Тревненското овощарско-пчеларско дружество „Плодородие”

На 29 август 1901 г. млади тревнеци - ентусиасти обединяват своите усилия да изведат на преден план в местното стопанството отглеждането на овощни дървета, но вече облагородени.  Те създават овощарско–пчеласко дружество „Плодородие” в Трявна. Основано от 29 души, впоследствие членският му състав нараства на 130. Още в началото на дейността си дружеството намира подкрепа от общината. Отпуснато му е общинско място за овощна градина за ползване, докато то съществува.

Запазеният входящ дневник на дружеството за периода 1902–1913 г. показва една активна дейност. За посочения период то се явява главен изпълнител на държавните разпореждания, касаещи земеделските производства – растениевъдство, животновъдство, горското стопанство, пчеларство и други сродни. От 1904 г. има молба на Георги Дончев от Трявна до дружеството да му бъде отуснат 1 кошер система „Дадан – Блат”. До дружеството се изпращат, като се разчита на него да информира гражданите, държавни  разпореждания за забрана на лов на зайци, ограничения при вноса през Сърбия на разплоден породист добитък; разрешен внос от странство само на гладки лозови пръчки /резници/ и т. н. Дружеството е посредника при организирането на специализирани курсове: 1908 г. по счетоводство на разните дружества; 1910 г. - теоретически и практически занятия по земеделие, организирани от Директора на Търновското държавно земеделско училище; 1910 г. - курс по овощарство; 1911 г. - курс по точене на коприна. Същевременно търновският агроном – администратор изисква от дружеството /1911 г./ своевременна информация за открити болести по някои от земеделските култури. Министерството на търговията и земеделието изисква становището на дружеството по законопроекта по овощарството през 1909 г.; от 1905 г. Министерството превежда  финансова помощ за дружеството в различен размер – от  40 до 1000 лв., според предвидените годишни дейности – закупуване на пръскачка, построяване на бубарница и др. Общината, Севлиевският районен инспектор по земеделието, Министерството на търговията и земеделието изпращат до дружеството за разпределяне през 1903 г. ябълкови, крушови семена; черничеви семена /1911 г./; люцерново /1905 г./, картофено семе, черничеви фиданки /1904 г./, бубено семе /1911 г. /. През 1905 г., по молба на дружеството, общината отпуска 100 черничеви фиданки за разсадника му, преценявайки, че то единствено си е поставило цел да повдигне овощарството и пчеларството в района. През 1910 г. Управителят на Търновския държавен разсадник изисква да му се изпратят от разсадника на дружество „Плодородие” калеми от ябълки Попниколовки и Йововки и круши Караманци. През юли 1906 г. Дряновският районен инспектор по земеделието и отраслите му  изисква от дружеството справка за броя черничеви и овощни дървета, произведени в разсадника през 1905 –06 г. През април 1911 г. дружеството получава и пръскачка, средства за закупуването, на която му е изпратило Министерството на земеделието. В писмо от 25 март 1906 г. Софийското народно земеделско дружество свиква общо събрание, на което кани делегат и от Тревненското дружество за решаване въпроса за организацията на клоновете на Софийското земеделско дружество в различните краища на страната.  От кореспонденцията е видно, че дружеството поддържа специализирана библиотека – има писма за изпращане на сп. „Земеделие”, пчеларско и различни други списания; от търновския агроном – администратор - брошури „Културата на краставиците в топлици”, „Практически съвети по отгледата на бубите”, „Млечната крава и нейното хранене”. Дружественият живот е активен – има постъпили молби за членство не само от тревненци, но и от жители на Варна, Севлиево и др. градове. Работата на дружеството е регламентирана в Устав, за който неколкократно става въпрос в писма. Съгласно Устава средства се набират не само от субсидии /помощ от държавата/, но и от членски внос, който е 10 лв. годишен и 3 лв. ежемесечен. Празникът на дружеството е на Връбница.

За насърчаване развитието на земеделието в страната, Министерството на земеделието става инициатор на изложби и конкурси с премии за отличили се земедерлци. Така през 1914 г., по инициатива на дружество „Плодородие” и Министерството на земеделието, в Трявна се организира изложба, в която „поменатите по-горе жители донесоха за изложба най-хубавите и вкусни плодове...” Изложбата е открита на 21 септември 1914 г. С почетен диплом, който се пази във фонда на музея, са удостоени Тотю и Никола Джамбазови, за изложените от тях сливова и крушова ракия и валова премазвачка.

В частично запазен /1 лист от поне 6/ доклад на дружеството като постижение в дейността му се отчита, че дървета от дружествения разсадник има в „ Дряново, Търново, Русе, Варна, Стара Загора и още много други градове от царството”. В същия този откъс от доклад е посочено, че дружеството е изразходвало 114 511 лв. за различни свои дейности, за които разполага с квитанции. Имотите на дружеството са : 1 овощна градина с простор около 100 дка и посадените в нея 1973 плодни дървета: 812 ябълки, 1073 сливи, 62 круши, 22 череши, 4 ореха, оценена за 400 000 лв.; двуетажно здание с мазата за 90 000 лв. и стопански инвентар. Запазен заверителен надпис на търговска книга на Тревненското овощаро-пчеларско дружество „Плодородие” показва, че своята активна дейност дружеството продължава и през 1923 г.

По инициатива на специалиста-овощар Алекси Попов  на 6 ноември 1932 г. в гр. Трявна се организира овощарска конференция, придружена от изложба на пресни ябълкови плодове, в салона на театър „България”. Като съорганизатор е посочено и Овощарското дружество „Плодородие”. Целта на изложбата е „да се намалят за в бъдеще грешките с безразборното въвеждане на ябълкови  сортове в градините на тревненския район”. Неправилен подбор на разсад е причина през 1934 г. в овощната градина на овощарското дружество от 120 дка с около 2 000 дървета, от проверените родили 21 дървета били установени 19 различни сорта.

В края на 30-те години на ХХ век дружеството постепенно преустановява дейността си, защото в публикации за овощарството през 1937 г. се говори вече за бившето овощаро-пчеларско дружество. Функциите му отчасти се поемат от създаденото през 1932 г. Зимно, преименувано впоследствие в Допълнително земеделско училище в Трявна.

Безспорна е обаче положителната роля, която дружеството изиграва в определен етап от стопанското развитие на градчето ни.

 

Даниела Тодорова-Дабкова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна