Накратко за село Рашевци

Село Рашевци се намира на 3 км. западно от с. Вонеща вода и на 6 км. източно от Фъревци. През 1982 г. то наброявало 16 къщи и 2 жители. Селището носи името на първия си заселник – Рашо, който се преселил от Кладни дял. Построил си къща в м. „Горни кладенец“ и кошара за овцете в м. „Горнаците“. Една вечер Рашо останал да спи при овцете в кошарата. През нощта у дома му потропали турци. Жена му отворила и ги нахранила, както му е редът. След като хапнали и пийнали, турците започнали да искат пари. Жената нямала да им даде и пияните турци я заклали, заедно с трите и деца. Най-малкото, още пеленаче, един от тях намушкал с нож и го захвърлил на торището. След това турците взели, каквото можели да носят от покъщнината и си заминали. Минавайки покрай кошарата на Рашо, убили и него, подкарали цялото стадо с овце и напуснали района. На следващия ден дошла сестрата на Рашо да го види. Намерила на торището малкият Иван, който по една случайност, благодарение на дебелите пелени, с които бил повит, не бил засегнат от турския нож. Лелята отгледала детето. Когато Иван пораснал се върнал на същото място, вдигнал си къща и заживял със семейството си.

С Иван се преселили и дядо Станчо от Фъревци, Карпачите от Миховци, Консулите от Драндарите, дядо Велко Узуна и дядо Райко – последните, неизвестно откъде дошли. Така се образувало селото, което Иван нарекъл Рашевци в памет на своя баща.

Родът на Карпачите се занимавал с търговия – прекупували и продавали тютюн, жито, царевица и др., но все гледали да излъжат другата страна и да спечелят /“да закърпят някого“/, от където произлиза и фамилното им име. Същият произход има и родът на Вълнарите, които търгували с вълна. Витан Консула бил секретар – бирник в общината, измежду съседите си, той най-добре познавал законите и заслужено си извоювал прозвището „Консул“.

През 1936 г., по собствена инициатива, жителите на Рашевци започнали да строят училище. С доброволен труд и средства то било построено за кратко време, но висшестоящите органи на Народната просвета не дали разрешение в селото да се разкрие училище, тъй като имало училища в съседните села. Новопостроената сграда била използвана за читалищен дом.

По сведения на местни хора, селото имало и столетник - дядо Петко, починал на 101 г. през 1924 г. *

 

Ирина Каменкина

Из „Краеведчески сборник“ на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, 1989 г.

 

* В днешно време селото няма постоянни жители

** Снимката е илюстративна, худ. Юлиан Кръстев