Сведения и предания за хайдутството в Плачковско

Заселниците (в района на днешно Плачковци) са непокорни българи, харамии, намерили спасение и спокоен живот в планинските дебри. Както казва поетът Н. Марангозов, те са овчари, дървари, а много от тях и хайдути – народни отмъстители. Затова скътвали пищови, саби и остри ножове. Тук, в Стара планина, те имат свободата и тя им става майка закрилница. В Стара планина най-напред се заражда хайдутството, продължава най-много и добива най-големи размери. За първите векове на робството няма данни за хайдутски прояви, но част от заселниците идват като хайдути. Такива са Стоян Брежника – създал Брежниците, Драгни хайдутин – създал Драгневци, Байрактарите от Гуглевци, Коньо от Илийковци, майстор на ятагани за хайдутите, Калчо Мечкодавеца от Йововци, Илия Неев хайдутувал девет години и тогава се заселил в Късовци и др.

За този ранен период са запазени смътни предания и легенди, хайдушки песни и местности, като хайдушко изворче, хайдушки връх и др. В началото хайдутите излизат за лично отмъщение, а по-късно стават борци за национално освобождение. Някои чети достигат до 80-100 души, но повечето са малобройни. За да осигурят прехраната си правят обири на турци, чорбаджии, богати българи и изедници. Предполага се, че най-много обири са правени по Верейския път от Овчар до Бузлуджа и към Турския път, където минават пътищата от Трявна за Южна България.

И тук е разпространено преданието за иманярските герои Вълчан войвода и поп Мартин. Предаваме местния вариант. Русенският паша Манук отвлича в Търново жената на поп Мартин. Тогава той отива при Вълчан войвода. Двама техни хайдути откриват магазин срещу пашовия конак. При тях търгува отвлечената попадия. Запознали се чрез нея с пашата, те го уговарят да го заведат при старозагорския паша. До Габрово пътуват с каляска. Оттам на коне през м. Маруцековци излизат на м. Калдъръма. Вълчан бил добър гайдар и там подмамил свитата на пашата с песен. Тогава излизат хайдутите, настигат и убиват в м. Къси рът свитата на пашата и закачват месата им по букаците. Оттогава местността се нарича Кьой рът. Попадията е освободена.

След засилване анархията в Османската империя през XVII и XVIII в. с неуспешните войни на Турция с Австрия и Русия, и особено през кърджалийско време 1780-1810 г., българите се организират за самоотбрана, разрешава им се да се въоръжават.

На 25 февруари 1798 г. кърджалиите нападат Трявна. Чорбаджи Генко Петров ръководи отбраната две седмици. След това се укрепява в кулата на Иринеците. С него са известните Маньо Кършака с четата си и Стоян Балабана. С Балабана запазват проходите Кръстец и Бедек. Известно време са в к. Ковачевци. Все по същото време кърджалии излизат от Трявна по Верейския път. При Бангейци ги посреща и разгромява Стойно Иванилеца. Кърджалиите заминават към Габрово. Според други предания Нено Караката посреща кърджалиите.

Преди Кримската война са действали групата на Стойно Качауна от Трявна, Тотьо от к. Кърпи пъня, Димия Петров, Петър Балабана и др. Те обират Димитър Гадунски, скотовъдец и търговец от Бахрешка община.

Легендарна и много популярна в района е Рада Барашка (Барачката). Тя поела войводството от Вълчан войвода. Знае се, че Рада е от с. Леденик, Търновско /според други сведения - от к. Бахреците, Тревненско/, и действа в началото на XIX в. Според местни предания тя има ятаци в к. Табаците и Стоевци. Когато идва в колибите търси комин без плоча отгоре и знае, че там ще я укрият (такива къщи има много в планината, за да могат гурбетчиите да се прибират, ако е заключено. Тогава минават през комина). Друг път кираджия със стока я отвежда през Балкана и тя става слугиня при богат турчин (бей в Казанлъшко). Рада спечелва разположението му, вика хайдутите, отварят сарая, ограбват бея и Рада изчезва заедно с хайдутите. Хващат я в Казанлък, слагат я в чувал и я хвърлят в Тунджа, но тя го разрязва и се спасява. При последното залавяне я увиват в рогозка, поливат я с газ и я запалват на мегдана. Тогава успява да извика: „Няма ли, джанъм, човек от Стоевци, да му разкажа къде какво имане има заровено…“. Ясно е, че това са иманярски истории.

Хайдути от с. Носеите

Според предание, което звучи повече като иманярско, когато бил готов курбанът за оброка на 1 ноември (Св. Иван Рилски), пристигат хайдути. Хората се изплашват и разбягват. В суматохата булка оставя детето си. Когато се върнали намерили аранията с курбана празна. Булката намерила наниз жълтици на детето си. Оттогава колибарите тайно снабдявали хайдутите, като им оставяли храна до сборището и под Тъпана в м. Скока. Един от хайдутите се захласва по красива девойка и отива да й вземе китката. Затова своеволие войводата го наказва.

Хайдути от Йововци

В началото на XIX в. Калчо Димитров е хайдутин с помощници от селото. Той наблюдавал верския път от Гецанов камък с козия си рог давал сигнали. Заедно с Нено Караката, махлебашия на Енчовци, Димитър от к. Ломът (Ябълка) и Коста Тодоров от к. Стоевци, правели обири на пътници. Калчо Мечкодавеца вероятно е племенник на К. Димитров. През 1855 г. той е привлечен от Петко Р. Славейков в подготвяното от Капитан Никола въстание. Той се проявява като силен, безстрашен и всеотдаен деец за нашето освобождение.

Според Къньо Живков Мичев, Вълчан войвода е известен в Йововци като Големан войвода.

Хайдути от Стоевци

Според Васил Богданов и Иван Хр. Костов, към 1820 г. се появили хайдути с бели (шопски) абени дрехи. Те се навъртали около кошарата на Тихол Бончев в м. Меча мандра. Като яли агне попитали кой е най-богатия човек в селото. Той им посочил Богдан Пенчев, 45-годишен, собственик на 150 овце и 70 кози. Една заран хайдутите го намират и му искат агне. Той ги завежда в кошарата си на м. Юрта. Те му искат пари, измъчват го и го отвеждат в м. Герустията и в Арабската дупка. Той ги уверява, че има само добитък. За да се уверят, че няма пари, го изпращат с двама хайдути в с. Присово (Изворово), Казанлъшко, да донесат джепане от ятачката им Калинка. Богдан изпълнява поръчката, но не го освобождават. Довеждат Тихол Бончев и го упрекват, че ги заблудил. Дават пушката на Богдан да убие Тихол. Той отказва, защото семейството му е голямо и дъщеря му наскоро умряла. Жената на Богдан им носи храна и моли да вземат сребърните пари от сукая. Тогава един от хайдутите напомня на войводата клетвата, че ще бранят народа. За нанизите и украшенията булките целуват ръка на свекъра. Тогава войводата освобождава и двамата и не взема подкупа. От благодарност Тихол подарява на Богдан попската ливада. Според Цаньо Йончев Джамбазов, Шишко от Драгневци имал колиба под вр. Ковачка. Там през Стръмна поляна и Урвата минава пътят от Трявна за Кръстец. Хайдутин му нарежда да наблюдава пътя от стръмнината. Задали се турци с катъри. Той ги спрял като търколил камъни към тях. Докато турците го гонят, хайдутите откраднали катърите им.

Добри войвода и потомството му

Добри войвода (ок. 1770-1817 г.) е байрактар на Стоян алтън войвода и четник при В. Бинбелов в Странджа. С дружина от десетина хайдути се установява в района на Кръстец. На Дръндарски рът, южно от Конарското, отглежгда овце и се укрива в к. Дъскари. Ограбва турска хазна по Иванковата пътека и скрива парите. Турците го откриват чрез негов ятак от Мъглиж и го убиват. Жена му, бременна, вижда главата му набита на кол. Родителите му са в Сливен. Затова тя отива при роднини на мъжа си в к. Табаци с десетина овце, с хайдушките дрехи и силяха на Добри. Тук ражда сина си Добри (1817-1893 г.). Става овчарка и оплаква злочестата си съдба. Харесват се с Георги, говедар от к. Киселковци, вдовец с двама сина и се задомяват. Синовете на Георги се преселват във Варненско. Добри израства среден на ръст, много енергичен и пъргав, свири на гайда и добре играе. Ятаганът му е любимо оръжие. Георги му оставя малко земя и добитък. Децата на Добри – Генчо и Съба, са черковни певци, а внуците му Добри и Рачо – известни гъдулари.

Рачо, по прякор Пиряната, е гъдулар и народен певец. И той, и родът му, водят крадени жени (пристанушки). Той среща и харесва жена си като отивала с кобилица към извора и я отвлича. Дълго време Рачо е дюлгерин в Казанлък и всяка неделя се връщал с кон. С наближаването на Киселковци изсвирвал и жена му излизала и поемала повода на коня. Той убива турчин на „Мъхченица“. Любимите му песни са „Калинка е гостби готвила…“, „Добри си майка, джанъм, думаше“ и много други. Генчо Пирянов запазва силяха на Добри войвода и го предава на Рачо Байрактаря от Гуглевци.

Предавам тези сказания, записани от краеведа Иван Добрев, защото показват отношението на населението към хайдутството и, защото няма по-достоверни данни.

След Маньо Кършака и Стоян Балабана идва времето на Белновръшките войводи и хайдути. Най-известен и обаятелен е Бойчо Цеперански войвода (1805-1856). Той и братята му Георги и Петър са от к. Цеперани. Дружината му действа на изток от Стара планина. По време на войната 1828-1829 г. подпомага руската армия. За неподчинение руското командване го изпраща с братята му в Сибир. След две години (1832 г.) успяват да избягат, при което загива Георги. Бойчо и Петър се завръщат през Средна Азия, Иран и Турция. Те подновяват, разширяват и още 20 години развиват хайдушка дейност. Тяхна база става районът от „Хаинбоаз“ до Кръстец и Борущица.

Лете хората на Бойчо войвода хайдутуват в Стара планина, а зимите прекарват в с. Гелинджак (Победа, Димитър Ганево) и Батово в Добруджа, като воденичари. Една есен Рачко от к. Радковци, заедно с воденични камъни от Сечен камък, закарва в Батово облеклото и оръжието на Бойчо войвода. При Бойчо войвода се школува прочутият Филип Тотю. Той запазва хайдушкия „Закон на Бойчо войвода“ – моралният кодекс и основните принципи на хайдушкото движение.

Ятакът на Станьо от к. Бичкинята, Габровско, предава войводата и потерята на Зейнил паша от Сливен го убива от засада в м. Бели бук, източно от Борущица през 1856 г. На следващата година брат му Петър отмъщава – убива предателя. Петър доживява освобождението и умира през 1885 г., като овчар в Добруджа.

Друг прославен войвода е Богдан Цеперански (Карабогдан войвода) (1825-1856). Той е левент, хубавец, черноок, чернокос, с големи и гъсти вежди. Дружината му достига 8 човека. Той действа в района на Кръстец до Джуровци, вр. Българка, Бедеците и Плачковския район, като стига до Боженци. Той ограбва Дечо махлебашията от Късовци. И неговият край е през 1856 г., когато през Тревненско минава четата на Капитан дядо Никола, но връзка между тях няма. Турска потеря от Казанлък открива и разбива четата край к. Череша. Тежко ранен Богдан е заловен и главата му отнесена в Трявна. Местното население обезсмъртява името му Кара-Богдан като го дава на връх и извор в планината.

В тези и други чети участват Илия Неев, Петко и Грозьо от Късовци, Коста Тодоров от к. Стоевци, Кръстю Комитата от Маренци. Хайдушки сборища са м. Бели бук, к. Череша между Конарското и Борущица, м. Косов камък, източно от Конарското, Карабогдан и др. Хайдушките чети често минават в района на Плачковци и поддържат духа и българското съзнание на населението.

 

Димо Тодоров

Из книгата „50 години Плачковци – град“, 2019 г.

 

* Снимката е илюстративна