Луд с лудите и мъдър с мъдрите

По традиция, водеща началото си от края на по-миналия век, на 15 август – големия християнски празник Успение Богородично – почитаме паметта на Капитан дядо Никола.

За личността на Никола Филиповски, както и за мнозина от дейците на националноосвободителните ни движения, са известни малко достоверни биографични факти и доста повече предания, мълви и легенди. Пандели (Пантелей) Кисимов е сред първите биографи на Капитан Никола. Той е негов съвременник и съучастник от Търново, по онова време състоятелен младеж с родолюбиви стремления, собственик на книжарски дюкян, чийто баща е член на местния турски углавен съд. По думите на П. Кисимов дядо Никола е родом от Силистра, към 55 годишен, безкнижен, но човек с представителна външност, умеещ да говори увлекателно и завладяващо. Установяването му в Търново в навечерието на Кримската война е част от подготовката на един таен замисъл, според който местното население трябва да сформира доброволческа чета, която да се присъедини към доброволческия полк под командването на генерал Липранди, щом руските войски преминат Дунава. Замисълът пропада след вдигането на руската обсада на Силистра и съсредоточаване на военните действия на полуостров Крим, но дядо Никола не изоставя идеята за въстание. Дългогодишният му престой в Букурещ му е помогнал да създаде множество познанства с градинари и гурбетчии от големите търновски села. Тези връзки той постоянно поддържа и разширява, умело прикривайки бунтовната си агитация зад занаята си на френк-терзия – шивач на модерни, френски дрехи. Освен че е рядко срещано за времето си, това занятие дава възможност на горещия родолюбец безпрепятствано да пътува и се среща с всякакви хора. Кръгът на обиколките му включва Лясковец, Елена, Беброво, Трявна, Габрово, а привличаните към съзаклятието хора са дюлгери, градинари, учители, свещеници, селски първенци, чорбаджии. Посветени в делото от Трявна са Петко Славейков – тогава учител тук, и някои от местните първенци. Петко Славейков е съветвал дядо Никола как да общува с населението от околните колиби и е дал уверение на дядо Никола, че ако въстанието пропадне и той бъде преследван, Трявна ще му предостави прибежище.

Кримската война има злощастен край за Русия. Това обезкуражава много от сподвижниците на Капитан дядо Никола, кара ги да се отдръпнат от начинанието. Но не и него. Доколко безрезервно е бил отдаден на идеята за освобождението на България личи от намерението му година по-рано - през 1855 - да завладее със свои съмишленици две турски батареи, разставени в Търново и оставени без въоръжена охрана. Пристигането на военен гарнизон от Шумен осуетява и този замисъл. Разколебаването на по-улегналите и предпазливите сред дядо Николовите съмишленици към средата на 1856 г. силно стеснява кръга на неговите привърженици. Умерените са не просто несъгласни вече да се подига бунт – в някои села /Елена, Лясковец/ те правят всичко възможно да възпрепятстват малцината верни на Капитана да се отзоват на неговия призив. Защото макар да е запознат с всички колебания и страхове на съмишлениците си, Капитан дядо Никола “завърта хорото” /по собствените му думи/ в края на месец юли 1856 година. На призива на своя предводител в Петропавловския манастир откликват 13 души. Вместо благоразумно да се спотаи, Капитан Никола отсича: “Аз тръгвам само с тези, пък каквото даде Господ!” Ден или два преди това, при последната си среща с П. Кисимов войводата поисква от него да му осигури руски рубли в монети. “Искам селяните да виждат руски пари в кесията ми, когато им плащам за някои неща.” Дали тази донякъде наивна хитрина е убедила прагматичните колибари в мнимата руска подрепа? Трудно е да се каже. Но сигурно не е останала съвсем без отзвук, след като П. Кисимов пише, че 400 души последвали четата заедно със своите селски старейшини след като тя преминала през селата им. И още нещо предопределя успеха на дядо Никола да привлече недоволните по своя кратък път от Петропавловския до Соколския манастир. Това е решението на съзаклятниците още в хода на подготовката да “узаконят” своите искания с правата, които предоставя на всички народности в империята  току-що излезлия Хатихумаюн. Като не забравяме обаянието и достолепието, които е излъчвал дядо Никола, умението му да говори убедително и завладяващо, споменатото по-горе число съвсем не изглежда невероятно.

В Соколския манастир е осветено знамето на четата. Тук става и първата среща на бунтовниците с представители на официалната турска власт – десетина заптиета и някои  габровски първенци българи. Ради Колесов, писар на четата, е изпратен в Габрово от дядо Никола в отговор на предложението на конака недоволните да съобщят своите искания. Докато се уточнява пратеничеството, габровските първенци, влизащи в състава на правителствената група, пошепват на някои от лично познатите им селски старейшини, че Капитан дядо Никола е царски човек, пратен нарочно от властта да изпита тяхната вярност към султана. Настъпва брожение сред хората и те започват да се пръскат.

Междувременно четата слиза към Габрово и спира в ливадите край сегашния Шиваров мост, където изчаква завръщането на своя пратеник. Ради Колесов, който носи предварително написан адрес до султана, не и изслушан или питан за нищо, а веднага след влизането си в конака е затворен. Отново пристига пратеник на конака. Повторено е предложението лично войводата да отиде в конака и обясни срещу какво се бунтуват той и хората му. Глашатаят, четящ съобщението, успява да предупреди Капитан дядо Никола, че то е лъжа, капан, който цели неговото залавяне. Войводата повежда четата си през моста и после по посока към Трявна. Виждайки това, заптиета заемат позиция зад каменните огради на моста и дават залп срещу четата. Четниците отвръщат. Един от тях е убит, друг - ранен и после там, на място, съсечен. Жив е заловен Илия Лясковчанина. Но и четническите куршуми не отиват нахалост – едно заптие е убито и едно – ранено. След тази кървава развръзка четата се разпръсва, а Капитан дядо Никола поема с коня си към Трявна.

Той спира в колиби Дончовци и влиза в градината на местен човек. Човекът му дава подслон и приема да отиде в Трявна и съобщи на Петко Славейков и чорбаджи Кънчо Генков, че дядо Никола е тук и желае да му изпратят малко ракия. П. Кисимов пише, че в същото това време селянин от други колиби забелязава непознатия конник да влиза в Дончовци и съобщава за това на властите в Трявна. Изпратени са две заптиета, които стрелят през оградата по спящия в градината войвода и го убиват. Сетне отрязват главата му и я отнасят на тревненския мюдюрин. Той обаче не устройва типичните сплашващи зрелища. Заповядва главата да бъде върната в селото и дава разрешение тялото на Капитан дядо Никола да бъде погребано по християнски обичай.

Припряността на турската власт да премахне, а не да залови и разследва водача на метежа, както и обвинението срещу заловения четник само за убийството на заптието при Шиваров мост, дават основание на П. Кисимов да предполага, че турското правителство на всяка цена се стреми да омаловажи станалото. Въпреки това обаче вестта за бунта напуска пределите на империята и получава международен отзвук. Негов израз е посещението на тогавашния австрийски вицеконсул от Русе Геслер в Търново, имащо за цел да установи причините, довели до народното недоволство...

 

* * *

Луд с лудите и мъдър с мъдрите, Капитан дядо Никола окачи своето звънче, което да държи будна националната ни съвест. Историческите обстоятелства около героичната му кончина свързаха името му с Трявна и Тревненско. Затова ние сме длъжни да опазваме паметта за неговата личност. Не да множим митарствата на костите и паметните му знаци, а да се интересуваме от всичко, свързано с него и сподвижниците му, да съхраняваме и допълваме оцелялото и да го предаваме на потомците си.

 

Кольо Дабков