За основателите на Детската музикална школа в Трявна. Част I

През 50-те години назрява идеята да се създаде Детска музикална школа, в която децата да се обучават на музикални инструменти. По инициатива на ръководството на читалището и неговия председател Кънчо Джамбазов се открива Детска музикална школа. Най-трудно се оказва набирането на учители, тъй като по онова време в града няма специалисти-музиканти. За целта са привлечени местни хора, които умеят да свирят на музикални инструменти и през есента на 1954 г. Школата започва дейността си с 60 ученика по пиано, цигулка и акордеон под ръководството на първите основатели: Николина Нейкова, Дочо Дочев, Борис Попалександров, Цаньо Радков, Венко Минчев, Дешка Дончева, Николай Нейков. Седмината, с апостолски дух и усърдие възпитават децата в любов към музикалното изкуство.

ДОЧО ДОЧЕВ

През 1951 г. той завършва Консерваторията със специалност – тромпет. Талантлив, отличен студент, но съдбата е неблагосклонна към него. Няма софийско жителство, няма и силно рамо, на което да се опре. Не може да остане в София. От 1953 г. живее и твори в Трявна. Заедно с неколцина ентусиасти през 1954 г. му е предоставена възможността да създаде нещо по-специално – Детска музикална школа. Искали да запалят в душите на децата огъня на музиката. Като специалист с висше образование той е назначен за директор на школата, като преподава и солфеж. По негова инициатива през 1955 г. е разкрит клас по контрабас с преподавател Милан Карапетков.

През 1956 г. е разкрит и клас по виолончело с преподавател Дочо Дочев. Впоследствие е сформиран струнен оркестър с помощта на преподавателите по струнни инструменти: Борис Попалександров, Венко Минчев и Цаньо Радков. Звучали са „Малка нощна музика“ от Моцарт, увертюрите към оперите „Севилският бръснар“ от Росини, „Кармен“ от Бизе и други по-леки симфонични творби. Дочо Дочев преподава музика в Славейковото училище.

Около четвърт век от живота си той посвещава на народната музика.

Създава ансамбъл за народни песни и танци, който впоследствие обединява с този на ТПК „Балкан“. Това е своеобразен венец на творческото му дело. Дълги години Дочо Дочев работи като художествен ръководител на ансамбъл „Балкан“, който е лауреат на всички републикански прегледи. Участва активно в културния живот на града и страната. Неуморен от сутрин до вечер, пише музика, работи по отделно с всеки един от оркестрантите. На не един републикански фестивал получават сребърни и златни медали. Музиката и танците на балканджиите са слушани и гледани в Румъния, Полша, Унгария, Чехия и Русия.

Дочо Дочев е автор на много обработки на народни песни, както и на собствени композиции, в това число и на църковни песнопения. Ценен е приноса му за създаване на битов ансамбъл „Ружица“ към курортен комплекс „Почивно дело“, който печели само призови места на националните прегледи по време на седемгодишното си съществуване. Дочо Дочев, който на финала на живота си бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Трявна“, си отиде от този свят на 14 март 2007 г.

/Автор: Манка Билчева, Петя Семерджиева/

БОРИС ПОПАЛЕКСАНДРОВ

„Не се знае защо баба Неда и дядо Александър напуснали търновските села и се заселили в Станчов хан, но знам, че баща ми до сетния си дъх, обичаше родния си край. Призванието му беше да учи хората, а музиката беше неговия втори живот“ – разказва синът му Александър Попов.

Годината е 1931. Борис Попалександров напуска със семейството си Станчов хан и се премества в Трявна, тъй като е назначен като учител по математика и физика в Славейковото училище. Още като ученик в Търново започва да учи цигулка, а в Шуменската гимназия негов преподавател е Захариев, възпитаник на Парижката консерватория. Не успява да стане професионалист-музикант, но до края на живота си е с любимия инструмент, като продължава да се самообразова.

През 1934 г. по негова инициатива в Трявна е създаден струнен квартет: д-р Пухлев и Дончо Янков свирят цигулки, д-р Даскалов – виолончело, а Борис Попалександров на 31-годишна възраст се зае да изучава виола, за да запълни липсващия инструмент. Няколко години по-късно, той е между организаторите и първите посрещачи на царския симфоничен оркестър – незабравимо събитие за тревненци.

Всичко казано дотук, съвсем естествено го нарежда между основателите на детската музикална школа. Като добър педагог, той е убеден, че музиката трябва да бъде неразделна част от обучението. Негова е заслугата за създаване на ученически струнен оркестър от по-напредналите щрайхисти. Работи изключително професионално, успява да открие талантливите и да ги насочи към музикантската професия. „Всеки тон трябва да звучи брилянтно, да блести като скъпоценен камък…“ – си спомня неговите думи Константин Стойчев, негов ученик, завършил Софийската консерватория, оркестрант на Габровския камерен оркестър. Други негови ученици са: Димитър Цонев – хоров диригент, Мария Попова – гл. специалист по музика в София, Иван Кожухаров – възпитаник на Ленинградската консерватория, диригент на симфоничния оркестър в Бургас.

/Автор: Виолета Сиракова/

НИКОЛИНА НЕЙКОВА

Първата преподавателка по пиано в Трявна и една от основателките на Детската музикална школа в града. Отначало тя има частни ученици. През пролетта на 1954 г. председателят на читалището Кънчо Джамбазов я помолва да започне да преподава пиано в читалището. Нейкова приема поканата и така стана първият преподавател на Музикалната школа. Започна работа с малко ученици – частните и някои нови. Между първите й ученици са Кина Асенова, Недка Попова, Катя Тодорова, Мария Манева, Мария Минкова, Недка Дончева. За следващата учебна година, заедно с Дочо Дочев, тръгват по къщите да набират ученици. Изникват трудности – в читалището има само едно пиано, а учениците нямат пияна в къщи. Освен график за уроците, Нейкова прави и график за упражненията на децата – всяко дете има определен ден и час за упражнения, който спазва стриктно.

„Учениците не бяха толкова много ангажирани в училище, бяха старателни и трудолюбиви – си спомня г-жа Нейкова, - свиреха с голям мерак и идваха винаги подготвени за урока“.

И резултатите не закъсняват. Учениците напредват бързо, а повечето от тях продължават обучението си до последните класове на гимназията. Продукциите пред родителите в края на всеки срок са нещо обикновено. Те се интересуват системно как върви обучението на децата им.

Часовете по пиано на Николина Нейкова са запълнени до последната минута. С голяма прецизност и ентусиазъм тя преподава на своите ученици. Тъй като няма специално музикално образование, тя непрекъснато полага грижи за своето усъвършенстване, следи постоянно новостите в методиката по обучение по пиано, интересува се от опита на преподаватели-специалисти от Габрово, Велико Търново и София. Когато нейна ученичка ще се явява на преглед или конкурс, Нейкова я води предварително на прослушване при специалисти, като сама плаща за урока.

От страна на читалищното и градско ръководство преподавателите в Школата не са имали пречки, напротив – били са поощрявани и оценявани по достойнство.

Не са малко учениците на Николина Нейкова, продължили музикалното си образование в средните и висши училища в страната. Между най-добрите са Анета Бошнакова – бивш директор на Школата, а по-късно диригент на камерен хор „Еуфоника“ и Евгения Русева Христозова – редактор в списание „Музикални хоризонти“.

/Автор: Румяна Малчева/

ДЕШКА ДОНЧЕВА

Тя отдаде 36 години за изграждането и утвърждаването на Школата. Учи акордеон в Габрово при Петър Радев. Започва работа в школата на 1 октомври 1954 г. През 1960 г. взема изпит за правоспособност за преподавател в Музикална школа в София – единствената по това време „диплома“ за акордеон, тъй като този инструмент тогава не се е изучавал нито в музикално училище, нито в Консерваторията.

Две години след като г-н Иван Нейков основава акордеонния оркестър към читалището, тя поема диригентската палка и е несменяем негов ръководител до 1975 г. Малко са учениците, изучавали акордеон, които не са минали през ръцете й и не са се докоснали до произведенията на Григ, Моцарт, Чайковски, Дворжак.

През 1973 г. завоюва сребърен медал на републикански фестивал на художествената самодейност. Сигурно стотици са децата на Трявна, на които Дешка Дончева е отворила прозорче към света на музиката. За тази си дейност тя е носител на златна значка на Върховния читалищен съюз.

Ученици на г-жа Дончева са защитавали достойно името на школата на конкурси. Валентин Петков през 1972 г. получава поощрителна награда, а Христо Петков – през 1974 г. първа награда на конкурса в Чирпан. Не са малко и учениците й, които продължават своето образование на професионална основа – Васил Гоев, Евгени Бошнаков, Никола Нинов, Георги Аспарухов, Лазарина Здравкова, Валентин Стефанов.

/Автор: Лазарина Здравкова/

 

(Следва)

 

в. „Тревненска седмица“, бр. 47/1991 г.

 

* Снимките са предоставени от НЧ „П. Славейков – 1871“

Дочо Дочев

Борис Попалександров

Николина Нейкова

Дешка Дончева