Машинна работилница за мебели и строително столарство на Тома Ал. Камбуров и Сие

Посетихме горната работилница (1939 г.). Посрещна ни любезно г-н Тома Ал. Камбуров, млад енергичен момък, бивш наш учител от прогимназията и Държавното столарско училище в град Трявна. Той напусна спешната си работа с думите:

-      Аз съм възхитен от извънредно интересната анкета, която в. „Трявна“ е открил в колоните си. Както е мило и ценно да научаваме живота на градеца ни в миналото, тъй е належащо да се опознае българското общество и с днешната Трявна във всяко отношение.

Столарската работилница на Т. Камбуров и Сие не е зарегистрирана, като фабрично предприятие, поради липсата на няколко дребни условия, които законът изменява. Това обаче лесно ще се догони в по-близко или далечно бъдеще, в зависимост с възможностите.

В 1924 г. тревненското Държавно столарско училище даде първия свой випуск питомци изключително от Трявна и Тревненско. Т.К. с завършване курса на училището, отваря столарска работилница в един от общинските дюкяни – сега кафене. Скоро това помещение става тясно и Т. Камбуров се пренася в други дюкяни, които приспособява в работилници. До 1927-28 г. работилницата се е помещавала в дюкяните на г-жа И. Калинчева и съседните такива. В 1928 г. се образува акционерно дружество на името, както е фирмата, и работилницата се помещава в собствено солидно помещение, току що построено: 40 м. – 12 м. лице, с двор общо 1 дка. Това масивно двуетажно на лицевата страна е поделено на: работилница 10 м. – Отделение машинно – 6-10 м., два магазина 6 м. – 6 м. и 6 м. – 6 м. отделение за желязната преса и отделение за резбарство.

В работилницата заварихме 18 души работници, почти всички от тревненско, питомци на Тревненското столарско училище. Числото на работниците се движи от 15-25 души, в зависимост от работата. Заяви ни се, че е бивало години, когато работниците да са надхвърляли числото 30.

В работилницата са застъпени отдели:

-      Мебелно столарство;

-      Строително столарство;

-      Резбарство;

-      Тапицерство;

-      Стругарство.

Всеки отдел се завежда от специалист – майстор; двама тапицери и 3 резбари. Разведени бяхме из работилницата и ни се показаха работата с отделните машини: Банциг; Абрихт; Щраймхус; Фрез-машина; Дълбачка; Струг; Желязна преса.

Освен тия машини, тук подредени има комплекти инструменти и уреди за столарство (ръчно), резбарство, тапицерство, стругарство и др.

Материалите: шперплат, фурнири и др. се набавят от София. Масивен материал – орех, дъб, явор и пр. се доставят от Казналък, както и от дъскорезницата в с. Нейковци – бук. Чамов материал и други материали се вземат от местната столаро-железарска кооперация „Единство“, на която работилницата е член и важен клиент.  

Изработените мебели носят чист старобългарски стил, украсени с резба, огнището на това пластично изкуство – Трявна. В разни времена сме имали възможност да видим комплект гарнитури: столове, приемни, спални, библиотеки, бюфети и пр., изработени от тая работилница. В самата нея ни се показаха и дреболии – сбирки от фотографически снимки на мебели, изработени тук от начало до сега. В магазина намерихме само една гарнитура готова: тревненска софра с танурчета, бъклица и столчета, всички украсени с резба. Подобна трапеза се поднесе, като дар на нашата артистка Марта Попова в София, трапеза, изработена в работилницата на Т. К. В магазина имаше няколко канапета и столове, които чакаха довършване и експедиране за Пловдив. Столарската работилница на г-н Т. Ал. Камбуров и Сие е изработила разни мебели компелкти за много градове в Царството, като: София – за Българската земеделска и кредитна банка – заседателната стая (в български национален стил), Софийската митрополия – приемни и столове, Кимон Георгиев – столова и др.; Плевен – мобилировка и строителни столарски нужди за господата Ячо Хлебаров и Д-р Хр. Хлебаров и др.; Габрово – мобилировка на къщите на господата Пенчо К. Бонев, Ив. Д. Калпазанов, Ст. Тухладжиев, д-р Пенчев и др.; Пловдив и др. градове, както и в Трявна.

Работилницата е участвала в изложби на Варненската търговско-индустриална камара – три пъти в Пловдив, веднъж и през м. година – 1938 г., в общо занаятчийската изложба в София. Участвала е и в международното изложение в Брюксел през 1930 г., за което притежава почетен диплом и медал. Работилницата изпълнява, по проекта на архитекти, и строителните дървени конструкции на най-разновидни здания. Тя е електрифицирана. Взема енергия от „Бедек“, чрез Тревненска градска община, и разходва месечно от 300 до 500 киловата в час. Предприятието има проект да разшири работата, обаче с оглед на обективните условия, не предприема рискове, докато не получи възможност за успех.

Налага ни се от случая да направим малки бележки във връзка с развитието на столарството в Трявна и околността.

С откриването на Държавното столарско училище в Трявна през 1921 г., тоя бранш от занаятчийството бързо се разрасна. Докато по-рано тревненци набавяха най-необходимите мебели отвън, сега вече може да се каже, че тия нужди са преситени.

В града работят и други столарски работилници в по-малък мащаб. Такива самостоятелни работилници са: Петър Йонков – 5 работници; Колю Ботев – 3 работници; Христо Стоянов – 3 работници; Русин Ахпапов – 2 работници; Димитър Димитров – 2 работници; Тихол Алексиев – 2 работници; Костадин Бояджиев – 1 работник и Тотю Славков – с. Божковци – резбар (1-3 работници).

 

Из поредицата „Индустриална Трявна“, публикувана на страниците на общински вестник „Трявна“ (1938-1940 г.), чийто автор е Богомил Даскалов