Легенда за „Велина пропаст“ край Чакалите

Недалеч от с. Чакали, на около петстотин метра на север, се намира „Велина пропаст“. Тя се намира в долина, осеяна със смесена широколистна гора, а от двете страни, в ляво, се издига нещо като рид, наречен „Сечен камък“, а от дясната страна - с лек, полегат наклон, се намира местността „Чукара“. От стари времена тя се използва от жителите на колиби Чакалите за сеитба на земеделски култури.

По предания на стари хора, не само от тези колиби, но и от съседно Даевци, до нас е достигнало преданието за един жител на Чакалите /селото носи името на първия си заселник/, който притежавал плодородна нива с пшеница в м. „Чукара“. Дошло време за жътва и собственикът спазарил една мома на име Вела от съседните колиби Даевци, която била толкова работлива, че жънела за двама и се съгласила да ожъне голямата нива сама. Не само жънела, но и много хубаво пеела... Било в средата на юли, след Петровден, а хубавата Вела жънела и пеела, за да й спори работата. Песента й дочули в далечината, до Бели връх, двама турци и веднага дошли да видят чий е този хубав и мелодичен глас. Предложили на Вела да я направят ханъма. Тя обаче не се съгласила да измени на своята вяра и род. Съпротивлявала се юнашки, изтърпяла и грозните им обиди, а накрая замахнала със сърпа и посякла единият от нападателите, а  другият стрелял по нея. Внезапно духнал силен вятър, наоколо притъмняло и храбрата девойка литнала към гората… Клоните и вейките й сторили път, за да избяга от турците. Юначната и горда балканджийка навлязла в гората и, за да не попадне жива в ръцете на турците, се хвърлила в пропастта…

Преданието разказва още, че след трагичната й гибел тази пропаст, която местните нарекли в нейна памет - „Велина пропаст“, се свила до неузнаваемост, като че ли да я защити завинаги от попълзновенията на поробителите. Това название се съхранило дълги години в народната памет, но днес до нас е достигнало само името „Пропастта“ или „Пропастите“. Може би, заради хорски страх и суеверия. Местните били много наплашени, както разказва преданието, тъй като всяка година, след Петровден, на това място минавала хала и отнемала добитък и хора. Не само по това време на годината откъм пропастта се чували стенания, бучене и жаловитата песен на Вела… Нощно време излизали видения - сенки и местните не смеели да замръкват по пътя за Чакалите. Но не само заради народното суеверие и страх, от названието на пропастта изчезнало името на Вела. По-видните хора от колиби Чакалите и Даевци се „поскарали“, а и бедната и работлива Вела от Даевци подразнила жителите на Чакалите със своя пословичен труд и усърдие…

Преданието за Вела Даевска и „Велина пропаст“, което звучи като легенда, е възпято в народна песен, достигнала до нас, благодарение на баба Иванца, която знаеше и много други песни и предания:

 

 

Песен за Вела Даевска

/взета от народно предание/

 

Рано ранила Вела Даевска.

Тръгнала след Петровден

и отива да пожъне буйна нива

преди слънце да изгрее,

буйна нива с златно жито,

на Чукара, на нивата на Чакала.

Жънала и пеела

за двама души.

Песента се чувала

чак до Бели връх.

От где я чули двама турци

и по песента идват чак до нея.

Слушали и как сладко пее

и видели, че е млада и хубава.

Искали да я вземат на харем,

на чардак да стои и пее.

Тя не се съгласила, а се люто отбранява.

Духва силен вятър.

Тя, за да се спаси -

бяга в близката гора

и се хвърля в пропастта.

 

Записал:

Радослав Колев

 

Из „Краеведчески сборник“ /Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна/, 1989 г.

 

*Снимката е илюстративна

"Жътварка", художник - Владимир Димитров - Майстора