История на пчеларството в Тревненско

За ранното съществуване на пчеларството в традиционния поминък на тревненци говори фактът, че едно от предположенията за произхода на името Трявна е от „тръвна” – кошер. Високите планински склонове, осеяни с гори и билки, са добра среда за развитието му. В началото на XIX век медът и восъкът са сред изнасяните от тревненски търговци стоки: „1 септември 1819 - 110 оки свещи по 72 пари; 1820 изпратени на Чилиби Димитра Филибилията (в Цариград)... 50 оки мед по 50... 140 драма восък” е записано в търговски тефтер, препис от който е запазен от Богомил Даскалов. Восъкът е ценно разменно средство. В Законника на тревненския кожухарски еснаф от 1872 г. таксите, които се заплащат от членовете на еснафа, се изчисляват в оки восък: таксата кюше = майсторско право се заплаща от синовете на членове на еснафа 2 оки и половина восък или 50 гроша, за другите е 4 оки восък или 80 гроша.  Глобите в еснафските организации се заплащат във восък - ако някой не се яви на събрание на лонджата (общото събрание на еснафа), заплаща глоба в размер на половин ока восък; при нелоялна конкуренция се заплаща глоба в размер на половин до две оки восък – „1-2 оки восък в полза на еснафската каса или черквата”. Когато на 2 март 1856 г. тревненските първенци решават „неделята да се посвети на Бога, а за пазаря да се посвети понеделника”, като наказание за нарушителите е определено „да му ся земи сиреч за черквата 1 ока восък”. Няма сведения за количествата мед и восък, които са се произвеждали и продавали от тревненци. Запазеният във фонда на музея „Тефтер от ушура (десятъка) от жито, сено, пчели” от 1856 г. показва, че в един малък район от Тревненско -  селата  Гуглевци, Горни Радковци, Горни Маренци, Енчевци, Маруцековци, Бардари, Носеи, Ножери, Йововци, Горни и Долни Цоневци, Габраците, Плачковци, Стоювци, Късовци и др. от обложените с десятък сено, пчели, гръсти, папур, жито, след сеното, следващо по честота на облагане с данък са пчелите. На тревненския пазар в края на ХІХ век се предлагат  излишъците от стопанствата от мед, восък. Продават се и по-големи количества при предварителна договореност, както и кошери за пчели. Христо Даскалов разказва, че след събирането на меда през есента (медът се вади 15-20 дни преди Кръстовден) се изцежда в линове, после се налива в медарки (малко плоски бурета с вместимост 40-50 оки, удобни за товарене на кон), а вощината се стопява, прецежда през менгеме и изливала в сирове. Така приготвени, кърджии разнасяли меда и восъка за подан по Черноморието. „От 100 оки мед, купени на пити по 2 гроша = 200 гроша се вадят 70 оки мед прецеден по 2 ½ гроша = 175 гроша и 6 оки восък по 22 гроша = 132 гроша, или всичко 307 гроша”.

Доброто качество на тревненския мед е оценено още на Първото българско земеделческо-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. Сред наградените 15 тревненци е и Костадин Йончев, пчелар от Трявна, който получава бронзов медал на изложението. В историята на тревненското пчеларско дружество са записани такива важни моменти като: участие в 1-вата Търновска земеделско-промишлена изложба 11-18.09.1906 г., където дружеството е наградено със сребърен медал и диплом; в Овощарско-пчеларска изложба в София 8-10.09.1906 г., където получава почетен диплом; участие на дружеството в Лондонското балканско изложение през 1907 г., където Рачо К. Попов получава бронзов медал. На изложението в Лондон пчеларско дружество „Пчела” – Трявна участва с центофугиран мед и меден сироп, самостоятелно участва Рачо К. Попов от Трявна – с центрофугиран мед, меден сироп и медено уиски”.

На 1 февруари 1901 г. в Трявна се създава пчеларско дружество „Пчела”. То има за цел да обогатява познанията на тревненци за модерното пчеларство. Най-старите кошери в района са тръвните – плетени от лескови (върбови) пръчки и измазани отвътре и отвън с глина, смесена с говежди тор, за да траят по-продължително време и за по-топло. Тръвните  кошери са малки, те не позволяват контрол и дават много рояци. Въпреки това остават дълго време в употреба, защото новите кошери са скъпи, а всеки пчелар може да си изработи сам тръвна. Модерното пчеларство в Тревненско започва след 1910 г. с въвеждането на дъсчени кошери тип Дадан-Блат. Чувствително се увеличават добивите от кошер. На 29.08.1901 г. в Трявна се създава и Овощарско и пчеларско дружество „Плодородие”, което  на 21.09.1914 г., със съдействието на Министерството на земеделието и държавните имоти и Търновската държавна подвижна земеделска катедра открива в Трявна изложба по овощарство и пчеларство. Запазени в архива на Богомил Даскалов покани за събрания на Тревненско пчеларско дружество „Пчела” от периода 1906–1921 г., подпечатани с печат на дружеството показват, че то продължава дейността си, макар и все по-трудно да успява да събере членовете си.

Дружеството възобновява активната си работа през 1932 г. като „Балканска пчела”: „Тази година в Трявна се образува пчеларско дружество „Балканска пчела”. Дружеството има за цел: да организира всички пчелари в Тревненско, да им дава практически и теоретически познания по пчеларство, да им набавя необходимите пчеларски материали и търси пазари за произведения мед. До сега дружеството има 70 члена, но трябва да обхване всички пчелари от селата и града. Така ще се обзаведат по-модерни кошери с пчели, да набави пчели майки, да уреди дружествена библиотека”. Съобщенето е написано от един от активните пчелари на дружеството - Пенчо Дамянов от с. Станчев хан. Принос за възстановяването на дружеството има Дабко Цанев Христов, пчелар от 1927-28 г. От тези години Д. Христов е абонат, а по-късно и сътрудник  на списание „Пчела”, впоследствие и на списание „Добър пчелар”. Списанията дават полезни съвети за пчеларите, споделят български и чужд опит в отглеждането на пчели, оповестяват за организирани курсове по обмяна на пчеларски опит, рекламират пчеларски продукти и др. На сп. „Пчела” сътрудничи и специалистът – овощар в Трявна Алекси Попов. Интересите на Дабко Христов са многостранни, за което говори и името на създадената от него работилница за метални изделия „Енциклопедия”. Той е не само един от добрите пчелари в района, но от 1933 г. става един от добрите производители на пчеларски пособия и уреди в своята работилница. Прави каталог на изделията си и в списание „Добър пчелар” от 1934 и следващи години ги рекламира. За участията си на изложението на Варненската търговско-индустриална камара и мострения панаир в Пловдив, като производител на пчеларски инвентар и восъчни основи, Дабко Христов е удостоен с почетни дипломи, златни и сребърни медали. Документирани са и първите положителни оценки за изделията му: в списание „Добър пчелар” пчеларят от гара Тулово Петко Иванов пише: „Убедих се, че има майсторлък в пресата, та от 44 кг. вощина получих 28 кг. восък... Неговата (на Дабко Христов) преса е мощна и хубаво работи.” Поръчките явно се увеличават, защото в бр. 7/1934 г. на сп. „Добър пчелар”, наред с рекламата е записано: „От сега нататък редакцията не изпълнява никакви поръчки за пчеларски потреби... изписвайте си от Дабко Ц. Христов – гр. Трявна”. В това списание се срещат имената на още няколко жители на Трявна и Плачковци, свързани с пчеларството – Тодор Иванов, шивач и пчелар и братя Рачеви от гара Плачковци, които имат регистрирано събирателно дружество и изкупуват восък и троптина, а продават восъчни пити и пчеларски потреби.

Дабко Христов е председател на Тревненското пчеларско дружество от 1932 г. до 1948 г. Броят на организираните пчелари достига до 237, привличат се нови членове, организират се просветни събрания, беседи по практически въпроси от пчеларството, кръжоци. През 1932-33 г. в Трявна се открива Зимно земеделско училище, после преименувано в Допълнително, в програмата на което са застъпени часове по овощарство, бубарство, пчеларство и др. Наред с теоретическата подготовка възпитаниците на училището добиват и практически умения. През 30-те години пчеларите, съвместно с учениците от Допълнителното земеделско училище в града, отбелязват патронния си празник „Св. Харалампий” и седмицата на пчеларството с църковен молебен, подходящи сказки и манифестация с плакати, показващи полезността на меда. На ученици се раздават питки, намазани с мед за популяризиране на меда като храна и лекарство. Прожектират се филми с пчеларска тематика. Дружеството има свой Устав и е с регистрационен №1492 в Министерството на земеделието.

Пчеларството е заемало съществена част от поминъка на населението и в селищата около Трявна. Според един от краеведите – Станчо Дамянов от с. Станчев хан „в миналото в района около Станчев хан най-много пчели имало в м. Конарското, които се отглеждали в стари кошери – тръвни”. От 1906 г. с пчеларство тук се заема Иван Митев Трифонов, който дълги години бил най-добрият пчелар в тогавашния Търновски окръг. Имал 150 разборни кошера, разположени на 5-6 отдалечени един от друг пчелини, някои на самото било на планината: в с. Станчев хан, откъдето вадел акациев мед; високо в планината в м. Конарското, с. Оланите (Гайдари), над с. Райковци и др., откъдето се получавал много качествен билков мед. „Чист като капка” бил медът от кошерите над с. Райковци. По-късно през пролетните месеци започнали да добиват и т.нар. „манов мед”. Тиха Митева, снаха на Иван Митев, си спомня, че в гладните години на Втората световна война семейството им си осигурявало прехраната с продажба  или натурална размяна на мед. Събирали меда от планината с каруца, в която имало 4 сандъка с по две газени тенекии във всеки (около 200 кг.). Една газена тенекия събирала 23-25 кг. мед, 1 кг. мед се продавал за 1 200 стари пари, за съпоставка 1 кг. брашно струвал 200-250, до 300 лв./кг. ; срещу 1 тенекия мед, изпратена в Пловдив, семейството получавало чувал ориз. Качественият мед на Иван Манев се купувал от много места, особено в Южна България. Мед продавал и на пазара в Трявна. С пчеларство се занимават и други стопани от Станчев хан, но добивът на мед задоволява нуждите главно на семействата им.

Пчеларството и преработката на пчелен восък са били добре развити в селата около с. Скорците. В спомените на дългогодишния пчелар Пенчо Георгиев в родното му село Рачевци в началото на ХХ век са работели три менгеми за вадене на восък, едната от които е била на неговия прадядо и е работела още през ХІХ век. Менгемата е била примитивна. По-късно менгема направил в дома си дядото на Пенчо – Пенчо Минев Христов, както и Недялко Минев Петров – Царя. Пенчо Минев Христов, по родови предания, бил правнук на първия заселник на с. Рачевци Гено Христов. Гено първоначално бил войнук – охрана на прохода, впоследствие се отдал на пчеларство. Имал около 200 кошера – тръвни. Майстор на менгемите бил Малчо Томчев Колев – най-добрия майстор-строител от с. Рачевци. Тук да вадят восък идват хора от различни краища на Тревненско, и най-много търговците на восък от с. Скорците. Восъкът от пчелните пити се ползва за свещи и винаги е бил търсен и добре ценен. Менгема за восък прави в началото на ХХ век Игнат Петров от с. Раданци.

Пчеларството като поминък е застъпено и днес в Тревненско. Добрите пчелари полагат усилия да произвеждат качествен и чист мед и имат добра реализация на своята продукция. Активна е дейността и на пчеларското дружество в града, обединяващо пчеларите от целия район. От 1948 г. до 1957 г. дружеството преминава към земеделските задруги в Дряново. Възобновява дейността си в Трявна на 31.03.1957 г. по инициатива на Дабко Христов, учителите Петко Брънеков, Борис Попалександров и д-р Христо Попов. Приема пак името „Балканска пчела” с 35 редовни члена и председател Петко Брънеков. През следващите години председатели на дружеството са били Малчо Тотков, Димитър Кавалджиев, Димитър Стойнов, а от 2001 г. – Митко Дабков, който предостави материали за историята на дружеството.

 

Даниела Тодорова – Дабкова 

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Пчелари отбелязват патронния си празник, началото на XX век