Мезе за немската бира

Ревюто беше към края си. Обстановката – холивудска. Пред еврокомисията минаваха само щастливки. Коя от коя по-щастливи.  Избрах си една подчертано атрактивна и креативна, както ми се стори. Изчаках я да мине по червения килим, накокошинена, лъснала перата, със зачервен от вълнение гребен, сякаш очаква в следващите минути да й връчат “Оскар” и пристъпих с микрофона:

- Какво става, уважаема госпожо, напоследък сте навсякъде – на първите страници на вестниците, по всеки канал на телевизиите… Щастливите кокошки са в дневния ред на политиката ни.

- А вие как мислите? Да сме на устата ви само за закуска или да ни одумвате – на улицата или на пазара?! /Изглежда леко нервирана/.

- Как ще коментирате последните събития у нас?

- За кои събития става дума? Щото като гледам май най-често се случва всеобщото бълнуване “гладна кокошка просо сънува”.

- Е, хайде сега, не може да сте толкова нихилистично настроена. Вие сте повече европейка от всички нас.

- А-а-а, имате предвид, че не сме в клетки? Или че ни се признава правото да си пилим ноктите…? /Хвърля малко разсеян поглед наоколо колкото да се увери, че е неотразима/

- Признавам си, че малко бях шокирана от вашето искане да снасяте зад перденца. Като че ли правите нещо не дотам…

- Момент! Вие къде сте родена – на село или в град? Ако сте израснали на село знаете как снасяхме, нали? Фиридите бяха в стените на плевнята и нашите баби се настаняваха на чиста, мека, златножълта слама, съобщаваха с ясен глас, че снасят, но никой не можеше да види как яйцето излиза. Ами че това е много притеснително. Сега при вас, някои родилки искат мъжете им да са при тях като раждат, но мисля, че това е повече мода, отколкото необходимост.      

- Боя се, че тази ваша претенциозност ще поставя нови и нови искания и дали няма да стигнем дотам да не можем да отговаряме на вашите претенции.

- Вие си мислите, че сте направили кой знае какво за нас!? А никак не е трудно да се види, че няма равнопоставеност между всички, които се мъчим да ви създаваме телесен и душевен комфорт.

- Какво имате предвид?

- Ами да вземем прасетата. Освен всичко друго вие трябва да им осигурявате и играчки.

На нас не са ни необходими, така ли? Защото ние трябва само да снасяме… Казали са ви и вие вярвате, че прасетата са най-интелигентните домашни същества. Така да е, но е време да погледнете и на нас с по-други очи. Или трябва да ви напомняме, че като се разболеете, пилешката супа е най-доброто лекарство. Нашата интелигентност е закодирана още в яйцето. Не го забравяйте! /Сега тя накланя глава очарователно скромно като Джулия Робъртс в “Нотинг Хил”/

- Не, моля Ви, не съм забравила. Какво ще кажете за живота днес, погледнат през оградата на пилчарника?

- Какво да ви кажа… Вие се кълвете един друг по-жестоко и от нас. Ние сме по-организирани. Слушаме си петела. Сега и вие почнахте да слушате вашия. И добре разбирате, че петелът не е само глас и мускули, и бой с лисици или бой с ония петли, дето са водили преди него кокошето общество. Той, като разрови бунището и намери червейче, може и сам да не е похапнал, но ни извиква и там вече, на която той реши… Е, това се разказва между нас, признавам си, минали истории са това…

- Естествено, вие живеете в друго време и по друг начин ви обучават и възпитават. Имате ли проблеми с обучението?

- Не. Според нашия закон, като те тестват, ако не отговаряш на условията, няма повтаряне на класа, направо те клъцват преждевременно.   

- Предполагам знаете - от стари времена, та и до днес, вие сте се настанили трайно във фолклора?

 - О, разбира се. Вие, освен за тенджерата, ни употребявате и да си наречете кусурите. “За кокошка няма прошка”, “Много кудкудякане –малко яйца”, “Болна жена – печена кокошка”, “Кон за кокошка” и т.н.   И за най- големият си кусур пак нас използвате: “Чуждата кокошка нам се види патка”. А трябва по-често да си спомняте една друга поговорка: “Кокошката пие вода и Бога гледа”. /Сега тя наистина поглежда нагоре като че пие вода/ 

- Че Вие сте много образована, госпожо! Книги ли, вестници ли четете?

- Не, за книги нямам време, а вестниците не искам да ги погледна. От първата до последната страница ужасии, а нали не трябва да се стресирам, защото ще си отрази на яйцата… Образованието ми идва от общуването. Ние сме десетки и стотици на едно място. За какво ми е образованието?  

- Гледам Ви, госпожо, и се чудя:  как сте щастлива без деца, без децата си?

- “Въпрос на гледна точка”. Е, да, понякога чувам като ги каканижете тия думи, че си мисля: май ей тука ще прилегне да ги кажа. Ами че самата аз съм израснала без майка. Но съм чувала, тия дето ни хранят да казват, че било много хубаво да си гушнеш под крилата малките пиленца, като в топла къщичка. Децата… Имам ли деца? Къде са? То вий като ги държите при вас си, задържате ли ги? Не изхвръкват ли, че не ги и знаете  къде са по чужбина… Да не говорим за това, че понякога се връщат, и те като вас, оскубани перце по перце. /Започва да звучи обвинително/

- И един последен въпрос, госпожо. Щастлива ли сте наистина? Можем ли да бъдем сигурни, че купуваме щастливи яйца от щастливи кокошки?

- Ако всичко върви “по правилата”, както вие се изразявате. Няма да отстъпим и ако не ни осигурите всичко по европейските стандарти,  ще се вдигнем и ще протестираме. Няма да мълчим като вас. Ще извикаме един европейски комисар и така ще се разкудкудякаме срещу него, че ще се чудите къде да се скриете. Това “окупирай…” е добра идея. Представяте ли си парламентът окупиран от стотици кокошки! И не се надявайте сутринта да решим едно, а след обед – друго. Сега ви моля да ме извините, но ревюто свърши, а ме чакат още няколко медии за интервюта, а нали не трябва да забравям “за какво съм на тоз свят дошла”… А и след около час ще е време за хранене, после – с перденца или без перденца трябва да снасям,  режим, нали разбирате…Разбирате ли? /Оглежда ме внимателно с лявото, после с дясното око, и това ме кара да огледам себе си преценяващо и да направя извод не в моя полза, после бръква с човката си в опашката, нещо пренарежда там и се понася, кудкудякайки…/

Разбирам, естествено. Оставям госпожата пред микрофоните на други колеги и си тръгвам почти успокоена. Тази кокошка може и да направи от българския омлет мезе и за немската бира.

 

 

Вера Христова

Из постановката "Кокошка с брошка" по Маргарит Минков 

на родопския драматичен театър "Николай Хайтов"