„Англичанката“ – първата фабрика на Трявна

Един от първите пионери на фабричната индустрия в България е Георги Тодоров Попов (1839-1885 г.). Той произхожда от многодетно семейство с 14 деца и е най-малкото сред тях. Баща му Тодор Поп Иванов е виден тревненски чорбаджия и доста „просветен“ мъж. Майка му Анна е дъщеря на известния хаджи Христо Даскалов и сестрина дъщеря на Васил Евстатиев Априлов от Габрово. От братята му има доста наследници, някои от които са видни общественици, като: Тодор Иванчев – министър, Димитър Марков – дипломатически агент в Цариград, Кирил Попов – бивш директор на Статистиката и виден кооператор и др. Преди да започне да се занимава с индустрия Георги Т. Попов е търговец и тютюнофабрикант в Трявна, както и кмет на „градеца“ (1881-1882), както и народен представител (1881 г.).

Още със старта на строителството на фабриката Калпазанови в Габрово, Георги Попов замисля да построи подобна текстилна фабрика и в Трявна, но по-добра и усъвършенствана, свидетелства Богомил Даскалов на страниците на общински вестник „Трявна“. Първата му работа е да намери съдружници, за да събере необходимия капитал. Открива ги в лицето на своя баджанак Димитър Златев, Тихол Бончев, Бончо Тихолов и Тотю Киселов. Съгласно договора, половината от фабриката принадлежи на Георги Попов и Димитър Златев, а другата – на Тихол Бончев, синът му Бончо Тихолов и зет му Тотю Киселов. За онова далечно време обаче, този документ няма онова значение, което има днес. По ония времена е много по-важно доверието между съдружниците. Вестта за подетата от Георги Попов инициатива за построяването на фабриката за вълнени прежди и шаячни платове, е посрещната от населението на Трявна и околните колиби с радост и надежда за бъдещото „повдигане“ на поминъка на този балкански край, който след Освобождението „почувства западане на занаятите: казаслък, иконопиство, марангозлък и пр.“. Изгледите за индустриално „повдигане“ на Трявна обнадеждават жителите й, които искат да надминат съседите си габровци.

Георги Попов е и най-важната личност в предприятието, неговата дума е закон, „слушаше се и се изпълняваше безусловно“. Той притежава юридическа фирма „Александър I – Георги Т. Попов и С-ие“, чието име по-късно приема и фабриката. И така, съдружниците са ясни, договорът е подписан и следващата стъпка е доставката на машини и оборудване. Съдружниците натоварват Георги Попов да замине за Европа и да проучи на място уредбата на въпросната индустрия, да закупи необходимите машини, да ангажира специалисти, както за монтирането им, така и за работата на фабриката. „С една реч в Трявна е трябвало да се въздигне една образцова текстилна фабрика, която да бъде последна дума на техниката“ – пише Богомил Даскалов. И допълва – „Какво значи отиване в странство по онова време, без познаване на какъв да е език и при тогавашните превозни средства: от Трявна до Русе с „бричка“ за 3 дни; от Русе до Виена с параход за 6-7 дни и от там до Париж, Лондон, Манчестър! Това за тогавашното време е било подвиг, както за сега да се отиде в Тибет“. Георги Попов е изпратен в странство „по-славно“ отколкото поклонниците за хаджилък. Той препасва на кръста си кемер с жълтици и носи едно тефтерче-пътеводител, на което си записва с български букви няколко френски изречения и думи, като: искам да ям, да пия, да спя; колко струва това, онова и др., продиктувани му от лингвист-учител в Търново. След дълги пътувания Георги Попов се озовава в Париж, където прекарва близо 10 дни. Там той среща един студент от България – Ст. Данев, който го придружава до Англия и му става преводач. В Лондон Георги Попов среща и друг българин, някой си Вълчев, родом от Търговище, който замества Ст. Данев и с негова помощ, предприемчивият тревненец проучва текстилните фабрики, машините, цените, условията за доставка и т.н. Най-накрая машините, при това в пълен комплект, са закупени от Манчестър и заплатени изцяло в брой, биват опаковани и изпратени за Трявна.

Георги Попов прекарва около 2 месеца в Европа и след като урежда всичко, вкл. ръководен технически персонал, се завръща в Трявна. Заедно с машините тук пристигат двама техници – англичани: машинния инженер дядо Сам, „великолепен старец с дълга бяла брада“ и неговия помощник Джебис, а след месец идва още един англичанин – Смит.

В статията си Богомил Даскалов отделя място и на първата среща на „културните англичани“ с тревненци и „конфликта“ между „две цивилизации“. Гостите са посрещнати с подобаваща почест, устроени са обяди, банкети и т.н. Каква обаче била изненадата и разочарованието на тревненските фабриканти, когато, както разказва Б. Даскалов, англичаните със „своята флегматичност и свободно държание“ съвсем не отговаряли на българския бит и тревненските нрави. Така например, когато им е приготвена разкошна трапеза с най-хубави ястия, англичаните още с влизането си в двора на Георги Попов се „нахвърлили на капалите летни сливи (кумбули) и най-лакомо ги захрупали“… А това, по думите на Б. Даскалов, са плодове, които в Трявна не се ценят и се събират само за храна на свинете. Разочарованието на тревненските фабриканти се засилва още повече и поради факта, че с течение на времето гостите започват да проявяват „свои свободни действия, било от физиологическо или морално естество“, които са „съвсем противни“ на установените в тревненско нрави и благоприличие. След обеда, разочарованието стига до там, че най-старият сред фабрикантите – дядо Тихол се обръща към съдружниците си с думите: „Бе, Георге, това ли ти са ингилизите! Бамбашка хора! Или те са хайвани, или нас вземат за говеда!“.

Англичаните обаче, се оказват „спокойни и делови хора“, които правят фабриката за платове, построена на брега на реката при село Димиев хан, „образцова във всяко едно отношение“. Успели да се наложат, най-вече заради своята компетентност и скоро, освен че са слушани, са и „обикнати“, както от господарите си, така и от работниците. Разговорите се водят с помощта на мимиката, а единствената английска дума, която работниците, предимно от тревненските колиби, успяват да заучат е „Олрайт“, която дума, по българската етимология си обясняват, като „Има Рай“ или „Нема Рай“. И така, ако след приключването на дадена работа англичаните казват „Олрайт“, значи тя бива одобрена, ако не кажат „Олрайт“ – това означава неодобрение…

Както свидетелства Б. Даскалов англичаните изпълняват дълга си най-добросъвестно и с голяма компетентност. На първо време фабриката „Александър I“, която отваря врати през 1881 г. и всички шеговито наричат „Англичанката“, процъфтява и дори „далеко надминава Карагьозовата фабрика в Габрово“, която разполага само с предачни машини. Докато тревненската има в комплект всички машини: шегатни, станове, аплитура и др. А платовете, които произвежда по-нищо не отстъпвали на английските сукна.

За съжаление, смъртта на Георги Попов, който си отива от този свят през есента на 1885 г., когато е само на 45 г., „разхлабва“ съдружническите връзки. Появява се взаимно недоверие и завист, и при липсата на авторитетно влияние на една силна личност, фабриката „заслабва“. Англичанинът дядо Сам е уволнен и заменен от българин „със съмнителни технически познания“.

Тревненската фабрика има извънредно големи печалби, „понеже бяха иззети от държавата и последните изработени дребовни бракувани стоки“ и след, като изплащат дълговете си, акционерите си поделят 4000 „звонкови наполеона“ чиста печалба. „Видели такива суми в ръце“ съдружниците „отпочнали строенето на нови текстилни фабрики в Трявна и околността“. Поради ред икономически, финансови и др. причини обаче, работите са докарани до там, че както пише Б. Даскалов – „червеният печат на съдия-изпълнителя да залепне на входовете на всички 4 фабрични здания“. С течение на времето сградите започват да се рушат, а машините са „прибрани“ в бившата вече фабрика на Димитър Златев, която е откупена от акционерно дружество „Св. Георги“. Крахът на тревненските фабриканти от 1896 г. обаче, се отразява „много зле“ на икономическия и стопански живот на Трявна и околността, защото, както пише Б. Даскалов – „в касите на тревненските фабрики бяха събрани почти всички дребни спестявания на населението и с фалита на тия индустриални заведения, пропаднаха тия дребни капитали и се уби в основата си взаимното доверие и кредит, тъй нужни за икономическия живот“. През тези 4-5 години, след смъртта на Георги Попов, Трявна изживява най-тежката си криза и никой не смее да спомене думата „фабрика“, която е равнозначна на „чума“ или „мория“…

Най-после, през 1902 г. акционерно дружество „Св. Георги“, учредено от Георги Губиделников и „облегнато“ на финансовата мощ на Българската търговска банка, изкупува имотите на „несъстоятелните бивши тревненски фабрики“, привлича в дружеството и малко от капиталите на тревненци и започва да работи само с бившата фабрика на Димитър Златев и С-ие в долния край на града. В сравнително запазеното помещение са поставени всички годни машини от другите две фабрики и така била „пусната в работа“ фабриката под името „Св. Георги“ през 1907 г., която също има доста интересна и със сигурност поучителна история…

 

Из поредицата „Индустриална Трявна“, публикувана на страниците на общински вестник „Трявна“ (1938-1940 г.), чийто автор е Богомил Даскалов

 

Георги Т. Попов
Кмет на Трявна през периода 
1881-1882 г.