Най-старите и лични тревненски чорбаджии и фамилии

Градецът Трявна е дал доста забележителни лица на отечеството. Заселен след падането на Българското Търновско царство в непроходимия балкан, осамотен и отстранен, този градец е бил прибежище на всички, които малко-много милеяли за свободата си. Тука прибягвали всички гонени и притискани  от своеволията на завоевателите – турци. И тъй Трявна била заселена от бежанци из Търново, Одринско, Разложко, Тетевенско и др. местности. Под име Трявна в първите времена дори до Освобождението се е разбирало не само селото Трявна, но и всичките колиби, които съставлявали Тревненската нахия, като част от Килифарево. Тревненската нахия дълго време не плащала никакъв данък на турското правителство. Тревненци живеели разпръснати из планината, всякоя фамилия си засвоила по един дол, дето си пасели добитъка, после там си издигнали и къщи. От най напред всяка фамилия си имала селище в градеца (тогава село) Трявна, дето си прибирали храна за добитъка и там зимували, но след като се принудили от обстоятелствата да се предадат на турците с условие да не плащат никакъв данък, освен да дават 12 харбалии, които били длъжни да пазят главния път, мнозина се оттеглили в планината и си съставили отделни колиби (махали), наречени по името на основателя им или пък според занятието, с което се занимавали: Н. пр. Бърдаре, Бъчваре, Ковачовци, Войниците, Дъскари, Рашови, Райковци, Поповци и др. Всички обаче се чувствували за съселени – нямало разлика между селяните и колибарите: всички се управлявали от тревненските чорбаджии, които се избирали от всичките задружно, често пъти чорбажията бил земан и от колибите. От най-напред силно влияние върху управлението са имали поповете, но след Поп Райка, когото убили, защото след като овдовял зел си втора жена, с която живял в конкубинат и след всенародното убиване с камъне на поп Маня в сред Трявна са збора, поповете останали на заден план и управлението минало в белците. По забележителни от старите чорбаджии се степенуват: Дядо Големан, ходил в църква на катър; Чорбажи Димитър (Дядо Миню), от него има останала една чешма /*Шарената чешма/, която днес е без вода, строена в 1762 г.; син му Х. Кою, който е бил при това и много богат търговец. Но чорбажилъкът стигнал най голямото си развитие в Тетевенската фамилия в Даскаловците. Чорбажилъкът у Даскаловци бил като наследствен, те управлявали Трявна почти цял век – втората половина на XVIII в. и първата на XIX. Хаджи Кънчо (стария) (+1791 г.), сина му Х. Христо (+1830 г.); син му Х. Кънчо – младия (+1833 г.) и Никифор (+1851 г.). Но от всичките чорбажии от този род най прочут останал синът на Дяда Петра (брат на Х. Кънча стария) Чорбаджи Генко. Той е един от легендарните чорбажии, за него се приказват много анекдоти и юначества, които съм записал в неговата биография. (…)

Населението в селото Трявна и по колибите е пришло от вън. Много от колибите са заселени понапред от селото, защото някои фамилии водят потеклото си от Тревненските колиби. Главни фамилии са:

а) Кросневци: Според летописът на П. Йовча Иконом, който е от родът на „кросновци“, техний прадед Димо в 1680 г. дошъл от Дрипча (Одринско) в Трявна и като му се харесало мястото, защото било мирно и не давали никакъв данък, заселил се в Трявна. От родата на Кроснювци повечето са били попове и казаси.

б) Тетевенци: Според расказа на Канча Цанювичин (Хр. Д. умре в 1862 г. на около 85-90 години), Тетевенците били повикани в Трявна да опишат църквата, която била много порутена. Те били трима братя: Къню, Цоки и Геню. Като описали църквата те останали да живеят в Трявна, защото им се харесало местоположението, понеже било мирно, имало хубава вода и сладка риба. Тетевенците после се разделили на три клона: Даскаловци, Захариевци и Кара-Кънчовци. И трите тези фамилии са се занимавали с Зографлък и Марангосчилък.

в) Големани: Кога и как са се заселили Големаните в Трявна не се знае. Вижда се Големаните да са се много по-рано заселили. За техний родоначалник: Дяда Големана, който бил чорбаджия се приказва само това: че ходил в гъркова с катър. Някои казват, че са се преселили от Ломни-дол. Големаните са се занимавали и до днес се занимават с чехларство.

г) Х. Коювци. Понеже неизвестно кога са се заселили в Трявна, вижда се да са били и те постари (Хр. Д. По всяка вероятност Х. Коювата фамилия са преселници от Търново в много по-отдавнашни времена. Според разказа на Антон Поповски, след избиването на първенците в Търново, на Марно поле, избягалите от там, най-учените, най-юнаците (най-хайдутите) се заселили в Трявна, в Горна махала, около църквата, дето било съвсем покрито с гора. Х. Коювите къщи се считат за най-стари в Трявна: сечени на същото място, дето са и правени. Х. Коювото селище в центъра на Трявна). Селището, което завземат Х. Коювци може да се каже центърът на Трявна. Те са притежавали най-много мюлкови: воденици, ниви, ливади и кории. И днес носят названието: Х. Коювата воденица, Х. Коюва харман, ливада и пр. Те са били дълго време чорбаджиите в Трявна.

д) Поп Николовци: Поп Николовците са се заселили в Трявна от колибите Горановци. Техний родоначалник: Никола, йоще момче, като бил, дошъл в Трявна, дето го оставили язаджия /писар/ в конака, понеже знаял да чете и пише. Той ходил в Стамбул за някаква си селска работа, от дето донесъл ябълките, които и до днес носят името му „П. Николовки“, за след връщанието си от Ц. град той се опопил (приел духовен сан) и селяните му отпуснали ливадите в …, си направил воденица, която заедно с околността и до днес носи название „П. Николовка“ и една цяла долина с юрт и гора „Поп Николовското“. П. Никола си направил къща в селището между пътя и реката, което се простирало от горний мост до дола, и което той купил тогава, за три и половина гроша. Поп Николовци не са се месели в чорбажилък; те се занимавали със земледелие и зографлък, във всекой полс от тях се срещат попове.

е) Витановци. Витановците са преселници от колибите Витанчетата или Коювци, както двояко се наричали тези колиби. За техний родоначалник Викентия се е запазил един доста любопитен расказ, който расказ излагам в особний дял „Стари предания за чорбаджиите“. Викентий бил доведен в Трявна дете, оставен у Захариювци да се учи книга, после той изучил зографлъка и се заселил в Трявна. Витановците са се занимавали исключително със зографлък и Марангосчилък, те не са имали земи и не са се занимавали със земледелие. Не са били никога чорбаджии в Трявна, но са били главните чонхуржии; отличавали са се с извънредний си салтанат: мъжете ходели облечени със скъпи премени, накичени със скъпо оръжие; жените носели по-баш премяна и от чорбажийките, никаква кърска работа не работели. Ако Тревненци по право заслужават прозвището: „Тревненци, голи фудули“, то непременно тази титла им е покачена от Витановци. Охолното живение на Витановките е създало за тях следующето мнение: „На Витановци дай дъщеря си, но от тях не земай“. Витановский салтанат е бил до толкова голям, вижда се, щото Тревненци ги наричали йоще и „чапкъне“.

ж) Поп Николчовци: за тях се най-малко знае; но, вижда се да са се и те твърде отрано преселили в Трявна, защото селището, което своят, и дето им са били къщите, тоже в среда Трявна, около църквата. Те своят по наследство и воденицата до църквата, за която приказват, че намястото си била сечена и правена. Те са се занимавали с Казаслък, кираджилък и халачество. Прозвището П. Николчовци вече е изгубено, а се наричат сега Райковци или Кичета.

з) Буюклии: не се знае от де са пришли. Занимавали са се с казаслък и киражилък.

и) Бояджиевци: Преселници от Разлога, занимавали са се с бояжилък. Според селището, което завземат, вижда се, да са се заселили много от късно. От фамилията на Бояжиевци е и П. Р. Славейков.

ж) Шишковци. От де и кога са дошли не известно. Те са били казаси. Забележителни са по голямото богатство. Цаню Шишков, казват, си мерел прите с крината.

Освен тия девет фамилии има йоще няколко, които са вече размесени и са покъсни преселници или от колибите или от околните села: По забележителни са Мутафовци: мутафчии от тях в последне време е имало и чорбаджии. Ошанци: преселници от Тетевен в Ошаните (колиби) и от там в Трявна. За забележвание от от ошанците е Дядо Димитър, искусен дюлгерин и марангосчия. Радковци (Капоите), казаси, вижда се да са обичали твърде много да ходят по лова и са държели ловжийски кучета, от което им прикачили име „капои“. Кубровци: дюлгери и кожухаре. Киселици: казаси и киражии. Балабани: името балабани са получили от прадядо си Стояна Балабана, който бил билюкъбашия в Трявна. Занимавали са се с киражилък и чехларство. Вижда се да са много подирни преселници, защото тяхното селище е на самий горний край на Трявна. Будювци (Будаци): бъчовари и др.

 

Из ръкописа "История на Трявна" на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), чийто оригинал се съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

 

Откъсът от „Историята“ на Хр. Н. Даскалов се публикува дословно, без редакторска намеса, за по-голяма автентичност

Откъс от ръкописа на Христо Н. Даскалов, оригинал /НБКМ/, копие СМРЗИ - Трявна

Христо Н. Даскалов, ОДА - Габрово, ф. 455К