Малки приноси към историята на църковното дело в Трявна през Възраждането

В богатия документален фонд на възрожденеца Георги поп Симеонов се съхраняват четири писма, изпратени от тревненски първенци през 1843 г. и 1860 г. до търновския сановник. Те добавят отделни щрихи към историята на църковното дело в Трявна през XIX век. Епистоларното наследство съдържа информация за строежа на църквата „Св. Георги”, детайлизира избора на свещеници в тревненските колиби след 1860 г. и представя участието на Петко Р. Славейков в духовните и просветни дела на Тревненската община.

Писмата са написани на български език, с черно мастило. Използван е помпозният и витиеват стил, характерен за служебната кореспонденция през XIX век. Той е заимстван от издадените възрожденски писмовници и ръководства. Използваните обръщения към висшия турски магистрат Георги поп Симеонов, като „почитаемий”, „ваша честност”, „каза векили”, „началниче Георгие” и други са в унисон с високата длъжност, която заема в административната и църковна йерархия. В редица случаи от текстовете прозира раболепие и угодничество от страна на местните първенци спрямо длъжностното лице, с цел благоприятно разрешаване на поставените проблеми. В същото време се забелязва дълбокото уважение и респект към личността на обществения застъпник на християните в Търновска каза.

Считам, че търновският каза векили заслужава кратко представяне преди началния прочит и анализ на изложената информация в документите. Георги поп Симеонов е роден в Арбанаси в семейството на енорийския свещеник и учител поп Симеон. Образованието си получава в местното гръцко килийно училище, а по-късно в Елинското училище на Христаки Павлович и Емануил Васкидович в Свищов. От 1811 г. развива търговска дейност. Ползва се с голяма популярност и получава привилегиите на султанските берати. От 1821 г. е назначен в отоманската администрация на длъжността областен защитник и общински съветник за Търновска кааза. За известно време е касиер на каазата и притежава служебен печат. За вярна служба към султана е удостоен през 1854 г. с правителствения орден „Меджидие”. Георги поп Симеонов е един от ревностните защитници на гръцкото духовенство, но и противник на увеличението на владишкия данък през 1856 г. За последната проява в полза на християнското население, е изпратен на заточение в Димотика по молба на търновският митрополит Иларион Критски. Георги поп Симеонов е председател на Търновската епархиална църковна община от 1838 г. до 1862 г. Той полага грижи за набирането на средства за строежа на българската църква в Цариград, за разрешаването на църковни спорове и назначаването на свещеници в земите на подопечната епархия. На 14 септември 1856 г. предава длъжността каза векили, а от 1869 г. преустановява дейността си и в градския съвет. За дългогодишната си работа в отоманската администрация получава пожизнена пенсия в размер на 600 гр.

Ролята на Георги поп Симеонов при изграждането на църквата „Св. Георги” в Трявна през 40-те години на XIX в. е съществена. Неговата дейност е отразена в летописа на поп Йовчо от Трявна, а по-късно и в изследванията на Вера Христова, Иванка Бонева и Иван Радев. Търновският каза векили посещава Трявна на 26 август, придружен от данъчния чиновник Смаил Ефенди. Тук той на място се запознава със състоянието на „големия мост при Сахатя” и дава обещание да съдейства пред официалната власт за издаване на ферман за неговото обновяване. Пренощува в дома на поп Йовчо и вероятно на вечерята е запознат с всички проблеми в енорията. Според В. Христова, на 7 януари 1843 г., тревненци отправят молба до турската власт в Търново с посредничеството на векилина да получат разрешение за строеж на църквата „Св. Георги”. Седем месеца след депозирането на молбата, в Трявна пристига високата царска заповед.

Поп Йовчо отбелязва в летописа: „1843: 5 август донесоха фермана заради църквата „Св. Георги” за в Долната махала”.

Във фермана тревненци молят султана не за строеж на нова църква, а за ремонтиране на храма в тяхната махала понеже е порутен. Безспорно фактите около сградата са подменени с цел ускоряване на процедурата по издаването на разрешението.

Доказателства за това дава летописа на поп Йовчо, в който е упоменато: „1848 юли: 12 започнаха да копаят за основаването на черквата „Св. Георги” в Долната махала”.

В случая остава открит въпроса проявената смелост за подмяната на фактите чие дело е? Единствено на тревненските жители или е резултат на общи действия с други високопоставени лица?

Отговорите на тези въпроси се съдържат в Писмото на тревненските първенци до търновският „каза векили” и председател на епархиалната търновска църковна община, изпратено на 7 януари 1843 г. Документът се съхранява в личния архив на Георги поп Симеонов. От изложението става ясно, че тревненските жители изпращат молба до султана за обновяване на духовната обител още в края на 1842 г. В писмото не се споменава дата и година. По-късно те уведомяват за своите действия търновският първенец. В документа се говори за „обновяване” на храма „Св. Георги”. Този факт автоматично навежда на мисълта, че в изложението до Високата порта именно тревненци използват заблудата към официалната власт, като молят за обновяване, а не за изграждане на нова църква, какъвто е случая с храма „Св. Георги”. В писмото до Георги поп Симеонов, тревненските жители го известяват: „Просихме у деспоти за да са обнови храма Святого Георгия” и търсят от него съдействие и подкрепа за ускоряване на процедурата и по-бързо разрешаване на духовния въпрос. Отправят молба „да стори прилежание па испроводи каквото у негова страна человек тако и у мекхемета да сторят кеш мястото”, върху което ще се строи църквата. В края на изложението фигурират подписите на тревненските първенци. Извън съмнение остава факта, че идеята за „замяна” на думата „изграждане” с „обновяване” на храма, упомената и в изложението до Високата порта и в писмото до Георги поп Симеонов, е предварително споделена, съгласувана и одобрена от обществения застъпник на християните в Търновска каза и от други влиятелни особи. В писмото по въпроса за обновяване на храма се говори открито, като за един съвсем естествен и законосъобразен процес. Дори се уточняват въпросите, свързани с узаконяване на терена за строеж.

Голяма е вероятността молбата до султана за издаване на ферман за обновяване на църквата „Св. Георги” да е подготвена с помощта на Георги поп Симеонов още при посещението му в Трявна на 26 август 1842 г.

След успешното развитие на българският църковен въпрос през 1860 г. и полученото право за избор на духовници - българи по произход в населените места с преобладаващо християнско население, се пристъпва към практическа реализация по назначаване на свещеници и в Търновската митрополия. Многобройни са писмата, изпратени от жителите на Габрово, Дряново, Трявна и други селища до Георги поп Симеонов за разрешаване на възникнали казуси по църковни въпроси. В две от изпратените писма от тревненци до търновския първенец през 1860 г., обект на повествованието стават назначаването на свещеник в тревненските колиби от търновския владика до извършването на свободен избор от църковното настоятелство в селището и разрешаването на възникналите спорове между жители на тревненските и килифарските махали.

В писмото, изпратено от жителите на Трявна до търновския първенец, с дата 20 март 1860 г., се говори за възникнали спорове между жителите на Тревненските и Килифарските колиби, относно дейността на местния свещеник. В пространно изложение до обществения застъпник и главен епитроп в Търновската митрополия, местните жители уведомяват, че постъпилите оплаквания до владиката, насочени срещу свещеника са клеветнически. Според обвиненията, той не изпълнява добросъвестно задълженията си. В селото има случаи на починали хора - не получили опело и последно причастие, както и на некръстени в христовата вяра деца. Тревненци считат, че тези интриги са породени предимно от жители на килифарските колиби и малък брой хора от тревненските махали и целят да разбият тревненските родове. Споменава се за конфликт между свещениците, извършващи богослужението в отделните махали. Християните молят Георги поп Симеонов за съдействие и застъпничество пред търновския владика за назначаване на още един свещеник, като помощник на настоящия х. Иларион до избирането на постоянен духовник от църковното настоятелство. Заплатите на двамата свещеници ще се разпределят съответно на равни дялове от църковния доход.

Проблемът на тревненци се разрешава успешно, но не без съдействието на търновския каза векили. В поредното писмо до Георги поп Симеонов, изпратено в Търново на 28 март 1860 г., общинските представители му благодарят за разрешаването на проблема, за застъпничеството пред митрополита и за добрите съвети към тях. Съобщават, че събранието на първенците е одобрило избора на свещеник „достоен и кротък”, който ще пристигне в Търново да връчи уведомителните писма на владиката. Молят Георги поп Симеонов, като председател на търновската църковна епархиална община, да представи и препоръча новия духовник на търновския владика. Надяват се висшия магистрат да използва своето влияние за прекратяване на разприте между жителите на килифарските и тревненските колиби.

До 50-те години на XIX в. църковните настоятелства към храмовете в Трявна се назначават от представителите на местната власт и църковните приходи постъпват в общината. След 1851 г. се провеждат избори за църковни настоятели, които полагат грижи за паричните постъпления ежеседмично и безвъзмездно. От 1849 г. църковен настоятел в храма „Св. Архангел Михаил” е именитият възрожденец Петко Р. Славейков. Той грижливо преглежда църковните сметки и констатира следното: „От 1854 до 1858 г. черковните хесапи стояли непрегледани и не са менявани. Днес като поеха еснафите черковните и школските хесапи, избраните от всички еснафи представители приключват неприключените сметки за 4 години и се минават на кондиката, както следва”. Възстановените сметки са скрепени с подписите на десетина тревненци, между които и Петко Славейков. През 1857 г. църковното настоятелство изпраща възрожденският просветител, като свой представител в Цариград за да връчи протестно писмо, подписано от 14 местни първенци, на вселенския патриарх. Изложението е насочено срещу дейността на търновския митрополит Григорий. През 1860 г. гръцкият владика налага данък на църквата и общината в Трявна в размер на 1500 гр. за строеж на гръцко училище в Търново. Този факт предизвиква брожение сред местните жители и отказ да платят наложения данък. В Трявна пристига на оглед и търновският мютесариф, а по-късно митрополит Григорий обявява организатора на заверата Петко Славейков за „царски душманин”. За успешното разрешаване на проблема тревненските първенци гласуват доверие на народния трибун да ги представлява пред официалните власти.

В архива на Георги поп Симеонов се съхранява писмото, изпратено от тревненските жители на 11 септември 1860 г., според което те дават пълномощно на Петко Р. Славейков да ги представлява пред официалните власти в Търновския санджак. Той е обявен за представител на Тревненската община по административните, духовни и просветни дела: „Определявами Г-на Петка Р. Славейкова от днес до няколко време от наша страна да ви раскажи за минали и сегашни някои работи които имами в селото си и като наш пълномощен и верен ще го приемате като съши нас”.

Тревненци отправят молба до Георги поп Симеонов да приеме подобаващо техният обществен пълномощник и да го представи на търновския паша. В крайна сметка справедливият отпор на тревненските жители е уважен и борбата завършва в тяхна полза.

Непубликуваните писма попълват мозайката от факти и събития, съпътстващи историята на църковното строителство, дейността на църковните настоятели и ролята на свещениците през XIX век.

Неподправените разкази дават информация за строежа на църквата „Св. Георги” и ролята на тревненските първенци в цялостния процес. Разкриват детайли, относно изборите на свещеници в тревненските колиби след 1860 г. Представят активната гражданска позиция на тревненци и техният пълномощник Петко Р. Славейков по духовните и просветни дела в общината.

1

Писмо от жителите на Трявна до Георги поп Симеонов в Търново, 7 януари 1843 г.

 

Почтенниший Господине кир Георгий

Честно поздравляем та, извествующе заради що сте известни що просихме у деспоти за да са обнови храма Святого Георгия за което са и обръща да стори прилежание па испроводи каквото у негова страна человек тако и у мекхемета да сторят кеш мястото и според обръщанието понеже минува време някой у нашити ухождат на усумнение того ради пишим по ваша честност. Дерзаяще на ваша любов да ни известите да са надеем ли да са исполни нашето прошение или какво прилича да правим тако от надеждение ожидаем вашего ответа.

 

Мъь жители тревнянский

1843 iaнуарia 7

Иконом папа Йоаникие, епитроп поп Димо, сакеларий поп Константин, Никола Чуркоолу, Никола Дондуров, Цаню Генко, Цаню Райков, Рачу Колю, Ангел Таху, Цаню Никола, Никифор х. Христов, Генку Падичани, Момчу тюфекчи, Велчу Цанюв, Димитър Цанюв, Тихул Никола, Канчу кара Генюв, Кънчо Стоян, Калинко Цаню, Никола Райкоолу

 

2

Писмо от жителите на Трявна до Георги поп Симеонов в Търново, 20 март 1860 г.

 

Почитаемъьй Господине Георгие

Каза векили!

Приехме от ваша страна отговор на нашето писмо и благодарим премного - отговора на владиката никак не ни стана угоден. Ако има да са ходили хора да му са оплакват, че имало умрели хора неиспроводени, деца некръстени, това не са е случило или ако да са е случило не е бил причината свещеника, но хората дето не са стрували известие. Тези хора дето са ходили при владиката те са всички от Килифарските колиби, и ако е имало два трима от нашите колибари те са хора нам известни, като мюзевири и неправи и са подучени от сегашния килифарски духовник х. Илариона. - Заради това молим вас да отидете повторително при владиката да му докажите, че нашето желание е да се намерва сега и наш един свещеник в същата черкова да слугува наедно с духовника Илариона и да делят черковния доход догдето си наредим там свещеник да седи и да се намерва сякой там.

Това е нашего желание и на това отгоре имаме право, и ако владиката не удовлетвори желанието ни ще стане причина им по- големи мрилатии, защото мъьй нема да са оставим на няколко килифарски колибари да потъпкват правото ни и да развалят родовете ни, които сме запомнили от толкози време. Ще са надявами за удовлетворителен отговор и оставами ваши покорни.

 

1860 март 20

Трявна

Никола Иванчу, Иванчо Макуца, Тодор поп Иван, Ангел х. Таху, Цаню Райкув, Кънчу Генку, Никола Райкув, Златю Димитри, Цаню Стойчу, Димитър Смойчу, Минчо Стоян, х. Иванчу Дабур Кедиса

 

3

Писмо от жителите на Трявна до Георги поп Симеонов в Търново, 28 март 1860 г.

 

Почитаемъьй началниче Г. Георгие!

Приехме писмото ви и са благодарихме дето сте направили труд и доказали на Владиката желанието ни. Тъй според содержанието на писмото ви са събрахми и си избрахми един свещеник достоен и кротък, който ще ви привручи тези писма и ва молим да са постараете да представите светиня му на Владиката и като му даде нуждните наставления ще отиде на черковата за да са намерва за сега там и да гледа християните кои го надлежат на нашата окружност.

В особното писмо до Владиката ще разумеете по пространно желанието ни, и сме уверени, че тъй ще са постараете за да са смирят сегашните распри, като са испълнят желанието ни и като си флези в реда, сяко го, кое го си било напред и както си е следвало, а мъьй оставами вам задължени за старанията ви и сме завсегда ваши приятели.

 

Общество Тревненско

1860 март 28

Трявна

 

Тодур поп Иван, Никола Иванчув, Канчу Генку, Ангел х. Тиху, Иванчу Ракуц, Никола Теодор, Иванчу Стоюв, х. Иванчу Дабур Кедиса, Цаню Райкув, Цаню Стойчу, Минчу Генчув, Христу Кинчю, Тодор Н. Босджиев, Димитър Стойчю, Канчу Генкув, Никола Цаню, Петар Стойно

 

4

Писмо от жителите на Трявна до Георги поп Симеонов в Търново, 11септември 1860 г.

 

Господин Георгие поп Симеонов в Търново

1860 септемврий 11 Трявна

 

Сас настоящето прихождами да ви явими че долуподписаните като са наговорихми согласно определявами Г-на Петка Р. Славейкова от днес до няколко време от наша страна да ви раскажи за минали и сегашни някои работи които имами в селото си и като наш пълномощен и верен ще го приемате като съши нас заради мюдюрина на Ариф бея Ве работата и за махлибашиити когото определями да ви подробно раскажи, и ако станим ихтиза за да измолим при паша ефенди за нещо да са питат им да му расказвами за горепомянутата работа и от сега нататък. Вашето нас той ще излези като същи нас да раскажи потребното за което ви молим да го добре приемити и като стане нужда и на паша ефендимис да го представити.

 

Никола Иванчу, Цаню Райкув, Тодор Бостанджиев, Иванчо Ракуц, Иванчю Стоювач, Никола Райкув, Тодур поп Иван, Христу поп Димитро, Петар Руюски, Пеню

 

 

 

Д-р Светла Атанасова

РИМ - Велико Търново

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 4, 2015 г.