„На този свят, само децата останаха радост...”

Събеседничката ми носи библейското име Мария и въпреки, че не е кореняк тревненка, знае точните адреси и имената на доста тревненци. И те я познават. Нещо повече, много от тях й дължат живота си в буквалния смисъл на думата. И това е напълно естествено, защото Мария Новакова е една от първите акушерки в Трявна с 38 години трудов стаж в родилно отделение.

„Преди 2-3 дена ми се обажда една позната и ми казва, че има гостенка - разказва г-жа Новакова. - После ме попита мога ли да се сетя коя е. Обясних й, че не мога. Тогава гостенката взе слушалката и ми вика: „А познай ме сега, де!”. Отново не успях да разпозная гласа и тогава тази жена ми каза: „А пък аз те познавам, защото ти ми донесе Гальо”! Веднага се сетих коя е, разбира се. Пък въпросния „Гальо” вече е на около 50! Но по този начин ми се представи тя. Значи ме е обичала и не ме е забравила през всичките тези години”...

- Със сигурност много семейства Ви помнят и обичат. А как решихте да станете акушерка?

- Завърших севлиевската гимназия, тъй като съм родом от село Сенник и първо кандидатствах история и педагогически профил в Плевен. Но, тъй като татко не пожела да влезе в ТКЗС-то, където и да си пратех документите, все ги връщаха. Не ме допуснаха до изпит. И какво да правя. Останах на село. Именно тогава, един младеж от Окръжния комитет на комсомола във Варна ми дойде на гости да ме види какво правя. И аз започнах да плача. Разказах му, че се чувствам самотна, че си нямам никого, няма с кого да общувам.... По онова време ни оценяваха по петобалната система и моят бал беше 4.85. Като чу това, младежът ми обясни, че във Варна има едно хубаво училище и ми обеща като излязат обявите да ми изпрати една, а аз да му пратя документите си. Така попаднах в института за акушерки и сестри във Варна.

- А как попаднахте в Трявна?

- Тогава имаше разпределения и беше задължително да работиш три години “близо до народа”, на село, за да придобиеш опит и умения, и тогава да отидеш в града. Имах желание да остана в севлиевските села, но нямаше свободни места. Окръжният лекар ми каза, че трябва да избирам между две тревненски. Не бях ги и чувала и затова казах да ме пишат на първото. Така се озовах на Станчов хан и на 24 февруари 1960 г. започнах работа като акушерка в селото. Заедно с едно момиче от моя випуск „взехме” Станчов хан и Плачковци, а акушерката, която започна на Белица, дойде от Пловдивския институт. Бях на 21 години.

По онова време родилни домове имаше в Трявна, Плачковци и Белица. Родилният дом в Станчов хан се помещаваше в къщата, където днес се намира „Колювата страноприемница”. Много хубаво и уютно беше там. Имаше две стаи за родилки и за раждане и една за мен на втория етаж.

За двете години и девет месеца, които изкарах на Станчов хан имам 35 раждания. Колежката в Белица също имаше доста, а плачковлийката имаше 90. Първата акушерка в Трявна - Бинка Духлева, която е родом от ловешко и пристигнала тук през 1945 г., работила сама, без лекар, и имала по 200 раждания на година!

- Къде се помещаваше родилно отделение по онова време?

- Когато в Трявна дошла първата акушерка не е имало родилно отделение. И тя, като т.н. „баби-акушерки” ходила по къщите да изражда родилките. После в общежитието на бившия завод „Ангел Кънчев”, в Качаунската махала, е била отделена една стая за родилките. Малко време са изкарали там, защото е било доста отдалечено. А, когато аз дойдох в Трявна, „родилното отделение” се помещаваше в къщата, която се намира в двора на бившето вътрешно отделение на старинната улица. На първия й етаж беше рентгена, а на втория - раждаха. През октомври 1963 г. дойде д-р Карагьозов. Тогава Общината отне втория етаж на бившата фабрика на „Аврам Стоянов” и направиха там родилно отделение. Бяхме четири акушерки и един лекар. Имахме по 200-230 раждания на година.

- Със сигурност помните някоя интересна история...

- Не са една и две, но сега се сещам за една, която винаги ми напомня какво нещо е младостта. Бях акушерка в Станчов хан и дойде да ражда една жена на 42 години. Заради възрастта обаче, на раждането задължително трябваше да присъства лекар, а най-близкият беше в Дряново. По онова време там работеха двама лекари - д-р Тодоров и д-р Иванова и те ми казаха, че трябва да изпратя родилката при тях. Пристигна линейката и аз важна, важна - не се качих с родилката в колата, ами останах в селото. С какъв ум съм била тогава, сега не бих го направила! Помня, че преди да се качи, тя ми каза само: „Момиче, много си младичко, ама ще узрееш” и заминаха. Докато стигнали до Дряново родила.... В моята дългогодишна практика и по стълбите са раждали.

- Вашата професия е изключително тежка и отговорна, и изисква голямо самообладание...

- В акушерската практика е много напрегнато и е много трудно да запазиш самообладание. Не съм изпадала в паника, не съм повишавала тон и винаги се стараех да си свърша добре работата. А колко пъти съм спала на „магарето” - родилката обикаля покрай мен, а аз съм легнала и чакам да дойде момента. Вярно има доста трудности, но професията е много благородна. Дори бих посъветвала младите момичета да станат акушерки... Вярно, напрежението е много голямо, но понеже не си неука „баба”, а учена „баба” - знаеш във всеки момент как да реагираш. А след като всичко мине и детето изплаче, не мога да ви опиша каква е радостта, която изживяваш заедно с родилката и нейните близки. Дори само заради този миг си заслужава да живееш.

- Капризни ли бяха родилките?

- Не. Изкарваха бремеността си на работните места. А, когато бях на Станчов хан направо от нивата идваха да раждат. Сега е много по-трудно, виждате, че все за раждане със секцио се говори. Това е добре за детето, но за майката..? Днешните майки не искат да ги боли, не искат да кърмят, а кърменето е много важно, тъй като засилва защитните сили на детето. Не знаехме и какъв ще бъде пола на бебето. Имах една дървена слушалка, с която следях всяка контракция и тон. Не сме имали и смъртни случаи на деца, защото през онези години женската консултация беше много важно нещо. А сега - никой не дава съвети на бъдещите родилки...

- За съжаление, преди шест години Трявна остана и без Родилно отделение, предполагам че Ви е мъчно (б.а. интервюто е правено през 2011 г.)?

- Не мога да си представя, че ни върнаха 60 години назад във времето. Като специалист не мога да приема това. Можеше щата да се намали до минимум, но да го има. Когато дойдох в Трявна имаше само две акушерки, без лекар, а ражданията бяха по 200 на година. А преди това Бинка Духлева сама се е справяла дълги години... В отделението имаше всичко, не заслужаваше такава съдба.

- А по Ваше време имаше ли много работа?

- О, първият ми син, лека му пръст, все сам стоеше. Тъкмо се прибера в къщи да го надникна и ме викат пак в отделението. През нощта, през деня - аз все на работа. Сега дъщеря ми Татяна Новакова е така. Тя е старша сестра в отделението по „Ортопедия и травматология” в тревненската болница и операционна сестра на проф. Аспарухов. Имам и още един син - Иван Новаков, който завърши компютърни системи и технологии в ТУ - Габрово, след това стана асистент там, защити и докторантура.

- Случвало ли се е да Ви поканят за кръстница на някое бебе?

- Кръстница съм на бебето на двама ученици, които бяха изгонени от родителите си. Бяха завършили осми клас, а след раждането бащата отиде войник. Спомням си, че дойде кметът на общината, двамата сключиха брак и записаха детето. И до днес ме почитат. Това беше в първите години от моята практика, а моят кръщелник вече има внучета. Да са живи и здрави!

- На каква възраст раждаха жените?

- На доста по-млади години от днешните. Най-младата ми родилка беше едно 13-годишно циганче. Момичето беше забременяло от баща си, ходих на дело. И въпреки крехката си възраст роди много бързо и лесно.

- Проблемът с изоставянето на деца у нас не е от вчера, имахте ли подобни случаи във Вашата практика?

- Спомням си един случай, който обаче завърши щастливо. Няма да цитирам имена, а и жената вече не живее в Трявна. Беше дошла от Русе във вече напреднала бременност. Приятелят й я беше изоставил, а родителите й я бяха изгонили от къщи. Пристигна тук сама и без никакви доходи. И след като роди остави дъщеря си в дом „Майка и Дете” за временно отглеждане, тъй като нямаше как да я гледа. Добре, че се намериха милостиви хора, които й помогнаха. Настаниха я в една стаичка. Помня, че бях бременна с втория си син, когато тя дойде при мен и ми вика: „Мария, какво да направя? Не мога така! Ще умра, ще полудея!”. Тогава я посъветвах да си вземе детето и й казах: „Дали ще си разведена с дете или неомъжена с дете - все същото”. И тя си взе детето и го отгледа сама. Не помня кой кмет беше по онова време, но й помогна да си намери работа. А дъщеря й днес е лекар, акушер-гинеколог в Плевен. В онези години обаче, не оставяха децата си толкова лесно. Колко плачеха, когато се налагаше да ги дадат в дома. Но при положение, че бяха студенти, родителите им не ги искаха, нямаше къде да отидат... какво друго можеха да направят?! А имаше един период, в който абортите бяха забранени. Тогава беше най-страшно и домовете се напълниха с изоставени деца. После пък, взеха да си ги гледат заради хубавото майчинство, а днес - то майчинство ли е?!

- А какво бихте пожелали на бъдещите майки?

- Да са живи и здрави! Колкото повече деца, толкова повече радост! Напоследък доста често чувам оправдания - времената били тежки, трудно било и т.н. Едно време да не беше по-лесно? Няма тежко време за отглеждане на дете! Всяко неродено - не се отглежда, а като се роди - все ще се отгледа! На този свят, само децата останаха радост...

 

Интервю

Галина Иванова

Акушерката Мария Новакова

21 януари 1987 г. Честване на Бабинден.
На преден план - д-р Карагьозов

В тази къща някога се е помещавало Родилното отделение в Станчов хан