Примери за християнско добротворство

Явление в духовния и културен живот на страната през първата половина на 20 в. са православно – християнските братства и дружества, а основната им дейност е свързана с религиозната просвета и благотворителността.

На 14.Х.1923 г. е основано тревненското православно християнско добротворно братство. Това става по време на духовна беседа на свещ. Цветан Христов в салона на училище ”П. Р. Славейков”. Пред повече от 120 граждани, в присъствието на свещениците от двете тревненски църкви, е избрано първото настоятелство с председател свещ. Цветан Христов и секретар – свещ. Георги Пеев. В помощ на ръководството, и най-вече за разясняване целите на братството, били учредени две махленски комисии – по една към всяка църква. Братството приема името ”Покров Пресветая Богородици”, а  на печата му е изобразена Светата Божия Майка. За патронен празник е обявен 14 октомври. През 1926 г. то става член на Общия съюз на православните християнски братства в България.

Според устава, утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, в него могат да членуват всички православни християни, а сред най-ревностните му членове са Богомил Даскалов, Петър Скорчев, Дешка Гъбенска, Калинка Шиварова, Тота Иванова, Цвета Тотева, Иванка Алексиева и др. През 1926 г. братството наброява 135 души – 15 мъже и 120 жени, от които 46 са на възраст до 40 години. През годините численият му състав се променя, но най-много членове са регистрирани през периода 1944–1946 г. За да се привлекат повече  млади хора е създаден фонд ”Християнизиране на младежта”. Средствата, набирани в него, се използват главно за закупуване на религиозна литература /книги, брошури, вестници, календарчета, молитвеници/, раздавани безплатно на учители и ученици. Само през 1926 г. за тази цел от фонда е заделена сумата от 15 000 лв. Братството разполага с богата библиотека от над 240 заглавия, голяма част от членовете му са абонати на в. „Духовна култура”, на списанията ”Християнка” и „Отец Паисий”, около 300 деца от основното училище и 145 от гимназията са абонирани за детското списание „Християнче”. След временно прекратяване на дейността му през 1928 г., тя отново е възобновена през 1930 г., когато е избрано ново настоятелство с председател свещ. Георги Пеев, заменен по-късно от свещ. Христо Кънчев.

Братството извършва широка просветна дейност в името на християнските ценности, морал и добродетели. Тя се реализира чрез неделни проповеди, публични сказки, утра, вечеринки, пиески с религиозно съдържание, забави и концерти. Организират се поклоннически пътувания до редица манастири. През първата година от създаването му са изнесени 48 беседи пред 3900 човека. Лекторите са не само свещеници, но и светски лица, като Богомил Даскалов, писателката Богдана Стайкова и др. Обучават се ученици в хорово църковно пеене, към братството е сформиран хор, който участва в неделните богослужения и църковните празници. При голям ентусиазъм и за кратко време били разучени литургиите на Добри Христов и П. Дичев. Големият християнски празник Рождество Христово се празнувал с коледна елха и концерт, а всяко дете получавало малко кръстче и сладкиши.

По тържествен начин се е чествал патронният празник на братството.

След отслужване на Светата литургия и благодарствен молебен, празникът продължавал в салона на училището със сказка, концерт или театрално представление с вход ”волни пожертвования”. В тях вземат участие и ученици от Смесената прогимназия. През 1933 г., по случай 10–годишнината от основаването си, братството организира голямо празненство с участието на местното духовенство и братствената певческа група. На него присъства протосингела при Търновската митрополия архимандрит Антоний.

Заслужава внимание благотворителната дейност на братството. Тя се изразява в отпускане на помощи за бедни семейства и възрастни хора, за лечение на болни, подпомагане на нуждаещи се ученици. Инициативите са много: парична помощ за бежанците в Тракия през 1925 г., за пострадалите от земетресението в Чирпан - 1928 г., средства за Комитета за народно подпомагане -1934 г., за бойците от фронта -1944 г., за бригадирите от ІІ батальон на Националната младежка бригада при изграждането на Хаинбоаз - 1947 г. Сред целите на братството е организирането на благотворителни заведения. През 1932 г. се създава  фонд ”Старопиталище”. Началото е поставено с дарените 1000 лв. от габровската учителка Анка Тухладжиева, която е обявена за почетен член на братството. През 1933 г. то привежда във фонда 2000 лв. от собствените си средства. Капиталът му нараства от периодично постъпващи суми от дарения, вечеринки, томболи и др.

С окръжно от 6.ХІІ.1940 г. на Търновския митрополит се приканват всички православни християнски братства в страната да открият безплатни трапезарии или народни кухни. Настоятелството на тревненското братство решава събраната сума във фонд ”Старопиталище” да бъде използвана за откриването на такова благотворително заведение. Църковното настоятелство също оказва подкрепа и привежда 15 хил. лв. Призовават се и гражданите от Трявна да дадат своята лепта за благородната инициатива. Предвижда се откриването на трапезарията да стане най-късно до м. февруари 1941 г., като на първо време се осигури топъл обяд за 20 деца чираци при различни занаятчии.

През 1941 г. тревненско семейство дарява на фонда 50 хил. лв. По този повод председателят на братството, протоиерей Г. Пеев благодари горещо от страниците на Общинския вестник за стореното добро дело и християнско милосърдие от скромните анонимни дарители, което ще подпомогне изграждането на приют за стари хора в града. Един от големите благодетели е арх. Онуфрий Зарзов, който завещава 83 хил. лв. Най–крупното дарение за фонд ”Старопиталище” - 100 хил лв. прави тревненката Вата Илиева, член на настоятелството. Тодор Попиванчев и съпругата му даряват сградата, в която се помещава Девическото професионално училище и всичко необходимо за обзавеждането му. Дарение прави и Търговската популярна банка. През 1944 г. наличният капитал във фонд ”Старопиталище” е 135 777 лв., а през 1945 г. достига 174 834 лв. В знак на признателност към благородните жестове на всички дарители, 19 декември, денят на Св. Николай Мирликийски, е обявен за ден на братствените дарители. Всяка година на този ден се отслужва молебен за живите и панихида за починалите дарители на братството.

За приобщаване на младото поколение към православната вяра и традиции, в страната се учредяват детски и ученически християнски дружества, които срещат разбиране и подкрепа от държавата в лицето на Министерството на народното просвещение. Уставите, по които се ръководят, са съобразени с потребностите на младежите в различните възрасти.

Първото ученическо християнско дружество в Трявна се създава през 1925 г. към Столарското училище и носи името ”Св. Цар Борис”.

На 24.ХІІ.1941 г. по идея на директорката Зорка Такова и протоиерей Г. Пеев към Девическото професионално училище в Трявна се учредява християнско дружество ”Св. Климент Охридски”, което първоначално обединява 64 ученички. То се ръководи от 5–членно настоятелство с председател Надежда Киселова. Дружеството има свое знаме и печат. В него се приемат девойки, които „по дух и по дейност в живота си са в пълна хармония с устоите на православната църква”. Действителните членове трябва да са редовни ученички, да посещават редовно църковните служби, да участват в дружествения хор, както и в комисиите, определени от настоятелството. При слаб успех и намалено поведение те губят правата си. Дружеството трябва да работи за християнското възпитание на девойките, за укрепване на тяхното телесно и душевно здраве, да ги учи на милосърдие, трудолюбие и послушание към родители и учители. Църковните служби, изповеди, беседите с религиозна и нравствена тематика, поддържането на собствена библиотека и читалня са сред основните му дейности. За правилното организиране на ученичките през ваканциите и за тяхното физическо укрепване се уреждат летни ученически колонии, излети, туристически походи и посещения на свети места и забележителности, спортни изяви. Дружеството работи съвместно с Женското благотворително дружество ”Труд”, по чиято инициатива през 1940 г.е открито Девическото професионално училище в Трявна. Освен него, женското дружество издържа още безплатна трапезария за бедни ученици, лятна детска градина и забавачница.

Детско ученическо православно дружество се учредява и в с. Джуровци /сега Престой / през 1943 г. То носи името ”Св. Цар Борис”. Водени от интереса към опознаване на християнското учение и напътствани от своите родители, в него се записват 45 ученика. Дружеството създава своя благотворителна касичка за подпомагане на бедни ученици.

Създадени по инициатива на БПЦ и подкрепяни от съответните институции, християнските братства и дружества достойно изпълняват предназначението си – да възпитават човеколюбие, доброта и милосърдие.

 

 

Лидия Горанова

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна