Текстилна фабрика „Св. Георги“

Фабричната индустрия в Трявна се заражда в първите зори на Освобождението. След войната в 1885-1886 г. фабриката за платове „Александър I“, построена в Димиев хан, има извънредно големи печалби, понеже бяха извзети от държавата и последните й изработени дребовни бракувани стоки. След като изплатиха дълговете си, акционерите си поделиха 4000 златни наполеона чиста печалба (2.5 милиона лева дн. пари (б.а. 30-те години на миналия век)). Тоя успех даде кураж на останалите съдружници Димитър Златев, Тихол Бончев със сина си Бончо и зетя му – Тотю Ив. Киселов, да почнат строеж още на две текстилни фабрики, сега вече в самия град Трявна. Георги Тодоров Попов беше вече умрял в началото на октомври 1885 г. Новите фабрики биват построени, обзаведени с машини и пуснати в действие, като използваха парна сила, за различие от фабрика „Александър I“, която бе на вода. Старата фабрика почна да се нарича „Английската“ за различие от новите, които бяха германски произход. След 2-3 години работа, фабриката на Бончо Тихолов в Трявна пренесе машините си в новосъграденото фабрично помещение в с. Радевци, гдето се използваше водната сила на Радювската река – главния приток на Тревненската. Ред икономически, финансови и др. причини спънаха правилния ход на работите в тия предприятия, които потърсиха кредит в частни банки, събраха дребни спестявания на населението в Тревненско и при всички усилия да превъзмогнат стесненото си положение, най-сетне рухнаха. Червеният восък залепна на фабричните здания и складовете им. Нито една от трите текстилни фабрики не работеше, стотиците работници се пръснаха и заловиха за друга работа, липсата на най-дребни капитали беше пълна.

Трявна изживя 4-5 години най-тежка криза, която се отрази твърде лошо и за обществения кредит и взаимно доверие… Никой не смееше да спомене думата „фабрика“, която бе равнозначна на „чума“ или „мория“. Най-сетне, в 1902 г. акционерно дружество „Св. Георги“, учредено от покойния Георги Губиделников и облегнато на финансовата помощ на Българска търговска банка, изкупи „еn totale“ имотите на несъстоятелните бивши тревненски фабрики, привлече в дружеството и малко от капиталите на тревненци и отпочна да работи само с фабриката, бивша на Димитър Златев и Сие – в долния край на града. В сравнително запазеното помещение се поставиха всички годни машини от другите още две фабрики и пусна в работа фабриката под името „Св. Георги“. Тя заема обширна равна площ 22 дка: двор, градина и многобройни постройки. В 1897 г., когато е била изкупена фабриката на Димитър Златев и Сие, тук е имало само едно фабрично здание 13 м. – 70 м. – 910 кв.м. От 1907 г. до 1912 г. фабрика „Св. Георги“ е работила със стари машини, а от Балканската война насетне биват построени още фабрични помещения: второ двуетажно 13 м.-70 м. – успоредно на старото и модерно ниво – железобетонно 36 м. – 36 м. – 1296 кв.м. с 2 ½ етажа на обща височина 15 м. и сутерен 1/3 – 432 кв.м. Към тия постройки има добавени други за нуждите при работата, както и сгради – 3 магазина от по 420 кв.м., 450 кв.м. и 600 кв.м. Три двуетажни жилища за работниците и ръководния персонал от 30 м. – 15 м., 30 м. – 15 м. и 16 м. – 16 м., една самостоятелна къща едностайна: 6 м. – 8 м.

Към двете улици се издигат здания за директора – две, както и здание за кантора и помещение за управленията на фабриките: „Св. Георги“, „Памучна прежда“, както и бюрото на Българска Търговска Банка – Тревненски клон.

Вън от тия постройки има и такива, построени за сградите на Термична електрическа централа „Бедек“, за които ще говорим при случая, когато дадем сведения за това индустриално предприятие.

Всички помещения, които се използват от фабриката „Памучна прежда“ и „Бедек“ са притежание на фабриката „Св. Георги“, която ги отдава под наем.

След изкупуване имотите на Тревненските бивши фабрики, като заведущ предприятието е бил натоварен тревненецът Койчо поп Николов. Пущането на фабриката в действие е станало в 1907 г. при управител – Андрей Дойкин от Габрово, а от 1912 г. идва за директор Илия Димитров.

Обходихме всички фабрични помещения и цели два часа нашия интерес и любопитство не отслаби. Нам бе показан сложния процес, който се развива, за да се получи от кирливата вълна – фин луксозен плат, който надминава и най-рекламираните английски и германски шевиоти.

В модерното бетонно здание са наместени машините за изпридане. Тук научихме, че от вълната, след специална сортировка с оглед на дължината на влакното, се определят дали ще бъде предена в камгарното или в щрайгерното отделение. Първото отделение има специални машини, съвсем различаващи се от тия на щрайгеровото. Пълният комплект машини в зданието е 13 вида, на брой - 24 машини: чепкало – 1; дарак – 1; чилбокси – 6; дребовна – 1; двойни – 2; четворки – 1; шесторки – 1; осморки – 1; 16-торки – 1; 36-торки -1; английски вретена – 2; германски вретена – 3; пресукала – 3.

Машините 16-торки и 36-торки обработват тънките прежди за най-фините дамски и мъжки платове.

В щрайгеровото отделение машините са по-малко по вид и брой. Само 6 вида машини, на брой – 14: изтърсвачка – 1; чепкало за конци – 1; чепкала за вълна – 2; дараци – щрайгер – 4; селфактори – 5; пресукало – 1.

В средното здание са подредени 52 машини – 5 вида: бобинарки – 2; шпулмашини – 4; скробачки – 1; сновела – 3; станове (автоматически) - 42.

В най-старото здание са наместени 21 машини и съставляват отдел – пералня, бояджийство и апретура. Най-голямата е машината пералка за вълна, която струва повече от ½ милион лева и едва ли има друга подобна в другите български текстилни фабрики; сушило за вълна – 1; бояджийски апарати – 2; тепавица – 3, карболизирана машина – 1; центрофуги – 2; кардирки – 2; ножове – 2; сушило за платове – 1; декавир – 1; преса – 1; парна маса – 1; нагъвачка и измервачка на готови платове – 1.

От книгите личи, че фабрика „Св. Георги“ се обслужва от 400 надници в денонощие – три смени, вън от месечари и ръководен персонал. Надничното възнаграждение се движи между 30 и 80 лв. (един работник получава надница 85 лв.). Жените работнички са повече – около 60 % - 240, а мъжете – 40 % - 160 души. Едно брутно пресмятане ще даде за резултат, че фабриката плаща на работниците си 400 х 50 лв. = 20 000 лв., а годишно, без празниците, ще надхвърли 6 000 000 лв.

Работниците са повечето от Трявна, останалите са от близките села. Работниците, които са отдалечени повече, квартируват във фабричния работнически дом.

До 1932 г. фабриката „Св. Георги“ имаше собствена електрическа терм. централа и за свои нужди е разполагала с 250 к.с. От 1932 г., когато дружество „Бедек“ самостойно се отдели, като предприятие, пое да дава енергия на „Св. Георги“. Инсталационната мощ на динамо-моторите в „Св. Георги“ е 250 киловата. Денонощно за движение на машините се разходват 2 500 – 3000 киловата, в зависимост с годишните времена. Производството годишно е 300 000 м. платове, като за 1938 г. е надхвърлило тази цифра.
До 1935 г. фабриката е била главния доставчик на държавата и е използвала в търговете изработка на платове за войската. От тая година обаче, след като се снабдява с машини за изработка на модни фини платове, след като известни отдели се поемат от вещи специалисти, отбягва да наема държавни доставки, излиза на свободния пазар и успява да се наложи, като измести не само чуждите, но и наши другадешни производства на фини дамски и мъжки платове. Платовете на фабрика „Св. Георги“ конкурират другите, както по качество, така и по цени. Тя има складове в София, Пловдив, Плевен, Габрово, както и представителство в почти всички градове в отечеството. Фабриката има изработен план – 10-годишен, системно го следва и прилага, като главна страна при прилаганата му е: да следи най-новите изобретения на науката в тоя бранш, да ги взаимства и прилага. Като най-необходима нужда е снабдяване фабриката с изобилна за работата вода.

„Нам е достатъчно вода 2 литри в секунда, което дава повече от 7 куб. м. в денонощие“. Така ни заяви г. инж. Ст. Димитров, когато напуснахме фабриката „Св. Георги“ с покана да посетим някоя ден и другите фабрични предприятия „Памучна прежда“ и „Бедек“.

 

Из поредицата „Индустриална Трявна“, публикувана на страниците на общински вестник „Трявна“ (1938-1940 г.), чийто автор е Богомил Даскалов

Реклама на фабрика "Св. Георги" на
страниците на "Общински вестник Трявна"