За имането на Кара Кольо u Рада Барашка

Иманярските предания за воденицата в Златарска усойна, Меливските скали, Косьов камък и Хайдушка лъка, както и за още много други места, ми разказа Петър Коев Косана от с. Клъшка река, роден на 16.02.1881 г. На младини той бил запален малжия (иманяр) и обикалял да търси закопаното хайдушко имане в този район. Имало много белези, за който чувал да се разказва, че били оставени от хайдутите на Кара Кольо и Рада Барачкина /Барашка/. Покрай Косьов камък през Меливските скали и Златарската усойна, вървяла Иванковата пътека. Мястото било най-удобно за нападение и хайдутите сторили най-много обири там. Тези истории Петър Косана слушал от малък. По тези места преминал целият му живот. Имал колиба, кошара, плевник и пологар за добитъка на четири километра нагоре от Косьов камък /по река Габривщица/. Колибата му се намирала на 500 м. вдясно от реката, в местността "Плочите". Когато започнеше да разказва за тези знаци и за закопаното имане, така го предаваше, като че да е бил там. Трудно ми е да пресъздам неговите истории, затова ще опиша накратко хайдушките знаци и свързаните с тях иманярски предания.

Според легендата, разказана ми от дядо Петър, воденицата в Златарската усойна била построена от хайдутите в непрестъпно дере. До тази воденица не можело да се стигне ни с кола, ни с кон. До нея се отивало само по две пътеки и хайдутите носели мливото на рамо. Там, където водата била уловена за улея на воденицата, имало три педи сечен камък в скалите. От сечения камък се слизало по седем каменни стъпала. Под седмия басамак /стъпало/ имало закопан казан със златни пари. Хайдутите нарекли тази пътека "Стълбата". По скалите край нея, били изсечени много знаци, които според иманярите, били оставени от хайдутите за да указват местонахождението на закопаното имане.

До воденицата се стигало и по друга малка пътека наречена "Кечи пътека" (Козя пътека). Тя минавала покрай една голяма канара, където мястото било толкова тясно, че като се срещнели двама души, не можели да се разминат. В близост до скалата имало друга, по-малка, а в нея пещера, колкото домашна селска пещ за хляб. Над входа на пещерата била изсечена рисунка на мома с кобилица на рамо и два бакъра (котела). Там иманярите дирели закопаните два котела със злато. При кайнака (извора), дето хайдутите си вземали вода за пиене, когато били на воденицата, имало три камъка. На тях със шило били издълбани три кучешки стъпки, тъй като, по иманярските предания, в близост били закопани деветдесет оки злато.

По другата пътека, наречена "Стълбата", преди да се слезело в реката, имало водопад. На върха на скалата с водопада, бил изсечен пищов, а долу, където падала водата, бил „изкопан“ кръст и числото "11". До този водопад също търсели закопано хайдушко имане. Под Косьов камък бил Синия вир. До него, върху една скала, била издълбана софра със седем лъжици, а в средата й - черкезки бучак (нож). От скалата със софрата, нагоре по реката, на друга канара имало изсечена сърна, чиято глава била обърната към Косьов камък. Над него реката прави завой. От там, в западна посока се намирали и два големи камъка, които приличали на легнали биволи. На къча на единия бил издълбан рак, а на врата му - хлопка (звънец). На къча на другия бил изрязан кръст и стрелка, сочеща към Косьов камък. На близо до „двата бивола“ имало друг камък, който приличал на клекнал вълк. На него бил нарисуван казан. Недалеч от клекналия вълк, се намирал още един камък, който наподобявал човек с наметнат ямурлук, който гледал към биволите. Около тези знаци иманярите търсели закопан казан със златни пари. Според преданието, те били закопани от хайдутите на Кара Кольо и Рада Барачкина.

За Меливските скали и Златарската усойна дядо Петър разказваше още, че там имало някакво чучурче, от което хайдутите ходели да си носят вода за пиене. До него имало скала, на която бил издълбан чакмак. Между чучурчето и скалата с чакмака, имало заровено имане, което бил чувал, че било „извадено“. По-надолу, в подножието на една скала имало голям подмол (дупка). Там хайдутите били скрили три конски товара със златни пари и затрупали подмола с камъни. Дядо Петър ми разказваше и за друга една пещера по тия места, в която се криели хайдутите. Била голяма, високо в скалите. За да влязат в нея, те изправяли голямо дърво и по него се изкачвали до горе. Там криели парите си и стояли на сухо при лошо време. Тази пещера търсели и други иманяри, но не могли да я открият, защото била зазидана и замаскирана. По думите му, в тази пещера се намирало „най-много хайдушко имане“. За своето иманярство, за времето, което изгубил да се скита и да копае, и за това, дето баща му го гълчал, разказваше следното: "Нема място от Косьов камък през "Мелива" и "Златарската усойна" до връх "Бели бук", дето да не е стъпвал кракът ми. На много места съм копал, много разкопки съм виждал от такива като мене. За много съм чувал, че намерили от закопаните хайдушки пари и от тях забогатели. Аз, през моето иманярство, само веднъж имах късмет да намеря две турски лири. Намерих колъзина (белега), но голямата сума, дето са сложили в казана остана, не можах да я намеря. Тези две лири открих, когато отидох да копая до кладенчето над Хайдушката лъка. Копах доста и по едно време копача ми удари по нещо твърдо, което не ми приличаше на камък. Започнах да копая по-внимателно и изкопах един пръстен кюнец, който беше замазан с глина от двете страни. Счупих го и намерих само две лири. Това съм намерил през моето иманярство". Дали тези две лири са били сложени за нишан - да показва, че наблизо е закопан бакър, казан или тенджера, както твърди дядо Петър, не се знае. По думите му, срещу това кладенче, отсреща в гората, други иманяри копали и намерили едно шишане, чиято цев била напълнена със златни пари. За него твърдеше, че и то е колъзин /нишан/, показващ, че наблизо са закопани много оки злато, но не могли да ги открият...

 

 

Из книгата на Митьо Недялков Митев от колиби Цеперани -„Цеперанските хайдути“ (Предания за хора, местности и селища от Дишколията), 2003 г.

 

*Снимката е илюстративна