Колиби Бу-Малча *

Колиби Бу-Малча се намират на 5 км. от Трявна (южно). Най-близкото селище тук е к. Рашовите. Състои се от 7 къщи, от които 5 обитаеми. Разположено е на високо, малко стръмно място, близо до връх „Килимявката“. По-рано е влизало в състава на Бахрешка община, а сега – Тревненска.

Жители: мъже - 10, жени – 11, всичко 21 души.

История и предания

Колиби Бу-Малча е заселено около 200 години преди днешно време. Първият заселник, основател на селището е бил Малчо Колев от близкото село Койчевци. Воден от желание да има повече пасища за овцете си, Малчо често обикалял тия места, обрасли с буйна трева и девствени гори, докато най-сетне ги засвоил. Построил там колиба и се преселил с цялото си семейство.

Впоследствие, при явен спор за места със съседните колиби, дошла турска власт, която да разграничи имотите и прекрати споровете. Когато му посочвали разни парчета места, пасища, гори, турския чиновник присъждал кое на кого да бъде записано:

-      Бу-Малча!... Бу-Малча! и т.н. определял чиновникът Малчовите имоти, на турски език, което преведено на български значи: „Това е на Малча!“ и пр.

От тогава и до днес тия колиби носят името си – „Бу-Малча“.

 

Събрал: Стоян Митев

учител в с. Джуровци

31 март 1939 г.

 

Из рубриката „Тревненските селища“ (Предания и легенди за заселването им), „Общински вестник Трявна“, бр. 116/1939 г.

 

* Всъщност, това е първата публикация във въпросната рубрика, към която редакторът Богомил Даскалов е добавил и уводна статия, в която се обръща с призив към „интелигенцията“ на Трявна, да подпомогне благородната кауза на тогавашния вестник за събиране на „исторически фолклор“ - сведения за заселването на тревненските селца, за произхода на имената им и свързаните с това предания и легенди за места и лица. По думите му, учителите и свещениците са най-надеждните „събирачи на сведения – перли“, като целта е те да бъдат достъпни за науката и обществото. Богомил Даскалов пише и „напътствия“, които да улеснят работата на „събирачите“, като основното е да запишат преданията и сведенията буквално, така, както са разказани, без да ги коригират и „изглаждат“. Ако събраните сведения изглеждат недостоверни, то това следва да бъде отбелязано в бележка в края на текста. „Използвайте благоразположението на разказвача и никога не го поставяйте в недоумение и смут от въпроси и поправки – пише още Б. Даскалов. - Не давайте присъди, като: това не е вярно, не е възможно, глупаво, недостатъчно, с което ще убиете охотата на разказвача“. Събраните сведения следва да бъдат подредени и систематизирани поотделно за всяко село (колиби), за местност, за бележити черковища, дъбове и др. постройки или гробове.

Сведенията следва да бъдат изпращани в редакцията на вестника, написани четливо, като задължително е упоменато името на разказвача и на събирача. На финала Б. Даскалов изразява увереност, че инициативата на списвания от него вестник, ще срещне подкрепа сред Тревненската интелигенция…

Публикациите във въпросната поредица, макар и малко, са изключително интересни и ни дават представа за бита и душевността на нашите предшественици, те са част от колективната ни памет и макар и да разказват истории и събития, които трудно бихме могли да удостоверим във времето, са безценни „перли“ в богата ни културно-историческа съкровищница…

** Снимките от Бумалча са дело на фотографа Радослав Първанов