Гибелта на войводата в спомените на опълченеца Белчо Дачев

Запомнил съм първия път, когато видях дядо Белчо Дачев. Беше през лятото. Малко момче, аз пасях няколко овце и кози в местността Ръженището, под нашето село Николаево. И тогава видях стария опълченец, облечен в униформата си, да отива към село Дончевци. Както по-късно разбрах, той е отивал на ежегодните тържества, които се провеждаха на лобното място на Капитан дядо Никола в това село.

На следващата година, пак през лятото, слизах една сутрин към Трявна по долния черен път. Застигнах дядо Белчо и баба Йова. Старецът пак беше с опълченската си униформа. Поздравих ги с „Добра стига“ и отминах. В долния край на село Дончевци срещнах много идващи от Трявна хора, с музика и знамена. След знамената вървяха няколко опълченци. Дошло бе време отново да се чества денят на гибелта на Капитан дядо Никола.

Същата година, след Димитровден, трябваше да отида у дядо Белчови. Къщичката им беше малка, с две стаи – къщи и соба. Дядо Белчо седеше на едно трикрако столче с облегалка. Трябваше ми баба Йова, а тя беше излязла някъде из комшиите, та се налагаше да почакам. И тогава помолих дядо Белчо да ми разкаже за Капитан дядо Никола, за боевете на Шипка, в които бях чувал, че е участвал.

Старецът започна да разказва. Говореше бавничко и спокойно. Баща му бил му разправял, че веднъж, когато пасели овцете до Студеното кладенче – в местността Сечен камък откъм село Драганчета дошъл при тях комита със зелени дрехи и черни гайтани на гърдите. Той ги попитал за пътя към Трявна и откъде може да се мине по някоя пътека, без да се срещат хора. Казал им, че четата му била разбита в горния край на Габрово и сега той бил тръгнал за Търново да търси нови хора и оръжие. После поел по долчинката надолу.

На другия ден хората по къра изтръпнали при изгърмяването на няколко пушки в съседното село Дончевци. Някой от Николаево, който се връщал от Трявна, разказал, че турски заптии били убили войводата. Сутринта никой не посмял да излезе на работа…

Годините минавали, от уста на уста се предавала мълвата за смъртта на Капитан дядо Никола. Появила се и песен за него (гъдуларят Спас Йовчев я пееше и свиреше на гъдулката си). Все по-често се говорело, че „Дядо Иван ще дойде и ще прогони турците“. И най-сетне хората дочакали радостната вест – руските войски преминали Дунава. Започнала Освободителната война. Братушките стигнали Габрово. Повечето селяни се стекли там да ги видят. И с готовност прекарвали сено, овес, помагали. Заговорило се, че ще се сформира опълченска дружина от доброволци. Тогава Белчо Дачев и Маню Колев се наговорили да се запишат в нея. Отишли в Габрово, явили се в приемателния пункт, но Маню Колев не го взели заради ниския му ръст. Няколко дни обучавали новосъздадения отряд да си служи с руските пушки и после той поел бойния си път.

Опълченецът Белчо Дачев участвал в боевете на Шипка, сражавал се в Тракия, край Одрин и стигнал до Мраморно море. Върнал се в къщи след края на войната и пак започнал работа – по малкото нивици на село и като дюлгерин. Заедно с други свои съселяни работил с Уста Генчо Кънев при строежа на голямата църква в центъра на Варна.

 

Стефан Анев

с. Николаево

1988 г.

Дядо Белчо Дачев и баба Йова