Дружество „Плод“

На 11 май 1919 г. идва в Трявна г. Ст. Стайков, завършил в Германия индустриална химия. Поканен бил от акционерно дружество „Сидра“ в Трявна да проучи въпроса с производството на оцет от плодове. За късо време г. Ст. Стайков заедно с г. Ст. Гугов и г. Ал. Калугеров решават да основат събирателно дружество „Плод“ за всестранно обработване на плодовете, които в Тревненско изобилстват. С общо капитал само 30 000 лв. започват работата, която за скоро време се указва успешна. Първоначално дружеството се състои от хора с доста ограничени материални средства. При все това, без ничия външна помощ, благодарение само на извънредните усилия на някои от свои членове, постепенно то започва да се разширява и в следващите години бележи значителни успехи. През есента на 1919 г. пожелава да влезе в дружеството г. Христо Ахпапов с дялов капитал 10 000 лв., който внася в натура – сливи и др. плодове. Не след много става член на дружеството и г. Франц Сричка, минен инженер, като внася 25 000 лв. в брой.

До края на 1919 г. дружеството е работило под личен кредит на търговската фирма Цаню С. Гугов и Синове – в размер 68 800 лв. Закупени са били и преработени летни сливи (кумбули) 18 365 кг. Зимни сливи (маджаркини) 11 233 кг. и грозде 6000 кг., като към 31 декември 1919 г. дружеството е зарегистрирало чиста печалба 39 090 лв., която сума е минала към капитала 64 842 или всичко 103 932 лв.

През 1920 г. Ал. Калугеров напуща дружеството, като изтегля капитала си с един незначителен остатък да взема. През същата година „Плод“ развива значително по-голяма дейност, като към 31 декември 1920 г. показва преработка на 150 000 кг. разни плодове и чиста печалба 29 848 лв., която също се отнася към усилване дружествения капитал – нараснал на 134 787 лв. За забелязване е, че в 1920 г. „Плод“ прави сполучливи опити да приготовлява известното лекарство „Feri Pomati“, като използва яблъчната киселина на дивите ябълки (киселица) и железни стърготини. Тоя екстрат е произведен 180 кг. и продаден на българските аптеки по 150 лв./кг.

През 1921 г. бива приет за член и г. Тодор Ц. Гугов, който поема службата пом. на техническия директор С. Стайков. Административен директор е г. Стефан Ц. Гугов.

Предприятието закрепнало, добива обществен кредит и се очертават бляскави перспективи в бъдещето. Замислюва се за подпомагане и частното стопанство  на овощарското население в Тревненско и се открива дружествен разсадник 15 дка с разсад фиданки: сливи, ябълки (киселици) и круши.

Все през 1921 г. дружество „Плод“ е зарегистрирало към 31 декември една сума 268 630 лв. и от експлоатация на гори в Тревненския балкан. Приходно перо, което няма никаква органическа връзка с целите и задачите на овощарството. Тоя приход, който можел да бъде за сметка частно на лицето, което е намерило тоя приходен източник, се внася в дружествената каса с чисти идеални подбуждения за засилването му.

Ал. Калугеров отново става член.

През същата година се построяват големите бетонни резервоари за плодове и сокът им, обща вместимост 160 000 литра, за да се удължи преработката на плодовете и след есенния сезон, предприятието работи непрекъснато цяла година.
Към 31 юли 1921 г. „Плод“ има капитал 268 630 лв.

През 1922 г. събирателно дружество „Плод“ се обръща в командитно (Определение на Търновския окръжен съд №2690-27.VI). Получава кредит от 100 000 лв. при БНБ текуща сметка при поръчителство на търговска фирма Цаню С. Гугов – синове. Дружеството сключва още няколко заеми от частни лица, все под поръчителството на горната търговска фирма, а именно: от Ив. Недялков – 50 000 лв.; Георги Иванов – 40 000 лв. и др. Към 31 декември 1922 г. дружеството е преработило 230 000 кг. плодове за 250 000 лв. и показало чиста печалба – 36 000 лв.

През 1923 г. „Плод“ се още повече разширява, като в края на годината е показано: 350 000 кг. преработени плодове за 346 000 лв. чиста печалба- 120 420 лв.

През 1924 г. дружеството приключва годината с 450 000 кг. преработени плодове за 594 710 лв. и печалба – 99 850 лв.

През 1925 г. „Плод“ влиза във връзка с търговска фирма „Хаис Гьотхер“ – Германия, която се обявява клиент-купувач на семето от плодовете: кумбули, круши, ябълки, глог, трънки, дренки, шипки и пр. и до края на годината закупува семена за 330 000 лв. Към 31 декември 1925 г. „Плод“ показва изработени 600 000 кг. плодове за 650 000 лв. и чиста печалба - 280 000 лв.

През 1926 г. „Плод“ с още по-усилено темпо развива работата, като попълва необходимите инсталации.

На 20 септември 1926 г. се явява представител на германската търговска къща „Ханс Гьотхер“ и предлага да влезе като член на командитното дружество. Предложението бива прието и германският представител на къщата брои веднага 5 000 златни марки по курс 32.80 лв. или 164 000 лв. Договорът е сключен на 20 октомври 1926 г. Към края на същата година „Плод“ зарегистрирва преработка на 700 000 кг. плодове за 773 000 лв. при чиста печалба – 320 000 лв.

С настъпване на 1927 г. дружеството добило това завидно положение, вдъхва големи надежди и на хора, вън от него, интересът става обществен. Подема се идеята за превръщането на командитното дружество в кооперативно-производително „Плод“, с което ще получи голям кредит и подкрепа на Централна кооперативна банка, Популярна банка и обединени широките слоеве на производители овощари. Идея, сама по себе си похвална, която бързо се усвоява от почти всички членове на дружеството, а срещнала опозиция само от братята Гугови.

Без да влизаме в подробности по водената тогава кампания, най-сетне командитно дружество „Плод“ на 3 юли 1927 г. се обръща в производителна кооперация „Плод“, като поема имотите на бившето дружество по инвентар от 28 февруари с.г. – 1 241 609 лв. и ликвидирано към членовете стари, считано 206 934 лв. на съдружник. В новосформираната кооперация не взимат участие само двамата братя Гугови.

***

През годините, дружеството има за своя задача да използва по възможност най-рационално всички плодове от разните овощни дървета в Тревненско и по-близките или донякъде и по-далечни места. Естествено, щом населението намира лесно пазар на плодовете на своите овощни дървета и добра цена за тях, с това косвено се подпомага развитието на овощарството в тези части от страната. Дружеството изкарва разни видове ракии, а особено спирт, коняк и мастика, плодов оцет, разни видове овощни вина, а особено ябълчеви, консервирани сливи, круши и ябълки, хубави и вкусни мармалади със сладина до 45 на сто. По качество мармаладите надминават почти всички други в страната. Те са по-вкусни, ароматни и по-хранителни, не само защото се добре приготвят и съдържат голям процент сладина, а защото сладината си дължат не на подсилването с обикновена захар, а само сгъстен сок, пак от овощни плодове, особено от добре узрели круши. Поради това, тези мармалади притежават и известни лечебни или твърде благотворни за организма свойства. От обработените диви круши и диви ябълки „Плод“ изкарва голямо количество семе, което е нужно за разсадниците, понеже се знае, че облагородените овощни дървета, за да бъдат силни, издръжливи, дълготрайни и, за да дават повече и по-доброкачествени плодове, трябва подложките, на които става присаждането, да бъдат дивачки, т.е. да бъдат произведени от семе, получено от плодовете на диви овощни дървета, а не от облагородени.

Особено насърчителни за дружеството са резултатите от производството на мармалади и консервирани плодове, понеже те се пласират почти веднага след приготовлението им, и то все в брой, когато не е така с вината и ракиите, и оцетя, които по тая причина ангажирват и без това малкия оборотен дружествен капитал в първите години от създаването на дружеството. Много поръчки за мармалада и консервирани плодове отвън, особено от Германия, дружеството не е могло да изпълни, понеже е пласирало производството си в едно късо време в България. Затова то строи специално помещение за фабрикуване на мармалада, консервирани плодове и разни безалкохолни питиета за износ. „Плод“ не разполага с достатъчно дружествени средства за това, поради което, е взето решение командитното дружество да се обърне в кооперативно, като между другите, станат негови членове и всички граждани и селяни, които вместо пари за дялове, биха внасяли плодове за обработване.

Из поредицата „Индустриална Трявна“, публикувана на страниците на общински вестник „Трявна“ (1938-1940 г.), чийто автор е Богомил Даскалов

* На снимките: пощенски карти от и до производителна кооперация „Плод“ от 1931 г. и 1935 г., реклама на страниците на "Общински вестник Трявна“ и снимка на Цаню Гугов