Бъчварство

Бъчварството, като занаят е упражнявано в Трявна и Тревненско още много отдавна, за това свидетелства и обстоятелството, че в Плачковска община има колиби „Бъчварите“. Тоя занаят е упражняван до 1930 г. и задоволявал повечето местни нужди. Изработвали се разни бъчварски съдове: каци, качета (за армея, туршии), бъчви, бурии (за вино); утии, медарки, варели, ведрици, бъкели (за вода), бурета всякакви величини за ракия и пр. най-разновидни домашни прибори. В Трявна имаше бъчварници до 1886 г. – 8-10 работилници и по селата към Балкана: Божковци, Димиев хан, Бъчварите и пр. Бързо обаче занаятът почна да запада, докато в 1914 г. бяха останали само 2-3 работилници, които изнемогваха. От 1930 г. обаче, тоя занаят бързо се засили, за да достигне до размери, които са много насърчителни и обещават изгледи за много по-голямо засилване. От 1930 г. започнаха да се търсят бурета за износ на разни пулпове: ягодови, плодови, доматни, гроздови и пр. Както и за мармалад, сирене, консерви – риби и пр. Нашите бъчварски работилници усилиха производството, за да задоволят нуждите на търсенето. На проходящия из Трявна пътник, ще обърне вниманието големите купчини складирани варели, които се виждат до бъчварските работилници и гарата. На любопитния наблюдател ще обърне внимание и многобройните работници, които трескаво са заети по направата на тия варели. Предприехме една анкета, за да се осведомим за работите в тия занаятчийски предприятия и да споделим с читателите на в. „Трявна“ впечатленията си от тая домашна индустрия. Обиколихме четири от по-добре обзаведените бъчварски работилници:

 Бъчварска работилница на Кою Енчев

Помещава се в дома на същия, в два дюкяна „Долна махала“. Тая работилница е първата, която е оцеляла от по-стария тип бъчварници (1914 г.). До 1930 г. е изработвала в ограничено количество, повечето по поръчки – бурета, качета, каци, бурии, мадарки, утии, ведрици и др. артикули за местни нужди. От 1931 г. отпочва да работи варели в по-голямо количество по поръчка на експортни къщи. Днес вече (1939 г.) работилницата на Кою Енчев е значително засилила производството. Тук работят 8 работници и има годишно производство 5000 варела да разни видове пулп: ягодов, доматено пюре, гроздов, овощен и пр. Варелите се изработват по тип и размери, дадени от Експортния институт. Работят се и всички видове прибори за домакинска употреба. Работилницата не е снабдена още с необходимите машини, а се обслужва с такива на работилницата на брата на Коя – Димитър Енчев. Строи се обаче здание, което ще има всички необходими машини за самостоятелно производство.

Бъчварска работилница на Димитър Енчев

През 1939 г. посетихме работилницата, гдето ни приеха стопаните г-н Димитър Енчев и заведущия пом. управител г-н Ангел Джуров. Това е едно добре обзаведено индустриално предприятие, като са спазени всички изисквания на модерна инсталация. Работниците са 23 души, които работят само дневно. Инсталирани са 6 машини за всички необходими обработки на материала. Електрическа енергия получават от термо-централа „Бедек“, чрез Тревненска градска община. Месечно изразходват 700-800 киловата часа.

Производството за 1939 г. е било: 10 000 варели (вместимост 180 литра) с назначение за експортните къщи в Кричим и Катуница, главно. Изработват се и около 1000 по-малко дървени варели за консервирани риби, мармалад и пр. Материалът е буков и по-малко дъбов, който се доставя в работилницата на трупи и тук се нарязва и изработва до окончателна форма. Вън от това, работилницата изработва около 2000 парчета качета за сирене, мармалад и др., които се пласират в Тревненско и другаде в царството. Изгледи за разширение на производството са твърде насърчителни. За 1940 г. вече е отпочнато приготовление варели за ягодов пулп. Предполага се да се възкачи производството повече. Работилницата скоро ще бъде снабдена и с още машини.

Бъчварска работилница на Тотю Пометков

Тая работилница е основана в 1933 г. в специално здание – лека постройка до ж.п. гара. Работниците тук са 25 души. Изработват се същите бъчварски артикули, както и в работилниците на Кою и Димитър Енчеви. Годишното производство (1939 г.) е било 15 000 варели за ягодов, овощен, гроздов пулп. Работилницата е снабдена със 7 машини, от които една специална за вътрешна изработка на варелите. Електрическа енергия получава същото от термоцентрала „Бедек“ чрез Тревненска градска община. Разходва месечно от 800 до 1000 киловат часа. Доставя изработената стока на експортни къщи в Кричим, Катуница и др. в царството.

Фабрична дърводелска работилница на Петър Иванов

В специално построено здание в средна махала, срещу фабрика „Лотос“, до 1 декемврий 1939 г. ще трябва да бъдат инсталирани всички машини за изработване: щайги за плодове, варели за пулп, сирене, мармалад, пюре, риби и пр., както в бъчварските работилници, описани по-горе.

Предвижда се 60 души работници, които да работят на две смени. Общо производство на варели се разчита до 18 000 – 20 000 парчета и 100 000 щайги годишно.

  Две бъчварски работилници в с. Райковци

С ръчна сила те изработват до 3000 варели за експортни къщи на пулп и др.

Общо от гара Трявна годишно се изнасят 180 вагона с 30 000 варела. Държавата трябва да подкрепи тази индустрия, за да се засили производството и задоволи нуждите на износната ни търговия. Обаче БДЖ не са тъй благосклонни и мярката за покровителстване и привилегироване превоза, както на изработената стока, така и на суровия материал, не се прилага и намалява процентното облекчение, което създава грижи у управата на работилниците.

 

Из поредицата „Индустриална Трявна“, публикувана на страниците на общински вестник „Трявна“ (1938-1940 г.), чийто автор е Богомил Даскалов