Братското съединение прави силата…

„С риска и опасност за живота, преплувал Дунав и известил на генерал адютанта княз Горчакова за състава на турската войска и намеренията им да нападнат руските войски“, така е записано в Служебния списък на майор Райчо Николов, съставен на 5 февруари 1885 г. Това е героичен подвиг на четиринадесетгодишното момче Райчо, който му създава широка популярност сред народа. Още по-голяма прослава Райчо добива след героичните си прояви по време на Сръбско-турската война през 1876 г. и Руско-турската война през 1877-1878 г., както и участието си в Съединението от 1885 г.

Роден на 1 юни 1840 г. в колиби Райковци, Великотърновско, в семейството на терзията Никола Трифонов от Райковци и Ивана Райкова от с. Терзии. Малкото балканско селище Райковци често е посещавано от турци-джамбази. Един ден от дома на Н. Трифонов няколко турци вземат всичкия добитък, без да го заплатят. Това поражда у малкия Райчо страшна омраза срещу поробителя. До деветгодишна възраст Райчо остава в родното си село. Тогава почива майка му. След това той е даден чирак в Трявна, Търново, а по-късно и в Русе - при Васил Кожухарина. Чиракуването на Райчо съвпада с времето на Кримската война /1853-1856 г./, когато той извършва подвиг, като преплува Дунав със завързани под мишниците кратунки. Това определя по-нататъшния му жизнен път. Съобщението, което малкият Райчо донася на княза Горчаков, се оказва вярно. Акцията на турците да преминат реката на 25 юни е осуетена. За този подвиг, на 14 юли 1854 г. е издаден указ на император Николай Николаевич за награждаването на Райчо Николов със сребърен медал с надпис „За усърдие“ на „Аленска лента“. За малкия герой са положени грижи. Той е настанен в Петербургското военно-занаятчийско училище. През пролетта на 1857 г. Райчо е зачислен като възпитаник във втори кадетски корпус. Тук руското правителство му връчва грамота и го удостоява с дворянско достойнство. На 16 юни 1859 г. той е произведен в чин пряпоршчик и е зачислен в Кегсхолмския гренадирски полк, а на 19 май 1863 г. е произведен в чин подпоручик. От 1866 г. до 1873 г. Райчо Николов служи по собствено желание на Бесарабската граница. Той е първият българин офицер – граничар. През тези години Р. Николов е в непрекъсната връзка с българските революционни дейци.

Когато на Балканите се изостря съпротивата срещу вековния враг и на 30 юни 1876 г. избухва Сръбско-турската война, Р. Николов заминава за Сърбия. На 2 август 1876 г. той е в Кладово и заминава за Неготин. На 19 август с.г. е назначен за командир на 2-ри Волентирский батальон, който по-късно влиза н Руско-българската бригада с командир полк. Медведевски.

Преди сражението при Копривница на р. Тимок на Гредетинските височини /на 16 септември 1876 г г./ Р. Николов държи пламенна реч пред българските доброволци.

„Днес трябва да докажем, че сме мъже, юнаци и достойно да въртим оръжието, което ни се дава. Нека всеки знае, че се е вдигнал да брани народа си, честта си. С нас са братята руси, черногорци и сърби“. В сражението на Гредетинските височини Р. Николов проявява изключителна храброст. Той спечелва уважението и любовта на сънародниците си. Райчо Николов получава специален сръбски орден „Такава“ и е произведен от ген. М. Г. Черняев в чин майор в сръбската армия със заповед №1043, издадена на 26 септември 1876 г. На 26 октомври 1876 г. командващият Тимошко-Моравската армия ген. М. Г. Черняев изпраща писмо до Р. Николов, в което се казва: „Ценейки и уважавайки Вашата храброст, която Вие показахте в битката на Гредетин на 16 септември, Ви награждавам с чин пехотен майор и се надявам, че и в бъдеще ще бъдете храбър в сраженията против неприятеля и в изпълнение на службата акуратен“.

Израз на благодарност към храбростта на Р. Николов е и писмото на Българското централно благотворително общество /БЦБО/ в Букурещ, както и удостояването му със званието „Почетен член“ на Обществото. Писмото е изпратено до Р. Николов в Брестовачка баня /Сърбия/. В него се казва: „Българското централно благотворително общество с благодарение се научи за Вашата храброст на бойното поле в Сърбия, която сте показали начело на нашите юначни момци. Тия Ви похвални подвизи в борбата срещу петвековния наш враг, а най-паче мъжеството Ви в последната битка на 16 септември на Гредетинските висоти изпълниха с радост и възторг всяко българско сърце… Дерзайте храбри войни! Постоянствайте и занапред в благородния подвиг, в който се решава съдбата на южните славяни…“.

По време на Сръбско-турската война, освен като храбър войн Р. Николов се отличава и като добър агитатор. Популярността му расте непрекъснато. Благодарение на неговата обаятелна личност в доброволческите отряди се записват нови български бойци. На 30 септември 1876 г. в дописка във в. „Нова България“ Р. Николов пише: „За сега са образувани 3 батальона, организирани от българската чета, а сега се образува четвърти… Черняев показва голяма любезност. Той има голяма надежда и вяра за нашата сполука. Нека се считат нашите юнаци от сичките точки на земята в редовете на българските войски в бойното поле. Бързайте юнаци с ветренски криле, бързайте като мисълта…“. На призива на Р. Николов се стичат нови доброволци – „Преди няколко дена пристигна в Кладово майор Райчо… След дохождането на Райча тука нахлуха около 400 момци българи, които са били под негова команда, и други още, защото обикнали храбрият си майор, който навсякъде ги е провождал като лъв в най-силните огньове, той вървял напред неустрашимо…“.

Райчо Николов взема активно участие в Руско-турската война. На 19 март 1877 г. той отново постъпва на служба в руската армия и е определен да служи в 56-ти пехотен Житомирски полк. На 11 април е изпратен на разположение на ген. Столетов в Главната квартира, а от 20-ти април със заповед на Българското опълчение №3 е назначен в длъжност командир на 1-ва рота от 4-та дружина. Два дни по-късно е командирован в Плоещ „за приемане на началството на находящите се там команди, за наблюдение на разтоварването на 4 и 5 ешалони, склада и също за намиране място за лагер“.

На 24 април 1876 г. на брега на р. Телегина той написва първия български военен устав за караулна служба и прочутото възвание към българите. „Братя българи! Времето вече настана за освобождението на нашето мило отколе поробено отечество. Руската войска пристигна на Дунава; топа се хвърли за нашето освобождение!... Братя българи! Вие юнашки преминахте Тимок на 6 август и Морава на 20 същаго. Юнашки се бихте на 16 септември на Гредетинските планини и Вашите гърди се украсиха с воински знакове за храброст!... Сега му е времето, братя българи! Минутата за нашето освобождение настана! Тичайте, макар голи и боси, в Плоещ, земайте оръжие… Който е юнак над юнака, нека покаже това сега в бойното поле!... С тези горещи слова, казани от чисто сърце, Р. Николов приканва българите да се влеят в редовете на опълчението.

На 1 май 1877 г. Р. Николов е командирован в Турну Северин по прехвърлянето от Кладово на 600 българи – бивши доброволци и отправянето им в Плоещ. Р. Николов не жали сили за организирането и обучението на българското опълчение. „Капитан Райчо неуморно се старае за обучението на поборниците за българската бъдеща свобода“.

След Освобождението на Свищов, Р. Николов е натоварен да събира доброволци за формиране на нови опълченски дружини. През юли и август на 1877 г. той посещава селата между Свищов и Търново – Вардим, Караманово, Павел, Новград, Кривина, Джулюница, Пиперково, Долна Студена, Чатма, Сараяр /Хаджидимитрово/, Българско сливово, Ореш, Белене, Търново, Лясковец, Дряново, Трявна и Габрово. Записаните нови доброволци той обучава в Търново на Марино поле.

По време на боевете при Шипка Р. Николов е командир на дружина при Зелено дърво, която има за задача да охранява десния фланг на защитниците на прохода. На 13 август Р. Николов извършва успешно разузнаване. Той взема участие в сраженията при Шипка и Шейново на 28 декември 1877 г., а за проявена храброст е награден с орден „Св. Анна“ – III степен с мечове и е произведен в чин майор. Примирието заварва Р. Николов в района на с. Стеврек, Еленско. Тук той защитава местното население от набезите на башибозушките банди.

По време на Временното руско управление той е дружинен командир във В. Търново.

След Освобождението Р. Николов е кадрови офицер и командир на 20, 1, 4, 7 дружина от източнорумелийската милиция в Пловдив, Пазарджик, Сливен. Взема активно участие в движението за Съединението. На 28 декември 1883 г., по случай годишнината от победата при Шейново, габровските опълченци му изпращат телеграма. Той им отговаря с писмо, тъй като телеграмата му е спряна. Писмото завършва с думите: „Дерзайте за окончателното съединение и освобождение на отечеството ни, храбри опълченци. За това готов майор Райчо Николов“. Две години по-късно, на тържествата на Илинден на връх Бузлуджа, по случай годишнината от подвига на Хаджидимитровата чета, Р. Николов изпраща писмо, което завършва с думите: „И помнете, че братското съединение прави силата“.

При обявяване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, Р. Николов е назначен от Временното правителство за комендант на Пловдив. В деня на Съединението на 6 септември 1885 г. Р. Николов е убит – единствената жертва при провъзгласяване на Съединението.

 

Тодорка Драганова