Дружество „Бедек“ – термична електроцентрала в Трявна

Посетихме и това индустриално предприятие, с цел да изнесем некои данни и продължим нашата анкета. Намерихме в бюрото на дружеството ръководителят на предприятието – енергичния ел. техник инженер Паул Хасс, натурализиран българин, женен за българка с деца, посещаващи тревненското основно училище. Г-н Хасс ни прие твърде любезно, разведе ни навсякъде и даде сведения за всичко, което можеше да интересува един посетител и да се знае от обществото.

Акционерно дружество „Бедек“ се учредява в началото на октомври 1931 г. То изкупува от текстилна фабрика „Св. Георги“ en totale цялата термична електрическа инсталация, заедно с площ 25 дка и със заварения инвентар: 2 котли и торбина 900 к.с. почва да произвежда електроенергия първоначално само за фабрика „Св. Георги“. А от началото на 1932 г. „Бедек“ почва да дава енергия и на Тревненската градска община. През 1933 г. „Бедек“ поставя друга турбина с мощност 2.500 к.с., а през 1935 г. още една с 2.600 к.с. Сега (1939 г.) се монтира парен котел с мощност 5000 к.с.

За нуждите на централата е била въздигната кула хладилник в размери 12-12 м. с височина 22 м., гдето използуваната пара наново се охладява във вода за употреба, вторично в котлите. През 1937 г. бива въздигната още една, втора такава хладилна кула с размери – 14-14 м. и височина 23 метра. Тия две хладилни кули дават вода 650 куб.м. + 900 куб.м. = 1550 куб. м. в час. Построеният комин, висок 51 метра, обслужваше до преди няколко години горенето на каменни въглища в пещите, обаче, много сажди, които изхвърлени от комина с дима, падаха в околността на града и причиняваха твърде голяма пакост на домакинствата. „Бедек“ заменява тоя начин на горение, като въздига друг, по-нисък комин и инсталира специална машина „Циклоп“, която събира дребните сажди, прецежда дима и тая напаст за жителите в тоя квартал е отстранена. За нуждите на централата е нужна вода е по-малко от 2 литра в секунда. Една част от парата се дава за нуждите на фабриките - „Св. Георги“ и „Памучна прежда“ – 30 куб.м. вода в пара за двете фабрики.
Горивото е изключително каменни въглища, които първоначално се вземаха от мини „Бъдеще“ – „Принц Борис“, а с развитие и разрастване на производството на ел. енергия, въглища се купуват от всички Тревненски каменовъглени мини: „Лев“, „Царица Елеонора“, „Бъдеще“ и др. За гориво се използват и най-лошите – отхвърлени въглища.

За сега централата консумира дневно 50-55 тона въглища (3 вагона). С пущане новия парен котел в работа, въглища ще са необходими към 80 тона дневно (4-5 вагона). Превозът на въглищата от гара Трявна до „Бедек“ (350-400 м.) за сега се обслужва с частни наематели – каруцари (2-ма). Тая година още ще бъде пристъпено към реализиране на отдавна изработения проект, да се свърже ж.п. стоварище с централата с теснолинеен релсов път (50 см. широк) с дължина 400-450 м., обслужван с коне. „Мястото не позволявало да се трасира нормална ж.п. линия“ – ни се заяви от управителя.

Годишно производството на електрическа енергия от термична централа „Бедек“ сега възлиза на 10 000 000 киловат часа. „Бедек“ първоначално (1931 г.) е обслужвал само фабрика „Св. Георги“ и Тревненската градска община. От 1932 г. се прокарва далекопровод за Габрово и Тревненския балкан (Плачковци и мините), откогато почва да дава електроенергия и на тия пунктове.

За Габрово е давано енергия – провизорно (за опит – изпитване). От 1935 г. „Бедек“ почва да дава електроенергия и на фабрика „Памучна прежда“, а сетне, чрез градската община, обслужва с индустриална електрическа енергия и фабриките „Кънчо Стефанов“, „Лотос“ и многобройните електрифицирани работилници в Трявна.

В кабинета на техническия ръководител инж. Хасс, ние имахме възможност да разгледаме поставените на стените картограми, гдето ясно личат динамичните линии и прираст на произведената и пласирана електрическа енергия, последователно за 8 години (1931-1938 г.). Съжаляваме, че нямаме възможност в рамките на едно провинциално вестниче, да дадем тия интересни картограми, числата, на които говорят твърде много за прираст на предприятието „Бедек“, а там се съдържат и данни за прирастът на индустриализиране на селищата Габрово и Трявна.

Беглите бележки за тия картограми не са резултат на нуждата да се запази секрет на предприятието. Нам ни се заяви от инж. Хасс, че това не съставлява тайна за „Бедек“, защото на 10 милиона киловат часа дружеството плаща на държавата акциз. Тук ще изнесем само няколко числа за консумативните пунктове „Тревненска градска община“ и „Габрово“, които за 8 години наред са вземали електроенергия от „Бедек“. Фабрика „Св. Георги“ (1,200,000 киловат часа); фабрика „Памучна прежда“ (400, 000 – 500, 00 киловат часа); мините в Балкана и Плачковци (2,4000, 000); нужди на „Бедек“ (300, 000)…

1932 г. – 42 000 к.в.ч. (Трявна); 184 000 к.в.ч. (Габрово);

1933 г. – 45 000 (Трявна); 256 000 (Габрово);

1934 г. – 51 000 (Трявна); 1 360 000 (Габрово);

1935 г. – 56 000 (Трявна); 2 525 000 (Габрово);

1936 г. – 60 000 (Трявна); 3 970 000 (Габрово);

1937 г. – 78 000 (Трявна); 4 510 000 (Габрово);

1938 г. – 103 000 (Трявна); 6 048 000 (Габрово).

Предприятието се обслужва от персонал 32 души, 6 души, от които са месечари, а 26 души – надничари. Надниците се движат от 50 лв. до 100 лв. Работното време е 6 часа, 4 смени. Годишно „Бедек“ плаща на работниците си кръгло 1 000 000 лв. пари, които остават в населението тук.

 

Из поредицата „Индустриална Трявна“, публикувана на страниците на общински вестник „Трявна“ (1938-1940 г.), чийто автор е Богомил Даскалов