Вечно неудобният Петър Попзлатев от Трявна

За по-възрастните тревненци името Петър Попзлатев не е непознато. За някои от тях то е свързано с най-активните им години и е синоним на политически мъж, правил родния си град почтително популярен. Какво могат да знаят днешните тревненци за тоя човек?

Какво казва за него

ЕНЦИКЛОПЕДИЯТА

Роден в Трявна през 1895 г. Завършил военно училище в София. После и право. Бил е преподавател във Военното училище и в ШЗО. Директор на Софийска област и на “Обществена обнова”. В кръга “Звено” като адвокат защитава в съда Никола Вапцаров и Цвятко Радойнов. Един от създателите на първите в България Българо-съветски дружества. В нелегалния Отечествен фронт. Задържан, арестуван, интерниран. След 1944 г. Първи Подпредседател на временното Председателство на Народната република. Пълномощен министър в Швеция. Ръководни постове в Националния съвет на Отечествения фронт, в Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Народен представител и подпредседател на ХХVІ, ІІ, ІІІ И ІV НАРОДНО СЪБРАНИЕ. Починал в Трявна през 1963 г.

Какво казва за него

СИНЪТ МУ ЗЛАТКО

Петър Попзлатев е роден в Енчовци, близо до Трявна. Неговият баща Златю Ангелов бил свещеник и учител по вероучение, но след като му се народили 3-4 деца, се посветил изцяло на свещеническия сан. Бил много начетен човек. Жена му, презвитера Цана също била учителка. Родили и отгледали 16 деца. Петър се стремял към учение и не му тежало всяка сутрин пеш да превали Сечен камък и да се спусне до Габрово, за да влезе навреме в Априловската гимназия. За цял живот запомнил как един ден директорът на гимназията го среща в коридора и с голямо възмущение го упрекнал за вонящите му навуща. Тогава за пръв път му ушили истински панталон. Завършил Военно училище, а после и Юридическия факултет на Софийския Университет. Паметен е останал за бъдещия политик и деня, когато, изпращайки го за фронта, баща му, свещеникът Златю Ангелов, му казал на висок глас, пред цялата дивизия: “Ако се върнеш без орден за храброст – син да не си ми!” И още една заръка: “Ако посегнеш на руснак – ръката ти да изсъхне!” Оженил се за една красива арменка от немския лицей в Русе. Имали две деца – Златко и Маргарита.

Обществено-политическа дейност на Петър Попзлатев в същността си е антимонархическа от начало до край. Бил убеден, че с монархическия институт, след идването на инцидентната личност, взета от Виенско кабаре, която става първо княз, а после самопровъзгласил се цар, вървим към упадък. Работата му като общественик е свързана с кръга около Кимон Георгиев и “Звено”. След преврата от 19 май 1934 г. той става директор в Дирекцията “Обществена обнова”. Негово дело според собствените му твърдения е селищата с турски имена да се преименуват с български, както и изискването назначените кметове на общините да са юристи. Но правителството на Кимон Георгиев скоро пада и Петър Попзлатев е интерниран за първи път в Пирдоп. Там заварил двама известни комунисти, също интернирани. Един ден, както се разхождали тримата, минава кортежът на цар Борис ІІІ. Колата спряла и царят се обърнал към него: “Попзлатев, какво правите тука?” “Вие най-добре знаете, Ваше величество”, отговорил Попзлатев. Следствието от тоя разговор било интернирането му в още по-далечен край. Интернирван е общо 7 пъти през живота си. След като го уволняват от държавни служби, той се установява на адвокатска практика. Защитавал е Трайчо Костов на първия му процес, подсъдимите по делата на подводничарите, парашутистите, Никола Вапцаров. Защитавал е много подсъдими по Закона за защита на държавата - комунисти, земеделци и безпартийни с леви убеждения. Явил се в съда като защитник и на жените ятачки на братя Ноеви, освободили ги, но скоро след това били разстреляни на Сечен камък. По покана на ген. Толбухин, участва в една от срещите, които генералът устройвал в България с политически лидери, за да мобилизират хората да подкрепят фронта на запад. Защото “изгонването на хитлеристките войски е и ваша национална кауза”, казвал той. Девети септември Петър Попзлатев посрещнал в Трявна. При последното му интерниране тук, той бил посрещнат много радостно и тържествено.

След референдума през 1946 година Петър Попзлатев влиза пряко в управлението на Републиката: Председател на Временното председателство е Васил Коларов, първи зам. председател е Петър Попзлатев, вторият е Георги Трайков. Верен на личните си убеждения, той настоявал да не се бърза с национализацията и подкрепял идеята за толериране на т.н. “патриотични индустриалци”. Макар че разполагал с власт, не можал да помогне на брат си, който бил пратен в Белене заради това, че говорил в една кръчма в Габрово против “нашите”. А по това време Попзлатев е подпредседател на Народното събрание. Тежко преживял разрива с Васил Коларов: извикал го заедно с Георги Трайков и им дал задача да обясняват защо хората от Пиринския край трябва да се пишат македонци при предстоящата паспортизация. Петър Попзлатев отказал – “имам в тялото си част от английски шрапнел, дал съм кръв за свободата на българска Македония” заявил той. На другия ден бил уволнен. Изпаднал в депресия, разболял се… Спасил го Кимон Георгиев – пратил го посланик в Швеция. Четирима души звенари били пратени за посланици в Берн, Стокхолм, Брюксел и Лондон. Така били изолирани от политическия живот в страната. Това става през 1947 г. Още на следващата година получава радиограма да се върне в България на доклад. Такива радиограми получили и останалите посланици звенари, но никой от тях не се върнал. Само Петър Попзлатев. От летището веднага попаднал на рожден ден на Георги Димитров, който признал, че били “сбъркали” с него /т.е. обидили са го незаслужено/ и че той ще бъде по-полезен тука, в България. Но Димитров умира, Петър Попзлатев изкарва целия си мандат. След завръщането си той отново е подпредседател на Народното събрание. Става и председател на Националния съвет на Отечествения фронт. Той има заслуга за организирането на многобройните българо-съветски дружества по онова време в България.

Дълги години Петър Попзлатев е народен представител на хората от родния си край, познавали го, обичали го, търсили го и той винаги се отзовавал. Разширяването и асфалтирането на пътя Трявна-Габрово е негово дело, с негово участие са реализирани някои проекти в областта на културата.

 

 

Галина Иванова

Вера Христова

Петър Попзлатев

1948 г. Снимката е запечатала един от приемите на посланика ни
в Швеция Петър Попзлатев (първият отдясно-наляво),
до него е Индира Ганди

Посрещането на Петър Попзлатев в Трявна, като интерниран