Село Трявна

„… отстранено от друма, но затулено в Балкана, на място, като неизложено на чести нападения от страна (на) злосторни грабители, това село се пълняло с бежанци челяди, от разни места, расло и се уголемявало. На това немало содействувало и благоразумието на кметовете, които, като умеяли да добиват уважението на търновските бейове и аени, умеяли и да ся възползуват от техните разположения за доброто на селото си. Разни анекдоти служат за доказателство на благоразумните им старания за благополучието на едносъселяните си. Умните представления нихни, тяхната неустрашимост в ония времена, когато били главите по пет за пара, хитрата защита, с която браняли народа от произволните притеснители, спечелили им вечний помен; благор (аз) умний народ и до сега с благоговения произнася имената им…

В тревненците се развиха други начала, те обърнаха вниманието си на търговията и на художествата, и до сега с това се каторкат, но бедно! Днес за днес от Трявна за навън излязват икони, добри и прости, тембла изкусни, вълнени, памучни и свилени, башлъци за коние, подвръзки за турски дрехи и малко гайтан. Ето как може да дадем пълно понятие на читателя за тревненский поминок. Ако разделим жителите на осем дяла, 1-ий се препитава от чорбаджилък и… (Тунеядци всъде има, но в Трявна са по-изобилни. В еднообластните й села има едно да я надминува, но мога да река, че тамкашните й заслужават. В сегашните тревненски кметове не е изчезнал духа на общото добро, за когото са славни техните предместници); 2-ий със занаяти за в селото и малка търговийка; 3-ий и 4-ий с кираджилък и дюлгерство; 5-ий от Добруджата; 6, 7 и 8 с иконопиство и казаслък, със сетните се считат и повечето от тревненските. Доволно места лежат пусти или повечето запразнени с безполезни работи. Тия места, ако биха се разработили за сеитба, ако бяха се насадили с чърници, гюлове, жълта боя и барабой, щяха да дават на стъпката жълтица…

Като забележихме нещо за недостатките на тревненците, нужно е да им отдадем и пристойна похвала. Мога да докажа, че в цяла България няма такава икономия за добър живот, като в Трявна – разумява се, че аз говоря не за няколко фамилии, но по редом. – И най-сетний сиромах в Трявна живее един живот спестовен и редовен, какъвто много богатци от други места не живеят. Той си знае прихода и умее да го разполага, като да не бъде лишен от нужните, а при това да може и да има средство да не остава много надире от външната лъскавост на по-богатите фамилии от селото си… Чистота, спретнатост и гиздост са първите тревненски преимущества, затова и околните села ги приговарят, „тревненци гол фудули“…

Тревненците, ако според положението на селото си и да са сякога като на разход, то пак в празничните дни събират ся по-май роднински и из градинята, и край реката правят увеселенията си…

Въобще тревненците са чистолични – възсухи, мъжйете са малко хвалци, но честни, не са винопийци; жените скромни между странни и приветливи между знакомите си.

И двата пола имат като рождена една тънка ирония, с която изобличават кривите постъпки на съседите си; види ся, че това ги предпазва от разврати и разпътства, които с исполински крачки успяват сега по други места… Колкото и да не умеят еште да радят за обща полза, тревненците обичат селото си и водят ся, кога ги советува за общо добро, едно само, че мнозина от тия, които ги советуват уж за общо добро, в свершение на предприятието подлагат своя джоб…“

 

/Из записките на Петко Р. Славейков/

в. „Тревненска седмица“, бр.22/3 юни 1998 г.

 

*По сведения на Кънчо Пенчев, на 16 юли 1877 г. село Трявна се преименува в град

Сградата на Тревненският конак /вдясно/, съборена при строителството на
парка пред днешния съд, началото на 30-те години на миналия век