Спомени из славното минало на тревненския футбол

През 1945 г. се завърнах от фронта в Трявна. Заварих града след военно положение. Имаше купонна система, но имаше и стремеж за обновление, изграждане на нови предприятия. Продължаваха да се уреждат и спортни първенства. „Спорт-клуб“ – Трявна бе изявен клуб с утвърдени играчи. Елитни се бяха откроили играчите от Божковската поляна, играли и се обучавали в правилата на играта с парцалената топка. Аз, като медицинско лице, единствена мед. сестра за времето, давах дежурства и пътувах с отбора, а по-късно и с баскетболния отбор и това продължи до идването на фелдшера Стоян Неделчев. В онези години футболът се утвърди, като едно от основните развлечения на тревненци. Когато започна ремонтът на стадиона и изграждането на басейна, цялото гражданство, вкл. и аз, вземахме участие в строителството. За басейна основна заслуга имаше Иванчо Бозата.

„Спорт-клуб“ се утвърди с именити играчи. По решение на ДФС се наложи да се сформират два отбора – „Динамо“ с производствено участие от предприятията и „Червено знаме“. Борбата между съотборниците беше жестока. Предстояха състезания с изтъкнати и утвърдили се отбори и играчи – така беше харесан и закупен Атанас Тарапанов – Боко, вратар, от спонсора инж. Стефан Димитров. Той показваше класа на вратата, а по-късно стана мой съпруг. Периодът беше кратък и пак по решение на ДФС, остана само клуб „Червено знаме“ с високи постижения. Настъпи обновление на отбора с млади сили, под ръководството на Петко Николов. Футболисти с младежки жар и ентусиазъм положиха максимални усилия да защитят спортната чест и славните традиции на тревненския футбол. Тук трябва да споменем имената на стожерите на клуба – инж. Стефан Димитров, Никола Стойчев – Боба, Фъртунов, Добри Петков и др. Фамилии, които бяха съпричастни с успехите на клуба и играчите – Спиридон Джурови – хлебар, Кольо Ботеви – родители на д-р Ботев, братята Тотю, Иван и Христо Циневи, Кольо Царя и брат му, Ненчо Първан Ненови, Зидарови, Брънекови. Да не забравяме и големите симпатизанти – зевзеци, които отразяваха и усмиваха всички случки на стадиона, а те бяха най-изявените – Петър Цифуня и Косчо Бръснаря. Публиката обичаше своите момчета. Нека не забравяме и футболистите, които не са вече сред нас - те отдадоха частица от себе си, спортуваха през най-трудните години, без пълни екипи, без транспорт и от нощен труд в предприятията, отиваха с камион и влак на състезания, без хонорар. Публиката на Трявна с овации възнаграждаваше своите любимци. Това е нашето славно минало във футбола и не бива да се забравя.

 

Мария Тарапанова

Мария Тарапанова

Архивна снимка на тревненския отбор,
за съжаление годината е неизвестна

Футболен отбор "Ангел Кънчев" - Трявна,
окръжен първенец за 1953 г.
На снимката /отляво – надясно/:
Ръководство – Коста Калчев, Маньо Манев,
Петко Бошнаков, Добри Петков, Александър Фъртунов,
Димитър Люцканов и Никола Стойчев
Футболисти /прави/ – Велико Лефтеров,
Стефан Брънеков, Първан Михалев,
Борис Великов, Димитър Петков,
Тотьо Стоянов, Христо Манев,
Светослав Каназирски, Христо Чехларов,
Петър Иванов, Кънчо Поляков,
Христо Цанев и Георги Брънеков
/седнали/ - Сашо Досев, Васил Цвятков,
Атанас Тарапанов, Николай Яковчев
и Пенчо Станев