Повелителят на времето

Кое е общото между някогашната машиностроителна гордост на Трявна завод „Иван Йонков” и емблематичната Часовникова кула? За повечето от нас, отговорът на този въпрос е труден за забравяне. Защото обединяващата „нишка” между тези два знакови символа е… тревненецът Бончо Ангелов, който, за съжаление, вече не е сред нас. Но историята на неговия живот е твърде интересна, най-вече покрай дългогодишния му стаж, като сахатчия на знаковата Часовникова кула в Трявна. Затова и си заслужава да бъде разказана, така както съм я усетила тогава, преди доста години, когато разговаряхме покрай стария часовников механизъм на върха на кулата…

Трудовият път на бай Бончо, както с обич го наричаха всички, започва от стария „Иван Йонков” и приключва в т.н. нов завод, който носи същото име. Химик по професия, през 1956 г., той основава първата лаборатория в стария завод. След това работи, като металург и технолог по термична обработка, а в новия „Иван Йонков” е технолог по галванични покрития. Още преди да се пенсионира през 1992 г., Бончо Ангелов свързва съдбата си с емблематичната Часовникова кула и над 30 години „управлява” точното време в Трявна.

„По време на моето владичество съм сменил шестима кметове – с прословутото си чувство за хумор споделя той. – Нещо повече, имам претенциите, че поддържам механизма в продължение на цели две хилядолетия…”. Наследил „занаята” от стария сахатчия Джонголски, който в продължение на близо 15 години ежедневно поддържал механизма в изправност. Историята сочи, че един от първите сахатчии бил бай Йовчо, който поел грижите за часовника още през турско. След него стръмните стъпала на кулата изкачвал редовно и Митьо Барабанчикът.

Оказва се, че механизмът, който движи стрелките на часовниковата кула, е прототип на оригиналния, който бил поставен година след построяването на кулата през 1814 г. Причината е съвсем прозаична. Поради дългогодишна „служба” някои от зъбните колела на стария часовников механизъм се били износили и затова през 1982 г. габровецът Илия Ковачев изработва нов, който е абсолютно копие на стария.

„Когато се счупи ей тази пружинка, – обяснява той – часовникът спира да бие. Иначе си върви. Добре де, ама след като целия град е свикнал с камбанния му звън и, като спре да бие – сто човека ще ме спрат да питат „защо не бие часовникът?”. Може би затова, бай Бончо споделя, че само, когато се повреди механизмът - сахатчийството от удоволствие се превръща в работа… С годините привиква и със стръмните 70 стъпала, които водят до часовниковия механизъм. Стълбичката, която извежда на камбанарията на 25-метровата кула обаче, малцина се престрашават да изкачат, въпреки че оттам се разкрива прекрасна панорама към сърцето на града.

Грижата за „часовника” обаче, не е никак лека, тъй като топузите на часовниковия механизъм тежат над 60 килограма и слизат до долу за 24 часа, а за да ги качи обратно горе, Бончо Ангелов върти на ръка по 120 оборота за всеки от тях. Въпросните тежести обаче, стават част от един експеримент, който бързо се превръща в атракция. И десетки любопитни туристи могат да се похвалят, че са се запознали и с тревненския вариант на… махалото на Фуко. Експериментът е дело на ученици от Славейковото училище, които под ръководството на учителката по физика Виолета Тачева и с помощта на Бончо Ангелов доказали на местна почва Галилеевото „и все пак тя се върти”.

За разлика от оригинала на Фуко от Пантеона в Париж, тревненското махало, окачено между топузите на часовниковия механизъм, се люлее само 10-15 минути, но дори и затова кратко време успява да събори водната чаша, поставена върху пясъчната повърхност.

„Няма по-лесен начин да се установи, че земята се върти” – категоричен е Бончо Ангелов и споделя, че освен сахатчия е и добър екскурзовод. Преди години дори имало идея кулата да се отвори за посещения, но заради стръмните стъпала, ниските сводове и недобре укрепените парапети, решили да не излагат на риск тревненци и гостите на града. Въпреки че, през годините, разбира се, в присъствието на бай Бончо, часовниковият механизъм се е радвал и на десетки задгранични посетители от САЩ, Южна Африка, Япония, Канада, Австралия и т.н.

А дали има кой да го отмени на „поста”? Оказва се, че и затова е помислил. По-младият му брат Георги и сега му помага, и със сигурност ще продължи да поддържа механизма, „когато му дойде времето”. „Нагоре ме мъчи сърцето, надолу спирачките” – духовито обяснява той и цитира една японска поговорка, която гласи, че „всяко изкачено стъпало удължава човешкия живот с една секунда”. И в типично свой стил добавя: „Важното е да няма кой да ти го съкращава…”. А в случая с бай Бончо, както и с целокупния български народ, първото място в това отношение държат политиците. „Затова, гордостта ми е по-скоро в исторически план” – мъдро заключава той. И, за да заличи

нотката песимизъм, за финал споделя една от многото истории около стария часовник, която по-скоро звучи като виц. Преди години, една от работничките в някогашния завод „Аврам Стоянов”, която всеки ден си ходела за обед в къщи, се върнала на работа към 13.15 ч. И, когато пазачът я попитал, защо е закъсняла, тя невъзмутимо отвърнала: „ха, чукна ма един на моста и доде дода…”. А за туристи с чувство за хумор, поне на една трета от неговото, Бончо Ангелов винаги е насреща. Веднъж група ентусиазирани гости на града разконспирирали къде живее сахатчията на Трявна и по никое време отишли у тях да питат – защо, както си му е редът, от „часовника” не звучи химна на Трявна – баладата „Неразделни”?

„Ами, момент – отвърнал им той. – Само да си взема акордеона и ще се кача на кулата да ви я изсвиря…”. И добре, че компанията била от „неговата кръвна група”, че възприела майтапа. „Голям смях се смяхме после” – споделя бай Бончо. Но и тези времена отминали, защото старият лентов магнетофон отдавна е история... И историята на Бончо Ангелов вече е история - част от историята на старата кула…

 

 

Галина Иванова