Църквата „Св. Димитър“ в село Фъревци

Според летописната книга на църквата „Св. Димитър“ в тревненското село Фъревци, инициатор за построяването й бил Иван Димитров Желязков – внук на първия заселник по тези места Желязко Филибията, избягал от родопските села, за да не бъде потурчен.

През 1849 г. след завръщането си от поклонение в Рилския манастир, Иван Желязков събрал по-видните хора от околността и решили да поискат от турската власт ферман за строеж на църква. След като се сдобили с такъв била създадена комисия, която да определи мястото на строежа. В нея влизали чорбаджии от Трявна и Килифарево, член на епархийския духовен съвет, представител на турската власт, както и членове на църковното настоятелство – Иван Желязков, синът му Димо Иванов и Димо Бойчев. Почти всяка махала предлагала църквата да бъде построена в нейното землище. И тъй като внуците на дядо Желязко дарили 12 дка земя за църковно място, всички решили това да стане във Фъревци.

Строежът на църквата започва през пролетта на 1850 г. под ръководството на майстор Стоян Божков от Армянковци и била издигната само за една година. Разпределили работата по махали и всички присърце гледали на нея, защото в околността църкви нямало, а най-близките се намирали в Трявна и в Килифаревския манастир.

Освещаването на храма станало на 21 ноември 1851 г., на празника Въведение Богородично, от ловченския владика Иларион. За пръв свещеник бил назначен архимандрит Иларион от Керека, Дряновско, който допринесъл много за духовното и просветно издигане на населението от този край. С църковни средства отворил килийно училище.

След архимандрит Иларион, църквата се обслужвала от монаси от Килифаревския манастир. После богослуженията се извършвали от двама свещеници от Желязковия род – Иван Димов, ученик на Иларион, и синът му Койчо поп Иванов. Известно време там служи свещеник Христо Христов Петров от с. Баня, Карловско. След него църквата се обслужва от тревненски свещеници, като се отваряла само за църковни празници и при поискване.

Дърворезбата, иконите и църковната утвар са дело на тревненските майстори. Иконостасът е изработен от Петър Ганчев от Генчевци, ученик на Уста Генчо Кънев /* и негов племенник/. Олтарната врата, украсена с едри растителни елементи е дело на майстор Божко Стоянов /*вероятно става дума за резбаря Божко Стоянов Божков от к. Армянковци/, брат му Иван и Цаньо Генчев /*вероятно . Под изображенията на Св. Архангел Гавраил и Св. Богородица, на двете крила на вратата, са изписани имена на ктитори. Красиво резбован е и владишкия трон.

В църквата се съхранявали около 74 икони на тревненски зографи, някои от които са рисувани през периода 1851-1877 г. Вероятно част от тях са били подарени при освещаването. Поредица от икони носят подписите на изявени представители на Тревненската иконописна школа – Захария Цанюв, Йоаникий поп Витанов, Симеон Симеонов, Иванчо Кънчев.

Със своята архитектура и вътрешна украса, църквата „Св. Димитър“ във Фъревци, е едно от многото доказателства за самобитния талант на тревненските майстори, за значението на Тревненската възрожденска художествена школа.

 

Лидия Горанова

 

* Снимките на църквата „Св. Димитър“ в с. Фъревци, дело на фотографа Жоро Хаджиев, са правени през 2019 г.