Металната работилница на Борис Павлов Хаджисемков

Първата в Трявна механотехническа работилница отваря врати навръх Гергьовден през 1929 г. По това време собственикът й Борис Павлов Хаджисемков е само на 29 години. В началото на предходната година, със заем от Популярната банка, спестените лични средства и помощта на зет си Димитър Стойчев, той купува имот от 1250 кв. м., който се намира в долната част на града. И веднага започва строителството на бъдещата механотехническа работилница, както и на малка едноетажна къща. Срещу поръчителство на кредит купува от Стара Загора и голям струг и отвесна електрическа бормашина. До края на 1928 г. строежът е завършен. И идва големият ден, когато, Борис Павлов отваря вратите на своята механотехническа работилница. Той вече си е спечелил име на добър майстор, а славата му постепенно се разнася извън пределите на общината и поръчките стават все повече и повече. Добрите отзиви сред клиентите – също. През 1932 г., заради увеличения обем работа, той строи и малко помещение за леярна, сам изработва и монтира и малка вагрянка. Назначава и няколко леяри и извършва много, дори несъвместими занаяти. Няколко години по-късно строи и дъскорезница.

Първите три години от откриването на работилницата са белязани с тежък и непосилен труд. Поради увеличеният обем поръчки, Борис Павлов назначава още няколко работници. Въпреки успехите, популярността, респективно и нарастването на приходите, той  продължава да се труди неуморно в работилницата. Рано сутрин работниците често го заварват край машините да си пее и работи, вечер го оставят отново там…

През военните години (1939-1945 г.), въпреки трудностите, икономиката в страната не изпитва големи сътресения, което се дължи на увеличения обем военни поръчки на предприятията. Ситуацията в Трявна не е по-различна и това косвено засяга и техническата работилница на Борис Павлов. Многото поръчки генерират по-висока натовареност на текстилните машини в предприятията, които се износват и повреждат по-често, а с техният ремонт от години се занимава именно тази „машинна база“, както вече започват да наричат работилницата му. Поради увеличения обем работа Борис Павлов назначава още млади работници, които обучава за шлосери, стругари, ковачи.

По сведения от „Търговския регистър“ на Градско общинско управление - Трявна /1936-1947 г./ - „сградите на заведението“ /б.а. механотехническата работилница/ са построени върху 130 кв. м., а дворното място около тях е 1000 кв. м. Собственият капитал, вложен в места е 30 000 лв., сгради – 90 000 лв. и машини, инсталации и уреди – 120 000 лв.

Освен обичайните поръчки за изработване на части и детайли за различни машини, във все по-големи серии от един вид, в механотехническата работилница се изпълняват и такива за изработване на разни домакински уреди и земеделски сечива – брадви, ралници, леки плугове, грапи, брани, та дори и мотики и търнокопи. Наред с това, Борис Павлов е канен на огледи и измервания по домовете за направа на железни огради и порти в комбинация с ламарина, телена мрежа и разни украсителни орнаменти по тях. Често е викан „по спешност“ в предприятията за отстраняване на някоя малка повреда или авария, за разни електромонтьорски или електроинсталационни работи, та дори и за направата на водопроводни инсталации по домовете. Негови работници - шлосери и монтьори поправят машините и гатерите в Плачковските дъскорезници, извършват машинно-монтажни работи в мините на Гръбчево и Кръстец и др. В същото време, група от специално обучени работници, изработват различни по форма и вид железни, телени, ламаринени и др. домашни порти и огради по проекти на Борис Павлов. Сред клиентите на машинната база са и Популярната банка и Съда в Трявна, за които са изработени железни огради, порти и охранители на прозорците. Борис Павлов прави и цялата електрическа инсталация на Столарското училище.

Собственикът на механотехническата работилница, е не само далновиден, но пестелив и справедлив работодател, който цени и уважава труда – и своя, и този на работниците си. Най-ярък пример в това отношение са старите ведомости на „механическата работилница“, които открих в архивите на завода /б.а. „МЗ Иван Йонков“/. За съжаление, най-ранната е за периода 1-16 януари 1942 г., когато в работилницата работят седем души – стругари, леяри, шлосери. Брутните заплати се движат между 176 и 504 лв. тогавашни пари, а дневните надници варират от 22 до 72 лв. През следващите няколко години, до декември 1947 г., броят на работниците е между двама и седем души, а заплатите поетапно нарастват. Така например, през януари 1943 г., най-високото брутно възнаграждение е 1080 лв. Най-високата надница - 120 лв. В края на 1946 г. най-високото брутно възнаграждение надхвърля 9000 лв., а най-високата надница - 400 лв. През ноември 1947 г., само един месец преди национализацията, най-високото брутно възнаграждение е 12 000 лв. Името на собственика, Борис Павлов х. Семков, се появява във ведомостта за септември 1947 г. в графата „Технически ръководен персонал“. От документа е видно, че брутната му месечна заплата е в размер на 20 000 лв. По това време в работилницата работят петима души.

През 1946 г., осемнадесет години след закупуването на имота, Борис Павлов вече разполага с малка къща, която предоставя безвъзмездно на семействата на работниците си, собствено жилище на втория етаж над работилницата, техническа работилница с три струга и още един, по-малък, марка „Фишер“, вертикална бор-машина, механична ножовка и голям инструментариум. До нея са разположени леярна с две вагрянки, а зад тях – дъскорезницата с гатер-банцига. Оформя се един малък занаятчийски комплекс, който бързо се разраства.

През 1946 г. поръчките и разностранната стопанска дейност на този малък занаятчийски комплекс нарастват до такава степен, че оборотните средства надхвърлят 1 500 000 лв. тогавашни пари.

В края на 1947 г. собственият капитал възлиза на 1 826 049 лв., сумата от кредитори е 236 664 лв., неразплатените разходи - 47 139 лв., а реализираната печалба е в размер на 434 372 лв. Дори само тези данни са достатъчни, за да се види колко находчив, предприемчив и пестелив е Борис Павлов през всичките тези 18 години. И кой знае как щяха да се развият по-нататък нещата, за тази първа за Трявна „метална работилница“, ако не беше фаталната за родната индустрия дата - 23 декември 1947 г., когато тя попада в списъка за национализация, заедно с още 38 тревненски предприятия…

Оттук-нататък, започва нов период в икономиката на страната и в частност – на Трявна. За добро или лошо, времето ще оцени. Факт е, че именно тази част от стопанската история на Трявна е твърде слабо проучвана, анализирана, разказвана. И мисля, че е време тя да бъде разбулена до толкова, доколкото източниците на информация позволяват това. За съжаление, голяма част от съвременниците вече не са между живите, но наследниците помнят. Архивите – също. Надявам се, проучванията в тази посока да продължат, заради усилията на всички онези далновидни и предприемчиви хора, които съзиждат основите на родната и местната индустрия, и я издигат до завидни за времето си висоти. В дълг сме пред тяхната памет и пред историята.

 

Галина Иванова

Борис Павлов (крайният в дясно) в работилницата си,
заедно с двете си дъщери Елена и Стефка и работници

Техническата работилница на Борис Павлов в Трявна
при откриването й на 6 май 1929 г.

Най-ранната Ведомост за заплатите и надниците на работниците и
служащите при механо-техническата работилница на Борис Павлов,
започната на 1 октомври 1947 г.

Ведомост за заплатите в механотехническата работилница
за м. Септември 1947 г.

Една от последните снимки на Борис Павлов
/1900 - 1986 г./