Бележки за копринарството и гюлопроизводството в Трявна

Копринарството е било твърде много разпространено /в Трявна/. Черници е имало голямо множество. Копринарството е било част от женската работа: бубите се хранели от жените. Коприната, освен за домашно употребление, се изнасяла навън и служала продукт за търговия. Най-силно копринарството е било развито във втората половина на XVIII в. и в началото на XIX в. до 1825 г., когато чърниците, както и гюловете били изсечени и изкоренени. Трявна е била вакъф, но мютевелията /* лице, определено по завещание и утвърдено със султански берат да се грижи за даден вакъфски имот, да прибира доходите от него и да ги използува според предначертанието на завещателя/ й бил беят от Килифарево. Коприната и гюловото масло били негова принадлежност и само той имал право да търгува с тия продукти. Наистина беят е плащал една ничтожна цена на производителите, но тя е била толкова ничтожна, щото никак не е покривала труда и разноските, които ставали за тях. Остави и това, но хората се подлагали под голямо наказание и притеснение от страна на беят. Всякой бил длъжен да храни буби. В края на май идвали от Килифарево бейски хора да прегледат събрани ли са всичките черници. Ако някой клон, много високо избуял, който не стига сълба, оставал необран, то ступанинът на тая черница се наказвал със затвор, бой или джерме, ако ли пък такъв клон се отсечел, то се считало за углавно престъпление и такъвий се йоще по-строго наказвал. А за всичкий труд на производителя давали му един грош или 60 стари за ока пашкули. Не можела горката жена да си източи някоя ока пашкули за домакинските си нужди, защото дулапите били на едно място и коприната се точела под надзора на бейский човек, който запечатвал всекой дулап, сутрин и вечер прибирал коприната. При такива обстоятелства, разумява се, копринарството не можело да напреднува. Но най-после се разпръснало слух, че правителството /турско/, наложило гюмрук /мито/ на коприната и на гюловете: това йоще повече оплашило тревненците и те се съгласяват и в една зима изкореняват всички черници и гюлове. Доколко копринарството и гюловете са били разпространени, ще приведа един разказ на Кънча Цанювчанин /умрял на 90-годишна възраст в 1881 г./. Той ми казваше, че у дома в двора само имало 60 големи черници, от тези черници аз заварих само четири. В 1860 г. на едната от тези черници продадох листа за 75 гр.

Копринарството след това, след Танзимата (* период на обществени реформи в Османската империя, започнал с въвеждане на пакет от закони, обнародвани от султан Абдул Меджид I на 3 ноември 1839 г. при встъпването му на престола и завършил с приемането на първата османска конституция през 1876 г.), пак се повдигнало и бяха се насяли много черници, но от 1862 г., от когато захвана бубето да се разваля и да не става, от тогава поетапно черниците се изкореняваха и сега вече се почти на изкореняване.

Триндафилът /гюлът/ тоже е обработван твърде много в Трявна. Не само градините долу ниско в реката са били посети с гюл, но целий Лясков – дял /баир на северозапад от Трявна/ е бил пълен с гюлови бахчии. Но и гюлът, както и черниците, бил изкоренен от страх на гюмрюка. Около 1866 г. няколко тревненци се подпретнаха да вадят отново тази промишленост в Трявна, и се посяха около 20/30 дюлюми /* дюлюм - мярка за земя равна почти на 1 декар/ гюлове, но след 5-6 години ги напуснаха и изново изкорениха.

 

Из ръкописа "История на Трявна" на Христо Н. Даскалов (1843-1917 г.), чийто оригинал се съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а негово дигитално копие пази и Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна

"Изваряване на гюлово масло в Трявна", худ. Феликс Каниц

Снимката е илюстративна