- Ела бе, джанабет /проклетник/, ела, вземи шарената стомна да те заведе дядо ти на Василиният кладенец, че да напълним стомните със студена вода!
Помня го туй от малък, колко много пъти дядо ми ме водеше
на този кладенец, където съм пълнил с бъкел /плосък дървен съд за вода с две
дъна и две чучурки за носене и пиене на вода/ вода и съм я носил в къщи за
пиене. А много интересни неща ми е разправял дядо за този кладенец. Ето какво
съм запомнил от него:
Близо до кладенеца се заселил поп Никола с жена си. И
двамата били избягали от Търновград, където живели дълги години. Подгонени от
турците, те се принудили да напуснат града и да се заселят на друго място. И това
място те намерили тук, в местността, където се събират три дерета и образуват
„Еловския дол“ и водата тече в посока към Трявна под село Поповци /сега
Черновръх/.
Василиният кладенец е на около тридесет до четиридесет
метра от самия Еловски дол. Помня го покрит с плочи. Водата се гребеше с дървен
кутел /ведро
за кладенец/ и
беше много бистра и студена. Съществува предание, че водата на този кладенец е
лековита. Чувал съм покойните си баба и дядо, че в определени дни на годината,
тука са идвали хора от много места да си вземат от тази хубава, чиста и
лековита вода. Едни си миели очите, други главата против главоболие, като са
слагали във водата здравец и други билки и са пръскали къщите си за здраве.
Кладенецът носи името на дъщерята на поп Никола – Васила.
Тя била овчарка, заедно с брат си Христо. Стадото овце било на полугар /кошара/
в местността „Василеви ниви“, която също носи нейното име. Много пъти тук
идвали двама турци от Дряново и си позволявали да вземат насила агнета и овци.
По-късно единият се отказал и започнал да идва само другия на име Кьор Хасан.
Цялата работа се свеждала около Васила. Не малко опити той правил да я
изнасили. Това стига до ушите на брат й Христо. Двамата решават да го убият.
Така и става. Един ден турчина пожелава да я отведе на близко място, където има
вода. Васила със съгласието на брата си го завежда до близкия извор и го
натъква /набожда/ с нож. След убийството на турчина на това място се
прави кладенец, който започва да носи нейното име…
Има и такова поверие, че Васила била закриляна от някакъв
змей, който пазел стадото и бдял за запазване на хубавата реколта през годината.
Израсла Васила снажна и хубава, и дошло време да се жени. Една нощ се явява
змея на сън и й казва: „Не се жени. На теб мъж не ти е нужен. Ти ще станеш
героиня!“.
Васила не изпълнила заръката на змея. Не минало много време
и тя решила да се венчава. В Поповци по него време нямало църква. Заедно с
младоженекът те се запътват за Трявна. С пристъпване в църквата „Св. Архангел
Михаил“ тя пада и умира.
Има и друго поверие за нея. Казват, че не бивало да ходи в
църква, тъй като била обладана с дух на змей. Венчана била в местността
„Христовото“, носеща името на брат й, а мястото, където станало тържеството се
казва „Черковището“. Не след дълго тя умира. По-късно се загубва и змея.
Баирите оголяват. Несполуките се увеличават. Реколтата заслабва. Местните колибари
си обяснявали всичко това със загубата на Васила и змея…
Радослав Колев
10 август 1981 г.
***
„Днес Василиният кладенец е напълно занемарен.
Разумно ще бъде да се поеме инициативата и да се възобнови“ – пише в заключение
авторът Радослав Колев от с. Черновръх, преди близо 40 години. А, когато, преди
около 15, се опитах да открия стария кладенец, времето и бурените съвсем бяха
заличили спомена за него. А тогава, все още имаше кого да попитам. Не знам дали
днес бих могла да открия дори мястото и добре, че са останали поне легендите…
Те ни спомнят, че дори и в най-невероятната история има доза истина, и ни
заричат да помним и пазим корените си…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.