Тревненски бУдил: Истини от архивните листи

И до днес, когато става дума за тях, тримата, чувствата, които пораждат имената им, са не особено ласкави. Препредадена до нас достига една оценка, която звучи с такава категоричност, че не търпи никакви други мнения…

В името на историческата истина, длъжни сме да не преставаме да издирваме всичко, свързано с Трявна и тревненския край. Случва се да се намерят документи, опровергаващи утвърдени вече становища. Един трудно четлив ръкопис – спомени на Петър Цанев Балабанов /1852-1935 г./ * – даде възможност да научим неизвестни или поне не споменавани досега подробности за Михаил Софиялията, Стойно Качауна, Петър Балабана и Белчо Мотев /*Петров/ от с. Скорците. През интересуващия ни период Петър Балабана е четник от тревненската чета през 1876 г. След разпръсването на четата се крие в гората до с. Койчевци, където Иваница Ангеловата му носи хляб. Хуба Илиева от с. Димев хан, един ден казва на Стойно Качауна, Михаил Софиялията и Белчо Мотев къде се крие Петър. Те го намират и повикват да тръгне с тях из Балкана. Какво ги свърза и защо се крият? Нямаме достатъчно документи и основания да бъдем категорични в преценките и предположенията си. Затова пропускаме посоченото в ръкописа време. Станали вече четирима, те продължават да бродят из Балкана. Един ден отиват в гората до с. Скорците, родното място на Белчо. Вечерта той решава да отиде в селото за храна. Забелязва ги Недялко Русинов, излязъл за гъби през деня. Отива в тревненския конак и ги издава. Турските заптиета ги изненадват по обед, когато Стойно и Белчо спят. Бил на пост само Михаил Софиялията, а Петър отишъл да пие вода. В престрелката Михаил е убит, а другите успяват да се спасят. Турците отрязват главата на убития и я занасят в града за показ и заплаха. Ако са обирджии, които ограбват българите, едва ли турците ще тръгнат да ги преследват точно в дните, когато под дърво и камък се търсят комити. Не са известни случаи, турската власт да преследва крадци, заплашващи българското население. Може да се допусне, че търсейки въстаници, турците попаднали на тях. Щом въстаник си е дал съгласието да бъде със Стойчо и другите, не можем да кажем категорично, че са обирджии. Името на убития прави впечатление – Софиялията. Не е изключено да е родственик на Димитър Софиялията, обесения преселник от Трявна, участвал във Велчовата завера през 1835 г. Никак не ни се иска един българин, чиято глава е стояла на площада, носещ името на предшественик – герой, да остане в списъците на крадците.

След няколко дни останалите причакват предателя при дядовото Спасово ханче. Отстраняват придружителя му дядо Деньо и с думите: „Предателят туй заслужава“ го убиват. Вземат намиращите се у него 4000 гроша. Гонени, с омраза към предатели, без пари, те едва ли са могли друго да направят. Мълвата обаче разнесла, че Недялко Русинов бил убит заради парите. Така се и запомнило, като обир.

След случилото се те побягват към Румъния. Петър остава в Турну Магурели, а Стойно Качауна и Белчо отиват навътре в Румъния и Петър им загубва следите.

Балабана описва просто, неподправено живота си. Живот на емигрант, насилствено прокуден от родината си. Ежедневие, изпълнено с борба за хляб и покрив.

При обявяване на Освободителната война, имената на Петър и Стойчо се появяват в списъците на опълченците. За Белчо имало приказка, че се е удавил /*в следваща публикация ще ви разкажем повече и за неговия живот и дела/.

Опълченецът Петър Цанев Балабанов се записал в опълчението в град Плоещ на 5 юни 1877 г., във Втора дружина, Четвърта рота, Четвърти взвод. Минал военно обучение, присъствал при предаването на Самарското знаме и клетвата пред него. Участвал в преминаването на р. Дунав край Свищов още в първите дни след полка на ген. Драгомиров. Той бил в конна сотня в предния отряд на ген. Гурко, с която преминал Хаинбоазкия проход. Участвал в боя до Стара Загора. Жалко, че страниците от ценния му ръкопис не са се запазили докрай, за да възкресят вълнуващи събития, разказни от очевидец. От пенсионното му дело, създадено десетилетия по-късно, се вижда, че освен при Стара Загора, Петър е участвал във всички най-тежки сражения през войната – Шипка и Шейново. Бил е награден със сребърен медал през 1880 г. След Освобождението успял да създаде добро материално положение и преживял последните си години, като уважаван гражданин.

Откриваме името на Стойно Георгиев Качаунов, който бил изгубен нейде из Румъния, в списъците на опълченците – в конна сотня. Един от малкото тревненци, за които има документи, че са участвали в боя при Ст. Загора, при отбраната на „шипченските висоти“ и при с. Шейново. За отбраната на шипченския превал, той получил сребърен орден още през 1879 г. В документа, издаде му от командира на сотнята на 16 май 1878 г. в гр. Филипопол пише, че е участвал „честно в сраженията с турците“. С този документ встъпва той в свободния живот на нова България. За съжаление името му не се нарежда до имената на почетните тревненци. Документите към пенсионната му преписка говорят, че Стойно си остава беден, слуга, без някакво имущество. Беднотията, младежка буйност и може би склонност към рискове го подтикват през 1879-1880 г. да обере богатия търговец хаджи Славчо хаджи Паскалев от Търново. За деянието си получава 5 г. затвор. Като се прибави към нея и мълвата за предишните му „подвизи“, не е чудно, че е бил отритнат от обществото. Така преминава живота му. Нищо, че „честно“ защитавал шипченските висоти. А защо е обрал и къде са му били парите? Не знаем! Умрял грозно – намушкан от общинския бик, за който се грижел. И двете му деца водили същия живот, горчив, унизителен. Не е ли неговият живот в освободена България и един укор към младата власт, която твърде скоро забравя високите идеали на борците за освобождението на България?

Днес трябва най-после да отдадем дължимото на ония, които се бяха прежалили в съдбоносната война, защитавали с кръвта си Отечеството. Да открием истини по избледнелите страници на историята.

Иванка Бонева

в. „Тревненски зов“, бр. 12 от 1977 г.

* Опълченецът Петър Цанев Балабанов /1851-1935 г./, единственият, известен до сега, конен опълченец в сотнята при щаба на генерал Столетов, е потомък на юначния Стоян Балабана, който в турско време бил главатар на чета, бил се с кърджалии и даалии и „вършил подвизи“ дори във Влашко. Спомените му от участието му в Априлското въстание и Руско-турската война, можете да прочетете в книгата „Спомени на Петър Цанев Балабанов (Четник в „Зографската чета“ на Трявна по време на Априлското въстание 1876 г.), 2018 г., чийто редактор, автор на предговора и бележките е Вера Христова - https://www.tryavna.bg/wp-content/uploads/2021/01/Spomeni-na-Petar-Balabanov.pdf.

Две години по-рано излиза книгата с автор Емил Николов, озаглавена „Свобода или смърт. Изповед“. Г-н Николов е внук на учителя Никола Станчев Балабанов /1876-1969 г./, който през 1928 г. записва сведенията на братовчед си Петър Цанев Балабанов. Той случайно открива тефтерчето на дядо си Никола, докато подрежда шкафа с книги, останали от дядовците и от баща му. За написването на книгата си, той използва не само въпросното тефтерче, пише Вера Христова, а и всички вече излезли и известни домашни и не само домашни извори за участието на Трявна в Априлското въстание и войната. Емил Николов сравнява събития, дати, имената на хората, за които става дума в спомените на Петър Балабанов, ходил и в музея в Трявна, където по думите му, събрал „всичката възможна информация за онова време“. Допълвал и с дарбата на майстор-разказвач, използвал и въображението си, за да получи жива, картинна история, която „увлича и убеждава, учудва, трогва и възхищава“, пише още В. Христова и допълва: „И днес Емил Николов не може да каже кое от къде точно е взел за книгата си“. Достойнството на повествованието е, че не изменя на историческата истина, заключава тя и макар, че не може да се използва като научен източник, върши своята родолюбива дейност. Линк към електронното издание на книгата на Е. Николов - https://www.tryavna.eu/pics/634-a/Svoboda_ili_smart.pdf