За музейната сбирка в Столарското училище

Откриването на Столарското училище в Трявна през 1920 г., става по инициатива на будни тревненци, начело с кмета на града Добри поп Златев, пом. кмета Ненко Колев от с. Хитревци, учителя – общественик Богомил Даскалов, със съдействието на Никола Сърнев и К. Сливков, и на министъра на народното просвещение Ст. Омарчевски, пише резбарят Станчо Станчев в едно свое краеведско изследване по темата.

През 1922 г. в училището е открит „отдел по резбарство“ с ръководител - художникът Петър Дамянов, баща на поета Дамян Дамянов. Първите ученици – резбари са: Б. Стоев, Ст. Станчев, Т. Алексиев, Хр. Йонков, Нанев и Ц. Антонов.

Идеята за музейна сбирка към училището, открита през 1929 г., е на първия му директор Гъдю Кашев. Негов вещ сътрудник в това благородно и родолюбиво начинание е художникът Петър Дамянов, който първи издава учебник „Стилознание – кратка история на класическата архитектура, орнаменти и мобилировка“. Той мотивира учениците да проучват образците на тревненските майстори – строители и резбари. Поставя им множество задачи в тази посока, сред които - да се издирват и носят в училището резбарски предмети, съдове, икони и др., които после рисуват в клас. Предвид изследователската си дейност в тази посока, Дамянов изисква и подробни писмени сведения към безценните находки – откъде са взети, чие притежание са и т.н. Директорът Кашев, който нееднократно отправя апел към тревненци за опазване на старините, води списък на донесените предмети, някои от които, съхранява в кабинета си.

На бюрото в дирекцията има чертожна табла с проекти, сред които и един на библиотека, по мотиви от долапите на Даскаловата къща, изработена от учениците в Столарското училище и откупена за Кооперативната палата в София.

След завършването на първия випуск резбари през 1924/1925 учебна година, Дамянов се премества за директор на Столарското училище в Сливен.

Оставил дълбоки следи като художник в Трявна, той обогатява музейната дейност, дава ценни насоки на учениците си резбари - как да претворяват образците от Тревненската художествена школа в съвременни творби, пише още Ст. Станчев.

Периодът след 1928 г. е забележителен в развитието на музейната сбирка. В училището е назначен художникът Иван Христов, който енергично продължава събирателската дейност на училището, подпомогнат от младия тогава учител по резбарство Цаньо Антонов. В новата сграда на училището е пригодено специално помещение за музейната сбирка. Художникът Иван Христов умее да „пали“ учениците си, най-активен сред които е Кънчо Пенчев, който като краснописец, надписва експонатите и ги подрежда по раздели.

През 1930 г. в Столарското училище пристига художникът Ангел Монов от Русе - даровит педагог с голям опит. Той внася нови композиции на мебели и украса. Голям ценител на тревненските възрожденски майстори, Монов полага големи усилия за проучването на Тревненската художествена школа и дейно подпомага музейната работа.

По проекти на Монов, са изработени библиотека, бюро, кресло и др. за дирекцията в училището /1933 г./. Друга интересна негова композиция е гарнитура – столова в народен стил, която става притежание на Тотю Гъбенски. 

След Ангел Монов, починал през 1935 г., в Трявна идва художникът Димитър Друмев, който става ценен сътрудник – консултант на Ц. Антонов в научно-изследователската музейна дейност. Друмев се изявява като творец в изобразителното изкуство. Овладява резбата и внася нови мотиви и разработки – проекти на мебели в духа на Тревненската художествена школа. Използвайки и музейната сбирка, издава книга – албум „Резбарството в България“, редактира тревненския вестник по онова време. По-късно Друмев напуска Трявна и става директор на софийския техникум по резба, а оттам започва работа като сътрудник на БАН.

През 1946 г. в училището пристига от Батак Станчо Д. Станчев, който е назначен за учител по рисуване и резба, а освен това е  отговорник за музейната сбирка. Негови добри помощници са учениците му Антон Дончев и Кънчо Цанев, с помощта на които реформира стаите на музейната сбирка в кабинет по рисуване и стилознание.

Директорът на училището Кольо Божков също оказва ценно съдействие за обновяване на музейната сбирка. Разпорежда да се извърши ревизия и да се изготвят нови инвентаризационни списъци. А към училището е създаден и Музеен съвет с председател - Цаньо Антонов, секретар – Станчо Станчев, касиер – П. Ботев и член – К. Божков.

Учителският съвет взема решение да се изразходват средства от дарителският фонд „Тома Кънчев“ за изкупуване на ценни експонати за музейната сбирка. Засилва се научно-изследователската дейност сред учениците. Изнасят се беседи, показни уроци на тема - как да ползваме музея и как да претворяваме образците му.

Благодарение на усилната си краеведска дейност, Ст. Станчев пише и публикува очерци за Иван Бучуковеца и др. във в. „Антени“, а по случай 1300-та годишнина на България, участва в изложба с дървоскулптурната си композиция „Изворът на Белоногата“. Като художник, той е ползван от тогавашната управа и като отговорник по украсата на града. Той е автор и на главата на в. „Тревненски зов“, чийто първи брой излиза на 7 септември 1959 г.

На 23 октомври 1963 г., музейната сбирка на училището, прераства в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна. На тази дата се състои официалното му откриване, а предходната година, на 27 май, отваря врати за посещения Даскаловата къща.

 

 

Подготви Галина Иванова по доклада на резбаря Станчо Станчев - „Данни за музейната сбирка при Столарското училище в Трявна“, публикуван в Краеведски сборник на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна

Богомил Даскалов

Никола Сърнев

Първият директор на
Столарското училище Гъдю Кашев

Поетът Дамян Дамянов със съпругата си и родителите му

Художникът Иван Христов

Резбарят Цаньо Антонов

Резбарят Станчо Станчев

Изкуствоведът Димитър Друмев

Кънчо Пенчев - първият директор и
уредник на музея в Трявна

Директорът на Техникума по дървообработване и
вътрешна архитектура Кольо Божков

Архивна снимка от откриването на музей "Даскалова къща",
27 май 1962 г., предоставена от Лилия Вълчева - Петкова