Застроената площ било около петнадесет декара. Горите около
тая местност досега носят името Попрачевското. И ние имахме гора в тая местност
и там събирахме шума за добитъка и беряхме дърва за огрев. Селото, изгоряло от
кърджалийския огън по времето, когато Трявна била нападната от кърджалии /1798
г./.
Ето какво съм чувал за тази случка.
По това време имало в селото Стояновци смъртник, който бил
занесен привечер на гроба за погребение. Селяните, изглежда уплашени и объркани
още от сутринта, оставили смъртника на гробищата и побягнали по долчините да се
укрият. Погребението станало едва на другия ден. Кърджалиите нападнали и
изгорили селото, но какво е станало с хората, избити ли са били, изселени,
избягали или заточени, никой не знае.
Баба ми, Мана Антонова, която ми е разказвала това, почина
през 1935 г. на 95 години. Тя прибавяше към разказа си още една случка. Като
дете още, трябва да е била десетина годишна, значи около 1850 г., на това
място, обрасло с дюлеви и орехови храсти, тя ходела да пасе добитък. Там имало
и един грамаден орех, по който децата от Стояновци се катерели. Орехът бил с
три големи клона, а между тях имало каменна плоча. Никой не знаел и не
предполагал какво има под плочата. И сигурно не би се узнало, ако един ден не
се задал страшен градоносен дъжд, затрещели гръмотевици. Орехът се запалил.
Тогава децата забелязали, че от него се свлякла жълта струя като змия. После те
разбрали, че златото, скрито под плочата се стопило и изтекло. Кой и кога е
сложил това злато там, дали по време на кърджалийското нападение, не се знае.
До около 1925-1930 г. тази поляна си беше такава, каквато я помнех от дете.
Сега обаче трудно може да се разбере къде е била, защото там са засадени
борове, всичко е обрасло с тръни, къпини. Местността се променя и след време
няма да има нищо, което да напомня, че там някога е имало село, че там са
живели хора…
Деньо Антонов
* Снимката е илюстративна
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.