Две видни български фамилии – Българови и Хаджисемкови, преплитат съдбите си в родословието на Борис Павлов

Интересни и любопитни събития навързват нишките на историята на известния род Българови от Сопот. През годините неговите потомци преплитат съдбите си с някои от най-значимите събития и личности в българската история. По майчина линия, потомък на този знатен род е и Бащата на тревненското машиностроене Борис Павлов, а и първата, единствена и голяма любов на Тодор Каблешков – Мария Българова (р. ок. 1859-1860 г.). Според някои изследователи на Вазовото творчество, тя е и „главният прототип“ на Рада Госпожина от романа „Под игото“. Бабата на Борис Павлов – Лала, най-голямата от петте сестри Българови, по спомените на нейни наследници, ушива Главното знаме на Панагюрския революционен окръг, заедно с Райна Попгеоргиева. До колко достоверността на тези факти отговаря на истината, е тема на други проучвания. Забелязах известни разминавания в някои от сведенията на наследниците и официалните исторически източници, затова ще се опитам да обхвана всички факти и гледни точки, без да накърнявам и интерпретирам хронологията на събитията. За съжаление, не открих достоверна информация за живота на най-голямата от сестрите Българови – Лала, която да потвърждава споделеното от наследниците й. Особено що се отнася до ролята и участието й в подготовката на Априлското въстание, и близкото й приятелство с Райна Попгеоргиева. Нейната история обаче, е брънката във времевата верига от събития, която свързва трайно съдбата на внука й Борис Павлов с Трявна и затова си заслужава да бъде разказана.

По спомени на наследниците, предоставени ми от голямата дъщеря на Борис Павлов – Елена (б.а. по мъж Мумджиева), Лала Българова произхожда от големия свободолюбив, родолюбив и ученолюбив род на Бочо Българов от Сопот. За времето си той е състоятелен, заможен човек. Занимава се с търговия, има и розоварна. Къщата му в Сопот е в съседство с тази на Вазовия баща - Минчо. Според някои сведения, родът Българови е „свързан“ с този на големия ни писател и поет Иван Вазов. Дядо Бочо и съпругата му Ана имат трима синове и пет дъщери. Първата им рожба е Лала, която, като най-голяма, поема нелекия кръст по отглеждането на братята и сестрите си. По тази причина остава с основно образование. Най-големият от братята - Атанас се посвещава на църквата и е назначен за свещеник в Тетевен. Другите двама – Кирил и Цочо заминават да учат в Русия по времето, когато се сформира българското опълчение и активно се включват в него. А четирите сестри Българови – Мария, Тота, Христина и Катерина получават образованието си в първия девически пансион в София, чийто директор и възпитател е съпругата на видния за времето си политик, държавник и министър д-р Никола Генадиев. И всички стават учителки - Тота в Тетевен, Христина в Ловеч, а Катерина – в София. По-интересна и вълнуваща е съдбата на Мария Българова, която е назначена за учителка в Копривщица. По сведения на к.п.н Цочо Петров, в статията му „Учителката“ във в. „Карловска трибуна“, тя е дадена за послушница в девическия манастир „Въведение Богородично“, където е „поставена“ под грижите на леля си - монахиня Евтимия. Там учи в девическото училище, а после преминава и в светското, където завършва трети клас. Още като ученичка тя изпитва „благотворното влияние на революционно настроената сопотска младеж и се изпълва с родолюбиви чувства“  . През есента на 1874 г. учителства за кратко в Копривщица. Именно там Мария свързва, макар и за кратко, съдбата си с тази на автора на „Кървавото писмо“ Тодор Каблешков. По това време той непрестанно обикаля селищата в Средногорието, Стара планина и полите на Родопите, за да запали искрата на свободата в сърцата на по-будните хора. Все по-често посещава и Копривщенското училище, където се запознава с младите учителки Мария Българова и Евлампия Векилова. Той им поверява тайната за подготовката на въстанието и им възлага да ушият знамето на Копривщенския революционен комитет, като за целта доставя на Мария зелено сукно и сърма. Тя ги предава на сестра си Лала, която е шивачка и ушива знамето. Според вексилолога полк. о.з. Иван Стефанов Иванов, а и според официалните сведения, главното знаме на Копривщенския революционен окръг изработва Евлампия Векилова. Ученичка на Найден Геров, тя посвещава живота се на Православната църква като калугерка в Сопотския манастир. Талантлива везбарка. При обявяване на въстанието, Главното знаме не е довършено. Започва да се вее над щаба заедно с няколко от малките знамена. Други от тях се развяват на отбранителните позиции около градеца. Твърде възможно е Лала Българова да е ушила и извезала някое от тях. Но да се върнем на историята на сестра й Мария. Дълбоката й вяра в народното дело я сближава още повече с Каблешков, в чието сърце пламва първата и последната му любов. Не след дълго Мария заминава да учителства в Габрово. По думите на к.п.н. Цочо Петров, тя е една от седемте сопотски девойки, които училищното настоятелство изпраща да продължат образованието си в Габровското училище, което по онова време е „мечта за всички“. След успешното завършване на пети клас, тя се завръща в родния си град и започва да преподава в Сопотското девическо училище. Междувременно, главната учителка Тана Шивачева напуска Сопот, а освободеното от нея място заема Мария Българова. Наред с работата си в училището, тя взема дейно участие в обществения живот в града. Избрана е за секретар на женското дружество, чийто председател е майката на Иван Вазов – Съба. Младата учителка взема активно участие и в подготовката на Априлското въстание. При завръщането й в Сопот, Каблешков й подарява портрета си и една малка ножичка с думите: „Давам ти ликът си, за да ти напомня по-често за мен, а ножичката ще ти потрябва, ако се наложи да ушиеш друго знаме или да срежеш вените си, ако попаднеш някога беззащитна в турски ръце“. По-късно, при една среща, той й подарява годежен пръстен и златен часовник с ланец, твърди родовата хроника. По поръчение на Каблешков, Мария се заема с изработката и на знамето на сопотските въстаници, твърди още Цочо Петров. Но Сопот не успява да въстане и то, така и не се развява.

Събитията, които следват са общоизвестни. На 8 май 1876 г. Каблешков е заловен близо до грънчарските колиби над Троян. От четата му са оцелели едва четирима души. Пленниците са отведени в Троян, оттам в Ловеч, а после - в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на пловдивския съд. Каблешков е болен и едва се държи на краката си. По пътя спират да пренощуват в Габровския конак. Революционерът е известен на габровския паша с работата си в железницата и образованието си, и той решава да го затвори при караула, а другите задържани праща в затвора. Чаушинът се смилява от болестта му и заповядва да развържат ръцете му. Знаейки какво го чака в Пловдивския затвор, Каблешков изпреварва събитията - през нощта става и с един от пистолетите на заптиите се прострелва в гърдите. Умира на 16 юни, едва 25-годишен. На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва от Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски. А една девойка засажда на гроба му здравец. Тя е неговата годеница Мария Българова…

След Освобождението, Мария се омъжва за Богдан Бракалов - буден момък, участвал като опълченец в боевете при Стара Загора. Двамата имат девет деца. Тя не прекъсва и близките си отношения с майката на Тодор Каблешков. И дори признава на бъдещия си съпруг, че е била годеница на революционера. Кръщава първородния си син Тодор, в памет на погубената си голяма любов. Мария Българова си отива от този свят през 1919 година.

Сестра й Лала Българова, също има вълнуваща съдба, но събитията, описани от наследниците й, звучат доста противоречиво на фона на официалните исторически факти. Въпреки това, ще си позволя да ги преразкажа, защото става въпрос за събития и случки, предавани от уста на уста, вероятно допълвани, променяни, но и те рисуват картината на тогавашната действителност. И така, най-голямата от сестрите Българови се омъжва в Сопот за Лило Ботьов, който има бакърджийница и дюкян за продажба на бакърени съдове. Тя е много близка приятелка с Райна Попгеоргиева. И, когато Бенковски възлага на Райна да ушие главното знаме за Априлското въстание (1876 г.) на Панагюрски революционен окръг, тя се „отнася“ до Лала Българова. Двете с Райна го избродират… Тук дословно се позовавам на спомените на наследниците и се опитвам да уловя нишката на събитията, довела до тъй близкото приятелство на Лала Българова и Райна Попгеоргиева. Този факт се споменава неколкократно в родовата история, за да го сметнем за грешка. Може би, бабата на Борис Павлов участва в ушиването и везането на някое от другите знамена на въстанието, а не на главното? Или пък, както твърдят нейните наследници - „от скромност, а може би и от страх да не бъде издадена, остава в сянка“. След неуспеха на въстанието и залавянето на Райна Попгеоргиева, вероятно водена от най-добри чувства към своята приятелка Лала, тя поема цялата отговорност за ушиването на знамето. По това време бабата на Борис Павлов вече е майка на две деца и вдовица. До края на живота си обаче, тя обвинява Райна, че не се е погрижила да й отпуснат „каква да е пенсия“ за ушиването на знамената и за активното й участие при ушиването на много от дрехите за въстаниците. По думите на наследниците, възможната причините за тази необяснима постъпка на „Княгинята“ е, че след разгрома на Априлското въстание, тя няма никаква информация за съдбата на своята близка приятелка. И вероятно решава, че е загинала… 

По време на разгрома на въстанието, жителите на Сопот бягат в горите на Средна гора и Стара планина. В група със съседи и близки семейства, бяга и Лала, заедно с двете си деца – Стефана (Тана), която е едва 10-годишна и брат й Ботьо – само на 8 г. По пътя ги застига буря и проливен дъжд. Спират да си починат от дългия път и наклаждат огън, за да се изсушат. Мъжете стрелят с пушките, притеснени да не би барутът да е навлъгнал. Вероятно, тези гърмежи ги спасяват от дебнещите по пътя турци, причакващи бегълците, за да ги ограбят и убият. Като чуват гърмежите обаче, те се разбягват, защото ги вземат за комити. Групата отново се отправя на път и на около 500-600 метра от мястото на последния бивак, попада на ужасяваща гледка – избити жени, старци, деца… По-нататък пътуването им минава безпрепятствено и бегълците най-после пристигат в Тетевен. Лала е все още млада и хубава, и се запознава с Марко Маринов – търговец, бакалин и бояджия. Той има хубава къща и едно дете. Познава и рода Българови. Двамата вдигат сватба. Отглеждат заедно трите си деца. Дъщерята на Лала Българова – Стефана или Тана, както й викат всички от дете, се омъжва за съседа Павел Маринов Хаджисемков. Той има голяма къща, гостилница, хотел и фурна. Произхожда от заможен и знатен род. Дядо му, хаджи Симеон, впоследствие наричан – Хаджисемков, е благодетелен и уважаван човек.

Голямата му къща остава в наследство на сина му Марин, който е активен член на Тетевенския революционен комитет. Заподозрян от турските власти, е затварян и тормозен многократно, а след един побой, се разболява и умира твърде млад. Турците разбират, че в Тетевен има революционен комитет и решават да опожарят селището. Тогава дядо Симеон, заедно с други видни тетевенци, заявяват, че отговарят с главите си, че „в селото комити няма“ и така то бива спасено. След смъртта на Марин, го наследява синът му Павел Хаджисемков, който продължава работата и делата му. След още няколко години умира и вторият мъж на Лала Българова, а тя отива да живее при сина си Ботьо.

През 1895 г. река Вит излиза от коритото си и отнася къщата, дюкяните и цялата  покъщнина на Павел Хаджисемков. Оцелява само една икона-плащеница „Разпятие“ с 12 картини към нея, донесена от дядо Симеон и съпругата му Ана от Божи гроб в Йерусалим. Стената, на която била окачена светинята, останала незасегната да стърчи над водата. По-късно, майката на Борис Павлов - Тана я дарява на църквата „Св. Архангел Михаил“ в Трявна. След сполетялото ги голямо нещастие, Павел Хаджисемков търси прехрана за семейството си последователно в Орхание (дн. Ботевград), Червен бряг, Габрово и най-после се установява, като надзирател в мина „Гръбчево“ близо до Плачковци. Семейството му живее в с. Радевци, а той работи в мините.

Дядо Павел и баба Тана имат седем деца - четири дъщери: Невена, Райна, Симеона и Мария и трима синове: Борис, Марин и Илия…

Историята на техните наследници също е доста интересна . Повечето от тях постигат завидни успехи в професионален и обществен план.

 

Галина Иванова

Из книгата „Пътеки“, издателство „Славена“, 2020 г.

Павел Маринов Хаджисемков със
съпругата си Стефана (Тана) – вляво, 1883 г., Тетевен

Дядо Павел и баба Стефана (Тана) –
родителите на Борис Павлов

Учителката Мария Българова от Сопот,
сестра на бабата на Борис Павлов – Лала

Сватбената снимка на Борис и Марийка Павлови.
Сватбата се състои на 20 октомври 1935 г. в
църквата „Св. Георги“ в Трявна