Тревненци за първи път виждат „бензинена лампа“ в магазин „Фар“ на търговеца-обущар Димитър Стойчев

Димитър Тотев Стойчев е роден на 16 март 1892 г. в Трявна. Има три по-големи сестри – Вишка, Райна и Пенка. Две години по-късно се ражда и брат му Никола. „Семейството ни е старо“ – пише той в спомените си през 1987 г., когато е вече 82-годишен. - Баща ми Тотю имал четирима братя и две сестри. Той бил и най-малкият в семейството, затова останал при родителите си, да ги отгледа и изпрати. Дядо ми Димитър, който бил обущар, живял до 84 години, а баба ми Виша до 81 г. Синовете им продължили да упражняват занаята на баща си и всички построили къщи с дюкянчета и имали от 5 до 7 деца“.

Майката на Димитър Стойчев била „много добра жена от добър род“, споделя той, но починала през 1896 г. при раждане. Другият му дядо - Недю, на когото е кръстен брат му Никола, бил мутафчия и правел най-различни козиняви изделия. Упражнявал занаята си до дълбока старост. След смъртта на съпругата му, бащата на Димитър Стойчев „подписва“ на един участник в новосъздадената индустрия „заем“ (б.а. думата е нечетлива) и, когато фабрикантите фалират, се наложило да плати 2 500 лв. „поръчителство“ и „тогава още по-лошо стана в бащината къща“ – разказва Димитър в спомените си. „По това време бях малък и се чудех и питах татко, защо плаче и се превива около една каца в мазата, а тогава парите бяха повечето сребро монети – пише още той. – Поставяше ги в малки торбички и ги отнасяше на банката“…

Петте деца растат, а баща им се „позакрепя“ материално. Сестрите се задомяват, а двамата братя захващат работа. Димитър остава при баща си да учи обущарския занаят, а Никола – избира да изучи тънкостите на шивачеството. През 1909 г. в Габрово е организиран четиримесечен курс по обущарство и кроячество, който Димитър завършва с много добър успех. По това време се строи ж.п. линията Велико Търново – Стара Загора и понеже било „голяма криза и безпаричие“, той се принуждава да „ходи“ на строежа, за да търси поръчки за обуща. Там се запознава със строителните инженери, предимно италианци. По негови сведения на строежа работят и германци, предимно по тунелите, както и черногорци. Димитър им прави най-хубавите за времето обувки. Баща му дори му купува кон, с който ходи на строежа почти всяка събота и неделя. „Тогава ходеха там почти всички обущари и шивачи – споделя още той. – Ставаше весело, като се съберем по 15-20 човека с коне. Бях 18-годишен и всичко ми беше леко. Тогава балкана не беше засегнат от хората, беше непроходим, имаше вълци, мечки, сърни, елени. Когато слезехме от планината над с. Радевци, се озовавахме на питомно, равно поле и тогава препускахме с конете. Обикновено това се случваше около 23 ч. Една нощ бях първи с най-хубав кон, препуснах го силно, а насред пътя имало заспало голямо куче, за да не го стъпче конят се отметна и аз паднах на кучето, защото се бях отпуснал, и тъй като не очаквах това – извиках, конят се подплаши и избяга напред …“.

Бащата на Димитър - Тотю бил „народняк“ по партийна принадлежност и голям приятел на народния представител Стефан Попов, свидетелства родовата хроника. Когато се е проектирала ЖП линията през балкана и стоял въпроса - дали тя да минава през Габрово или през Трявна, Стефан Попов с неговият авторитет и влияние, станал причина ЖП-линията да мине през Трявна.

И така, от 1909 до 1911 г., Димитър все ходел „по балкана“, а през 1910-та година отваря самостоятелен дюкян – обущарница. Поставя и фирмена табела с името „Фар“, както и „бензинена лампа“, каквато тревненци не били виждали до тогава. В дюкяна били изложени „най-фини кожи и модерни обуща“. „Извървя се тревненското общество да види нещо невиждано до тогава – споделя още Димитър Стойчев. – Работа голяма! Наредих осем работника, но така се случи, че през 1912 г. се обяви Балканската война и ме мобилизираха. И от 1912 до 1914 г. бях във войната. Уволних се в 1914 г. Няколко месеца по-късно ни събраха пак, този път за Първата световна война. Преминахме жестоките сражения, стигнахме до Гръцката граница и там останахме три години на позиционна война. Там, на границата, проявих моите способности и правих чепици и гамаши на всички офицери от двата полка (18-ти и 20-ти пехотен полк), че и на германски офицери, че и на дивизионния командир ген. Бончев – лачени ботуши. Пет години от моята младост преминаха във военна служба и така аз нямам младежки приключения, само труд и труд… Като ни уволниха през септември 1918 г. се хванах за сериозна работа. Нещата потръгнаха и през 1919 г. се ожених. На 22 години купих къщата, пак с много труд, имах плетачница и обущарница, и магазин „Фар“…“.

Димитър Стойчев се жени за Мария Павлова - една от сестрите на Борис Павлов Хаджисемков – Бащата на Тревненското машиностроене. Раждат им се трима сина – Владимир (1921 г.), Милчо (1925 г.) и Стефан (1938 г.).

През периода 1922-1923 г. Димитър Стойчев е председател на Българския народен земеделски съюз в Трявна, свидетелства родовата хроника. След преврата на 9 юни 1923 г. е бит и тормозен от правителството на Александър Цанков. По време на управлението на Народния блок (1931-1934 г.) той взема активно участие в изборите и е член на ръководството на БЗНС. На 9 септември 1944 г. „вади“ съхраняваните в продължение на 21 години архиви и възстановява Земеделската дружба в Трявна, като остава нейн Секретар. Като такъв и, като представител на БЗНС, е член на градското ръководство на Отечествения фронт.

Димитър Стойчев си отива от този свят на 18 декември 1974 г.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* При подготовката на материала са използвани и спомени на сина на Димитър Стойчев - Владимир

Марийка Павлова Хаджисемкова и
Димитър Стойчев, 1917 г.

Мария и Димитър Стойчеви и двамата им сина, 1930 г.

Мария и Димитър Стойчеви с най-малкият син Стефан Стойчев

На снимката отляво-надясно - Никола, Райна, Димитър и долу - дядо Тотю

Чучура, 1917 г. Отдясно-наляво - Димитър Стойчев и
Марийка Павлова (седнали)

Димитър Стойчев, 1971 г. с внука си