Щрихи из живота и дейността на тревненския търговец Минчо Генчев Девнелията

Една част от хората в Трявна осъвместявят практикуването на занаят и търговия. Според Петър Цончев търговското съсловие възниква върху плещите на занаятчийството и постепенно занаятчийската работилница се превръща и в универсален търговски дюкян, в който се пласира не само занаятчийската продукция, но и стоки, необходими за бита. За един такъв търговец – занаятчия и градски първенец ще стане дума по-долу.

КОЙ Е МИНЧО ГЕНЧЕВ?

Данните за Минчо Генчев – наречен Девненлията са твърде оскъдни. С него най-напред се „запознах“ посредством запазеният му търговски тефтер, съхраняван в НБКМ - БИА. Там се намират не само биографични данни за собственика му, но и факти за търговската му дейност, връзките и взаимоотношенията между първенците в града, както и за ролята му в обществения живот на Трявна. Освен това тефтерът дава и ценни летописни бележки, свързани както със семейството, така и с политическите събития по българските земи 70- 80-те г. на XIX в. Този тефтер, както и себеподобните му ръкописни, са и източници на информация свързана с покупко – продажба на стоки, парична циркулация, имена на търговци, клиенти, съдружници. Те са и една представителна извадка за имущественото състояние на даденото общество в определен отрязък от време.

Тефтерът е продълговат с кожена подвързия и метална украса по ъглите на книжното тяло. Върху предната корица е записано „Смесен тефтер на Минчо Генчев от Трявна. 1836 -1883 г.“, а хартията е с воден знак във форма на мида. Биографичната информация за Минчо Генчев е вписана в тефтера от съпруга на неговата  внучката. Бащата на Минчо – Генчо е принуден да избяга от Трявна поради кърджалийските нападения над селището в края на XVIII в. Семейството се заселва в Девня, от където по-късно идва и прозвището на рода – Девнелиите. Според животоописанието му,  Минчо Генчев е роден през 1818 г., но по данни от тревненския Нюфус тефтер годината на раждането му е 1809 г. По бащина линия в биографията се посочва, че семейството на Минчо Генчев се родее  с една от известните търновски търговски фамилии -  Селвели. За потвърждение на този факт е нужно да се прегледат обстойно архивите на посочената фамилия. След като се връщат в Трявна, Минчо се захваща да учи шивачество или абаджийство, но по-късно започва да се занимава с търговия. Минчо Генчев е и сред  влиятелните тревненските чорбаджии и първенци.

ИМУЩЕСТВО

Минчо Генчев е търговец, който е регистриран в туметуат тефтер от 1845 г. като терзия. Той вероятно е сред вписаните 49 терзии в Трявна. Макар и второстепенен като занаят според Г. Плетньов, терзийството е регистриран като дейност още XVII – XVIII в., въпреки малкия брой на хората, които го упражняват. През XIX в. част от майсторите, упражняват два занаята. Освен с терзийство, някои от тях се занимават с дюлгерство, а други целогодишно шият облекло за различни поръчители, без да притежават собствени терзийски дюкяни.  Основните приходи на М. Генчев според  теметуат тефтера идват от този занаят. Общият му годишен доход възлиза на 667.10 пари, от които 550 е посочил че са от терзийство. 117.10 пари са от стопанството му. Вергия плаща 28 гроша 17 пари. В част от данъчните  регистри е отбелязан във висока категория джизие и плаща 60 гроша. Притежава 4 дюнюма ливади, 1 бр. дойна крава, 5 бр. млечни овце и също толкова ялови. Има ялово теле и 1 бр. свиня. 

Ако направим едно сравнение с имотното състояние на някои тревненски чорбаджии и приемем становището на доц. Гергана Георгиева, че средния доход на богатото тревненско съсловие е над 1000 гроша, то се вижда, че поменатия Минчо има почти наполовина по-малко едва 667 гроша. Изкушавам се обаче да го сравня с имотното състояние на един друг тревненски чорбаджия,  Кънчо Генков – също регистриран като терзия. Г. Георгиева, сравнява имотното състояние на няколко тревненски чорбаджии. По нейния пример съпоставям двама чорбаджии от един и същ бранш през 40-те год. на ХIХ в.

КЪНЧО ГЕНКОВ

Общ годишен доход  - 602 гр.       

Доход от занаят - 300 гр.   

Вергия - 36 гр.         

Ливада - 5 д      

Дойна крава - 1 бр.   

Млечни овце - 0

Ялови овце - 0  

Ялово теле - 0  

Свиня - 0 

 

МИНЧО ГЕНЧЕВ

Общ годишен доход  - 667.10 гр.           

Доход от занаят - 550 гр.   

Вергия – 28.17 гр.             

Ливада - 4 д      

Дойна крава - 1 бр.   

Млечни овце – 5 бр. 

Ялови овце – 5 бр.    

Ялово теле – 2 бр.    

Свиня – 1 бр.    

Части от воденица с два камъка притежава Кънчо Генков. През 1840 г. Минчо Генчев купува воденица – половин камък, през 1845 купува ливада и дял от воденица. От тези факти се вижда сравнително еднаквото имотно състояние на двама души с едно и също занятие. Земята, която притежават е малко над средното количество земя за едно семейство - 3д. Наличието на воденица и при двамата потвърждава данните от теметуат тефтера, че те са ангажирани и с преработка на зърно. Освен това от тефтера става ясно, че Минчо Генчев притежава и малка овощна градина, от която също реализира, макар и скромна, печалба от продажбата на ябълки и сливи за 1853-56, 1859 и 1862 г.

За 1861 г., Минчо Генчев описва това, което притежава и се оказва, че то никак не е малко – две воденици с по два камъка, 4 дюнюма нива, 2 дюнюма бахча, 2 бостана и бахча в м. Черни връх, в близост до Трявна. Според тези данни, става ясно, че въпросния търговец постепенно в годините увеличава своето имущество и съответно паричния си капитал.

Съдейки по данни от посочения по-горе Нуфус тефтер Минчо Генчев притежава две къщи. Едната, обозначена като хане 45 - в Средната махала е строена от Димитър Сергюв. Там са записани и трима от синовете му – Генчо, Койчо и Тодор. Другата къща, която Минчо притежава е строена в т.н. Цура (Долна махала). Следствие на загуба на голяма сума пари, поради злоупотреби на някои тревненски чорбаджии, Минчо е принуден да продаде наследствената си къща в Средната махала, за да покрие задълженията си и с остатъкът от парите закупува малък имот в Долната част на града, близо до къщата на Ангел поп Николов. В тефтера дори е посочен и факта, че М. Генчев се оженва повторно за „хикимката“ на Трявна, която му дала средства да покрие задълженията си.

Измамите и злоупотребите с доверието не са единичен случай, защото той записва подобни истории в тефтера си и посочва имената на хора - все сред първенците на Трявна. 

Минчо се вижда принуден да замине за Търново. Там „държал дюген (хан)“, но не могъл да се съвземе и фалирал. В НБКМ - БИА се съхраняват негови сметки за платени суми, в т.ч. данък сгради, данък за „хан“ и за „даскал“. За имота си през 1880 и 1881 г. той плаща 9. 41 лв., а за хан 1882-83 по 3.40 лв. Интересно е, че същата сума плаща и за „даскал“ за периода 1881-83 г. Минчо Генчев умира в бедност през 1883 г. след като е записал, че е платил всичките си задължения към хазната.

ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ

В търговския си тефтер, Минчо Генчев се разкрива не само като предприемчив търговец. В града той имал „дюкян за всичко“, който бил и едновременно бакалия и кръчма. Търгува в Узунджово, Текирдаг, Одрин. Той е търговец и изполичар на добитък и зърнени стоки, а взаимоотношенията са регламентирани в тефтера. Там  записва длъжниците си от бакалски стоки от с. Генчевци, Киселовци, Паликарите, Самсиите, Циперани, Стръмци, Маневци, Райнушковци и др. Това е един доста голям район от Тревненско, което пък ме навежда на мисълта за добре разработени търговски взаимоотношения, а също така и за разнообразието на стоките, които се намират в дюкяна - необходими за населението не само на града, но и на околните колиби. За 1836 г. в търговският си тефтер търговецът записва това „що купува“ за своя занаятчийско-търговски дюкян. Казвам „занаятчийски“, поради факта, че в списъка от стоки се срешат „карфици“, „гайтан“, „маниста“ – все материали, нужни за практикуването на основният му занаят. Сред записаните стоки, наред с бичкийските пили, влашките кожи, „шикер“, „мастило“ и др. се срещат 10 буквара. Наличието на буквари отвежда към извода, че това са търсени стоки – нужни за ограмотяването и образованието на населението, Интерес предизвиква и един дълъг списък от книги за 1863 г. Срещат се – история, география, аритметика, Смесна китка, „буквар що сас рибите“, църковни книги, песнопойка и др.  Книгите, са вероятно негово притежание, които са дадени за ползване от друг един тревненец – Георги Николчов. Списъкът наброява 27 произведения. От тях 14 са със светско съдържание, в т.ч. учебници и песнопойка, 11 са богослужебни, в т.ч. жития на светци и евангелия и 3 са неразчетени. Този списък показва не само грамотността на населението, но също така и интелектуалните му нужди. Изглежда, че М. Генчев успява да удовлетвори и образователните изисквания на част от тревненското население, дори и за самия себе си. Известно е, че търговията е една от специфичните дейности на модернизиращото се общество, а практикуването й изисква добре подготвени и образовани кадри.  Сред списъка от книги е и един писмовник, който според Ив. Русев е сред 15-те издадени до 70-те г. XIX в. Факт, който говори за стремежа към образованост на конкретния търговец, осъзнал, че за да е успешен в своята дейност е нужно да се придържа към изискванията на спецификите в търговията. А наличието на гръцки книги, география и аритметика, е още едно доказателство за това. За да е успешен е нужно да е образован и да е в течение на съвременните тенденции в съответния бранш.

Хората, с които има търговски взаимоотношения също са регистрирани във висока данъчна категория и плащат на хазната между 60 и 80 гроща данък. Също 60 гроша заплаща и самия Минчо Генчев, според Нюфус тефтера от 1848 г. Това говори за имотното състояние на хората, ангажирани не само с отглеждането, но и с покупко-продажбата на добитък и за една добре обособена прослойка от животновъди и търговци на добитък в Тревненско.

В тефтера си, търговецът записва, че купува масло, сапун, саханчета - стоки, с които предполагам, снабдява своя търговски дюкян. За 1840 г. неговата сметка от „сирмия“ възлиза на 7551.30 пари. Записва много подробно какво купува за домашни нужди – сапун, свещи, брашно, дърва. Отбелязва също и това, което дава на сестрите си, когато се женят – сред дрехите е и една „антерия купринена“, което за времето около средата на XIX в. се счита за скъп подарък. Вероятно имотното състояние на търговеца е доста добро. През 1840 г. в тефтера си той вписва и наемането на чираци за своята работа и за домакинството си, наред със средствата, които им плаща: „Пазарим Деша за 6 месеца за 16 гроша“

ОБЩЕСТВЕНИ АНГАЖИМЕНТИ

Минчо Генчев е обществено ангажирана личност. Той е сред чорбаджиите и първенците на града. През 1851 г. е епитроп на църквата, а от 1852 до 1854 г. епитроп и на школката каса.  Избирането му за тази длъжност говори за доверието и авторитетът, който търговецът има сред населението.

Подписът му е сред важни искания до каза векила Георги поп Симеонов:

- За ревизия на сметките на т.н. „сандък емини“ Тодор Бояджиоглу. 1862 г.;

- Минчо е един от хората, които изказват своето несъгласие с избора на Никола Чушков като представител на тревненското население в Цариград, 1850 г.;

- Той подписва също и изявлението относно избора на тревненци за български свещеник, който да служи в църквата, 1860 г.; 

- Той подкрепя с подписа си изпращането на пълномощници, които да заявят, че тревненци се отричат от гръцката патриаршия и не признават изпращането на владици, 1860 г.; 

- Минчо Генчев е сред тревненските първенци, които се оплакват на Георги поп Симеонов, че владиката е отнел някои села (колиби) от енорията на свещениците им, 1860 г.; 

-  Явява се като гарант на чорбаджията Никифор х. Христов Даскалов, относно оплакванията на селяните за злоупотреби с общински пари и застава в негова защита наред с първенците и на съседните колиби.

ЛЕТОПИСНИ БЕЛЕЖКИ

Сред записките в тефтера са и доста летописни вписвания, свързани с рода – раждане, смърт, венчавки и др. Записва имената и годините на раждане на 9-те си деца и важни събития от живота им. Не е без значение и факта, че част от летописните му записки, що се отнасят до смъртта на някои видни тревненци, се припокриват с тези на известния летописец поп Йовчо. Освен това те продължават до смъртта му. Последното вписване е от 13.09.1883 г. Предвид възрастовата разлика между двамата личи желанието на Минчо Генчев да съхрани за поколенията важна информация, а също и отговорността, с която прави това.

Едно от най-интересните открития в тефтера е един летописен разказ за Руско-турската война, в който авторът разказва за събитията около боевете при Шипка, Казанлък и подписването на Сан Стефанския мирен договор.

Летописните вписвания на търговеца са опит да се излезе извън регионалната проблематика и да се свърже на общонационално ниво с политическите събития, които вълнуват целия български народ. Това е един неосъзнат, от автора на летописа процес, на общобългарско единение.

Представеният текст е опит да бъде представен живота и дейността на едни неизвестен или малко известен тревненски чорбаджия и градски първенец, на база наличната информация за него съхранявана в НБКМ и данъчни регистри. Минчо Генчев и неговата ангажираност с общоселските дела е отразена чрез писма до каза  векила Георги поп Симеонов. Кондиките на църквата и на училището го представят като човек – пряко заинтересован за просперитета и духовния живот на селището. Разкрива се неговата роля в цялостния стопански, духовен и културен облик на Трявна през втората половина на XIX в.

 

 * Благодаря на проф. Вера Бонева за насоките при изготвянето на този текст.              

* Изказвам своята благодарност към доц. Гергана Георгиева от ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий“ за предоставената информация от теметуат тефтера от 1845 г., за превода на текста, за справките и разискванията по темата.

 

Д-р Ирина Димитрова

Текстът е публикуван в Известия на РИМ – Габрово, т.VII, 2021 г.