил на това място с площ от 120 кв.м. блок на четири етажа. На първия били разположени два магазина, а над тях – шест апартамента – три големи и три малки. Смятал да ги завещае на наследниците си… През целия си живот живеел много скромно и пестеливо. Последният му строеж, преди да се разболее, бил училището и ветеринарната лечебница в с. Злокучене…

През лятото на 1938 г. дядо Иван заболява тежко. И спира да ходи по строителните обекти. Водят го по разни доктори, та дори и на врачка, но без резултат. Отива си от този свят на 2 януари 1939 г. Погребан е гробището в село Куманите.

Името му фигурира в книгата на занаятчиите и предприемачите в България, наред с имената на големите майстори: майстор Манол, Колю Фичето, Уста Генчо Кънев – Големия и др.

 

Из родовата хроника на Иван Иванов Тодоров и съпругата му Каля, проучена и публикувана от внука им - учителя Пенчо Пенчев от Трявна през 2012 г.

Семейството на Каля и Иван Тодорови

Семейството на Каля и Иван Тодорови