Едно мнение за родното място на Ангел Кънчев

От млади години ме преследва мисълта за уточняване на родното място на Ангел Кънчев. Все време нямах, явяваха се важни жизнени въпроси за решаване или пък, смелост не ми е достигала. Сега, благодарение на насърчението от музея в града ни, пристъпвам към въпроса. Ето как парна душата ми съмнението, че Трявна може би не е истинското родно място на революционера.

През лятото на 1937 г., ученичка в гимназията, прекарвах ваканцията в моето родно село Околиите. Там прочетох книжката на Богомил Даскалов „Ангел Кънчев – кратки сведения за живота, дейността и самоубийството на революционера“. Бях поразена от израза: „Баща му Кънчо Ангелов води потеклото си от колиби Околиите – Тревненско, от гдето дядо му поп Никола дошъл и се заселил в Трявна“.

Ток мина през главата ми. Всичко ми се стори така невероятно. До тогава от никого не бях чувала нещо подобно. Ангел Кънчев беше в младежкото ми съзнание герой – недостижим, извисен, дошъл от някакъв приказен край и изведнъж: коренът му от моето селце. Значи човек като нас. Задъхвах се от вълнение. Значи над него е трептяло същото небе, краката му са минавали по същите пътеки и най-вероятно идвал е до нашия стар дом, пил е вода от ближния кладенец. Значи е гледал с очите си същите гори и хълмове както и аз. Почувствах се сродена, много близка с героя и задължена да сторя нещо голямо, добро…

Като се върнах за учебната година в Русе, споделих тревожната радост с учителката си по история – Соня Оджакова, бесарабска българка, за която пазя най-добър спомен за учител – приятел на учениците си. Тя ме посъветва да поразпитам по-подробно дядо си и баба си какво знаят по този въпрос. Много пъти след това съм питала дядо и баба какво знаят за Ангел Кънчев, за местността „Попската круша“. Малко по-късно, като курсистка в Пловдивския учителски институт, ви задължиха да напишем история на родното си място. Не оставях дядо намира. Тогава научих, че най-старата къща в Околиите е Шопкината, че Околиите водят потеклото си от Хитрьовци, че според дядо: „Нашето село го е имало и преди двеста години“, питам го от къде знае?

„Ами тъй като си направя сметка за баща ми, за дяда ми, за прадяда ми, все тук са раждани и мрели, тъй го караря“. И наистина, караренето на дядо излезе вярно. Преди няколко години открих в гробището на селцето надгробен паметник, съборен на земята, потънал в буренак, дялан от камък, с пизулче на него, без име, само ясно личи датата 1701 година. Не двеста, а повече от двеста годишно е Околиите, защото в началото на 18-ти век Околиите вече съществува. Питам дядо, къде е местността „Попската круша“, а той: „Къде, туй де, долната ограда на Скендерювите, там е. А за Ангелчо Кънчев, ти ако искаш да знаеш, той е роден тука“.

Аз се облещвам: „Дядо, как тука? В нашата история пише в Трявна!“.

„ - Слушай ме какво ти казвам, от баща си го знам, като наближила да ражда, Кънчо дюлгерина /Кънчо Ангелов поп Николов, р. 1828 г./* довел булката си /Гана Димитрова Пандурска, р. 1835 г./ тука, в бащиния дом /в местността „Попската круша“/ да роди чедото си, под свой покрив. Чак на другата година ги снел в новата си къща в Трявна“.

Моят дядо Къню Колев - Китайски е син на Уста Коля Кряката /Колю Цанев Енчев (1827-1928 г.)/ – човек строг, човек на реда, викащ, хокащ, оттам и прякора му. Той е майстора на Скорската черква /*Става въпрос за църквата „Св. Димитър“ в с. Скорците, чийто градеж бил възложен на Уста Генчо Кънев Големият. Строежът й започнал на 30 март 1875 г. и бил завършен само за година. Храмът е осветен на 28 ноември 1876 г. Уста Колю Кряката бил женен за Неда Кънева Драганова (1843-1905 г.) - една от сестрите на Първомайстор Уста Генчо/. Дядо Къню е роден през 1860 г. Оженил се 26-годишен през 1886 г. /съпругата му се казвала Мара/, след като взел участие в Сръбско-българската война /виждала съм имаше диплом-грамота с медал, като участник в нея/.

Казва ми, че много круши са брали от „Попската круша“. Питам го как е станало, че имотът на бащата на Ангел Кънчев е попаднал в ръцете на баща му дядо Кольо Кряката. „Баща ми, дядо ти Кольо, де, го купил от Ангелкънчовите ора, от баща му, нали били дюлгери, че се тачели“.

Оставям дядо, подлавям баба. Баба ми Мара Кънчева - Китайска е дошла в Околиите като млада булка на 16 години. Родена е в с. Войниците, 10 години е била по-млада от дядо, родена е към 1870 г. Вървим двете към Корията, отиваме за гъби или караме кравите на паша. Използвам близостта на долната ограда на Скендерьовите и питам: „Бабо, къде беше „Попската круша“? Баба е облечена в сукман, по бели ръкави, с чапрази, с червена ръбена кърпа, по ковани чехли. Мятва с белия си ръкав и виква: „Ай тами, като дойдох и заварих там плочи и дувари и пещ ми се чини, кичеста круша, голям орех и череша. Що круши сме брали от Попската круша! Тя беше орташка“.

По поръка на музейните работници, вече целенасочено, много съм разпитвала майка си Неда Кънева Колева, починала на 84-годишна възраст през 1975 г. Тя беше сладкодумна. Аз много обичах да я слушам и много неща съм записала от нея за родното си село. Според майка ми, към 1866 г. имотът на бащата на Ангел Кънчев отдавна е притежание на дядо й Уста Кольо Кряката. Попската круша се бере от нашия род. От нея пада осиновеният син на Иван, брат на дядо Кольо Кряката. Синът се казвал Миньо. Било младо момче и при падането се заклал, според израза на мама, значи счупил си врата и умира. Мама толкова е слушала за се говори за тази трагедия в своето детство, че и на мене разказваше „какъв страх е брала“, когато още 5-6-годишна е присъствала на орташкото бране на крушата със Скендерьовите й Йовините родове от Околиите. Нещо тайнствено и злокобно изпитвала на това място. Много интересно ставало брането. Отивали с коли и волове. Обирали крушите и ги делели на три с крина. Питам майка си: „Защо тази местност преди да влезе в ТКЗС-то беше в имота на Скендерьовите, а не в наши ръце?“. Мама ми разказва: „Моят дядо Кольо Кряката го трампил с нива на местността „Чуката“. Той искал като излезе от портите си да нагазва все в свой имот. Същото искали и дядо Христо, и дядо Рачо Скендерите. Имотите им да са при една страна, така те си ги разменили, но според тогавашен обичай, дърветата в тях, особено ако са големи, се берат орташки“. Майка ми, като дете, е присъствала на тези бранета и изпитвала мистичен страх, че там умрял човек.

Напоследък, посещавайки гроба на майка си, се зачита по старинните каменни надгробни паметници и разказът на моята майка се потвърди. Намерих надгробна плоча, близо до гробовете на нашия род с надпис: „зде почивает рабь Божии Миню смерть БГО-патна от древо 1866 г.“. Ето получих потвърждение и за случилото се с Миньо. Обзелото ме неспокойство  от няколко години ме отведе при дядо Минчо Недев. Когато го разпитвах беше на 85 години, но с чиста памет. Сега е покойник. Помнеше дуварите, плочите от съборения покрив, крушата, ореха, черешата.

Говорих и с баба Неда Ангелова Рачева, дошла в Околиите през 1910 г., когато се оженила, ето дословно думите й: „Заварих и още помня стария орех, като свещ сух, като пън дебел…“ /*За съжаление, явно при отпечатването на тази интересна родова хроника, е пропусната цяла една страница. Надявам се, някъде из фонда на Иванка Бонева /съставител на Краеведческия сборник, 1981 г./, който се съхранява в ОДА-Габрово, да открия пълния текст на публикацията, тъй като наследниците на г-жа Резачева не съхраняват нейни архиви/. …

Че Ангел Кънчев наистина произлиза от Околийски род, по това две мнения няма. Но, че е роден там, в село Околиите, трудно ми е да твърдя. Днес официално се приема, че Ангел Кънчев е роден в Трявна, в новата, съградена от баща му къща. Но не е изключена и възможността – да е пренесен от Околиите в града, както твърди моят дядо и Михаил Тошков. Малко ли дюлгери от нашите села преди години кръстосваха България надлъж и нашир, и при запитване – от къде си, отговаряха: „От Трявна“, вместо – „От тревненските колиби“. За тях, както и за мене, Трявна е символът на нашия край. Знаем, че Ангел Кънчев отива в Русенското училище 10-годишен, записан е, че е родом от Трявна, защото иде от Трявна. Никакви писмени документи не познавам, свързани с родното място на Ангел Кънчев.

Преди година Катя Николова, уредник в музея в Трявна, г-н Георгиев, фоторепортер на в. „Тревненски зов“ и аз отидохме на местността „Попската круша“ и направихме няколко снимки. Наистина по стръмния скат личи място, малко по-заравнено и на него растат две-три дивачки круши, сливи и тръница. Повече от 35 години мястото е занемарено, но аз помня как в моето детство се ореше и сееше. И още нещо ми направи впечатление, което потвърждава тезата на дядо. Между Околиичани имената – Къньо, Кънчо и Ангел много често се срещат. Преди 50 години, 10-годишно дете, знаех следните Къньовци от седемнайсетте къщи на селото:

1.   Къньо Минчев – умрял в Околиите;

2.   Къньо Петков – убит в Първата Световна война;

3.   Къньо Коев – в Плачковци, към 80-годишен;

4.   Къньо Колев – моят дядо по майка – починал;

5.   Къньо Дончев – в Габрово, около 75-годишен.

И. Ангеловци имаше двама, вече покойници. В съседното ни село Бижевци пък много често се среща името Павли:

1. Павли Колев – Стария – моят дядо по баща;

2. Павли Петров – починал, беше овчар на селото;

3. Павли Колев – Младия – починал наскоро;

4. Павли Гочев – живее в Бижевци;

5. Павли Иванов – жив, офицер в София

6. Павли Дамянов – починал отдавна.

Към селата пък Ошани и Свинари се срещат по-често имената Дедю и Стойно.

След всичко казано, предлагам по случай 13-вековния юбилей на Родината ни, да турим скромна, но изящна брошка на гърдите й. Нека поставим знак-плоча, който да сочи мястото на къщата на бащата на Ангел Кънчев в местността „Попската круша“. Времето заличава всичко, а бъдещите поколения трябва да знаят, че всяка педя от Родината ни или е отвоювана с кръвта на герой, или е родно място на такъв. Нека на Комитета по изкуство и култура, след година-две да организираме среща на Околиици и тогава да се постави този знак – паметник, да има време да се обмисли и изработи. Околиичани заслужават тази радост. Това ще повдигне самочувствието им. Може би, мнозина ще се почувстват задължени, както и аз в младостта си, да са достойни съселяни на видния революционер на България и съратник на Левски – Ангел Кънчев.

 

Кина Резачева

Из Краеведчески сборник, посветен на 1300-та годишнина на България, 1981 г.

 

*Отбелязванията в скобите са мои. Колкото до историята, разказана ни от г-жа Резачева, нямам спомен да съм чела някакво по-обстойно, научно изследване по въпроса за родното място на Ангел Кънчев. То е Трявна. Неговите родители също са раждани в Трявна, поне според старите регистри. Безценното в случая са сведенията от родовите хроники, които не винаги са достоверни, но също са късчета памет за едно отдавна отминало време, благодарение на което Сме - тук и сега…

Надявам се, ще успея да открия и цялата статия на г-жа Резачева, но и в този си вид, тя е достатъчна причина за поредното предизвикателство на тема „Краезнание“, не тъй лесно за разплитане, но тъкмо заради това – толкова интригуващо…

Не съм срещала и информация за въпросния паметен знак в м. „Попската круша“ на Околиите. Вероятно не е бил поставен. Ще се радвам, ако сред нас има хора, чийто родственици са от това село, за да ни осветлят и по тази тема, или пък да ни разкажат дали и в техните родови хроники се пази спомена за родното място на революционера Ангел Кънчев. Вълнуващо предизвикателство пред 150-та годишнина от трагичната му гибел, която ще отбележим догодина…

 

Галина Иванова

Ангел Кънчев

Къщата на Ангел Кънчев в старинния й вид, 1925 г. Рисунка - Богомил Даскалов

Къщата на Ангел Кънчев в Трявна днес