Памет за двама непознати тревненски майстори. Зографът Цоню Даскалов и строителят-резбар Цаню Кънев

На днешния Стефановден ще ви разкажа за двама непознати тревненски майстори – единственият зограф от именитата фамилия Даскалови - Цоню Кънчев Даскалов, и майсторът строител и резбар уста Цаню Ганчев Кънев /племенник на Първомайстор Генчо Кънев, син на брат му Ганчо/.

По сведения на Люба Цанева от книгата й „Зографи от Трявна“ /2013 г./, за единствения зограф от Даскаловия род се знае твърде малко. Негова икона Иисус Христос /1838 г./ се намира в църквата „Св. Никола“ в Сливен. През 1839 г. той рисува икони за лясковската църква „Св. Атанасий“, през 1844 г. в църквата на с. Стражица, Търновско. Иконите му са на едно прилично художествено равнище, пише Л. Цанева, изпълнено с добра техника и владеене на цветовете. Не е известно в кое ателие е обучен. Повече сведения се знаят за неговия син, известният духовник архимандрит Кесарий *. Един от най-верните другари на Васил Левски, той става председател на революционния комитет в Копривщица, а след Освобождението е игумен на Рилския манастир. Христо Даскалов полага много усилия в търсене на корена на двата рода, пише още Л. Цанева. Според него ключовото за проучванията име Захари не се среща в близките до Трявна селища – Дряново, Габрово, Елена, Търново. Той влиза във връзка със самоковския живописец Станислав Доспевски, тъй като имената Христо и Захари се срещат често в техния род. Усилията му остават напразни, защото основоположникът на прочутата фамилия живописци Христо Димитров се заселва в Самоков един век по-късно от първите представители на живописта в Трявна…

Другият малко познат тревненски майстор, Уста Цаню Ганчев Кънев /1855-31 май 1929 г./, родом от тревненското село Генчовци, работил строителство и резбарство. Сред неговите ученици са известните тревненски майстори-резбари Тотю Славков и Иван Н. Касев. По техни сведения, а и по спомени на наследниците му, уста Цаню строил църквата „Св. Петка“ /1892 г./ в с. Желязково /дн. Момина църква/, Бургаско; църквата „Св. Пророк Илия“ /1894 г./ в с. Горска поляна, Ямболско; „Успение Богородично“ /1903 г./ в бургаското село Драчево; „Св. Димитър“ /1913 г./ в с. Никола Козлево, Шуменско. Според най-новите изследвания, публикувани в статията на д-р Ангел Николов - „Надписи върху олтарни маси от Странджа“ /годишник за изкуствознание „Маргиналия“ /2018 г.//, уста Цаню Ганчев, заедно с други двама майстори Колю /Никола Ив. Касев/ и Къню /вероятно Къню Денюв /р. 1845 г./ от с. Околиите, Тревненско, който също е племенник на Уста Генчо Кънев /по майчина линия//, работил в Странджанско в района на селата Горно и Долно Ябълково и Момина църква. Именно уста Цаню възстановил църквата „Вси светии“ в гр. Средец през 1879-1885 г. Това сведение е документирано и в летописната книга на църквата. В нея е записано още, че уста Цаню изградил и църквите в селата Момина църква, Драчево и Горска поляна, негово дело е олтарът на църквата „Св. Димитър“ /1884 г./ в с. Факия /1891 г./. Според д-р Николов, Цаню Ганчев работи в района през 1892 г. заедно с Никола /Колю/ Ив. Касев (1855–1940) от с. Генчовци.

Наскоро открих и още един, по-късен градеж на майстор Цаню Ганчев – в странджанското село Воден. Църквата на името на Св. Георги била строена през 1902 г. Воденската църква пази документи, регистри и църковна литература от първите години на миналия век. В тях е описано, че майстор Цаню Ганчев от с. Генчовци, построил храма по свой терк /проект/, а иконостасът, иконите, всички изображения и украшения били изработени от иконописците Цаню Стойчев и Димитър и Георги Миневи от Трявна. 

Заедно с други тревненски майстори-резбари Цаню Ганчев участва в направата на иконостаса на църквата „Св. Димитър“ в с. Скорците /Тревненско/. Негово дело е и иконастаса на църквата ''Св. Живоприемний източник" в с. Лесово /Ямоблско/. Както отбелязва и проф. Асен Василиев, уста Цаню Ганчев работил строителство и църковна резба из селата в Старозагорско, Ямоблско, Бургаско и Елховско.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* По сведения на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), /Ръкопис "История на Трявна", чийто оригинал се съхранява във фонда на НБКМ - София, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна/, Архимандрит Кесарий е внук /* праправнук/ на Хаджи Кънчо /Даскалов/ Стария /1718-1791 г./. Синът му Хаджи Христо Даскалов /1750-1830 г./ построил Даскаловата къща в Трявна. А по-големият му брат – Цаню починал преди баща си /през 1789 г./ и оставил двама синове – Кънчо и Христо, които били високи на ръст и затова им викали „Узун Кънчо“ и „Узун Христо“. По-старият, Кънчо, често употребявал „неупотребляваната“ в Трявна дума „тапа“, затова се сдобил и с второ прозвище – „тапа Кънчо“ или „Кънчо Тапанаря“. И той като дедите си се занимавал с „иконопиство“, на което научил и сина си Цоньо – бащата на бъдещия Архимандирт Кесарий. Освен с иконопис, Кънчо се занимавал и с търговия и бил „в доста завидно положение, но след смъртта на чичо му хаджи Христо /1750-1830 г./ и след падането на х. Кънча м. (Млади /1770-1860 г./), противниците на х. Кънча го наклеветили пред търновския воевода – Сюлеман паша, който пратил бумбашир в Трявна, грабнали Кънча, откарали го в Търново, а дукеня му разграбили. Така Узун Кънчо отпаднал от положението си, а син му Цоню /Цоньо/ малко се грижел за поправяне на баща си. Той оженен-йощ в 1830 г. бил отделен от баща си и се занимавал с иконопиство. Доколко е бил изкусен в това художество свидетелства една икона „Св. Николай“ в Стражица, писана от Цоня К. Даскалова в 1841 г.“. Цоню „малко“ се грижел за къщата и децата си. Заминал „по кяр“ в Западна България, без да „мисли“, че оставил млада жена с три „некадърни“ деца, без пари. Той не се завърнал от гурбета си, починал във Враня, без да остави „пукнат грош“ на децата си. Най-големият син на Цоньо бил бъдещият Архимандрит Кесарий /Кънчо Цанев Кънчев – Даскалов/, който бил кръстен на дядо си Кънчо. Освен него, Цоньо имал и още един син – Косю (Никола) и дъщеря Катина.

„Кънчо дошел на този свят в 1833 год. окт. 26. Голяма била радостта на родителите му, особено на дяда му Кънча, който не бил пропаднал йоще, тъй щото кръщението му било извършено на слава“…

Инструментариум на тревненски майстори зографи,
Музей на иконата в Трявна

Църквата "Св. Петка" в село Момина църква

Църквата "Св. Прор. Илия" в с. Горска поляна

Църквата "Успение Богородично" в село Драчево

Църквата "Св. Димитър" в с. Никола Козлево

Църквата "Св. Георги" в с. Воден

Иконостасът на църквата "Св. Димитър" в село Факия

На заден план - иконостасът на
църквата "Св. Живоприемний източник" в с. Лесово