Предание за дядо Димитър Галуна

 Галунската махала се намирала в ляво от с. Бахреци, във валога. Жителите й дошли от Еленските села, пише краеведа Георги Петков от Нейковци и уточнява, че става дума за един род, който се преселил в тази местност. Имали много имот и овце. Дядо Димитър Галуна често казвал – „пушка да гръмне в единия край на имота ми, в другия край не се чува“. Той бил много заможен човек, джелепин /търговец на овце на едро/. Карал големи стада в Цариград… Синът му Петър имал седем сина и две дъщери. Синовете му Цаню и Йонко се изселили в Шумен, Димитър и Борис – в Плачковци, Михаил бил пленен от гърците по време на Първата световна война, останал там и се оженил в Пирея. Нищо не се споменава за двете му дъщери, но след като синовете му заминали, имотът постепенно запустял…

По времето, когато дядо Димитър бил богат и имущен, попаднал в полезрението на „бандата на Стойно Качавуна“, която според официални сведения, била хайдушка чета, с която хайдутували Петър Балабана и Михаил Софиялията. Дали историческите факти за естеството и характера на тази чета, отговарят на истината, или тя е извършвала грабежи и с цел, различна от комитската, както твърдят някои краеведски сведения, не се наемам да коментирам. Но, тъй като вече ви разказах историята на Стойно и неговата чета, която според бившия директор на музея Иванка Бонева, натежава в полза на героичното му минало, а не на хайдутлука в съвременния смисъл на думата, днес ще ви направя съпричастни на едно краеведско сведение. Случайно попаднах на тази история, докато търсих други интересни детайли от една семейна хроника и реших да ви я разкажа, тъй като преди време публикувах статията на Иванка Бонева „Истини от архивните листи“, писана, вероятно, в опровержение на подобни сведения за „бандата на Стойно Качавуна“. Убедена съм, че истината е една, но за да се доближим до нея, следва да проучим и познаваме всички гледни точки по темата…

И така, според историята, записана навремето от краеведа Георги Петков, през 1874 г. дядо Димитър Галуна бил жестоко измъчван и ограбен от бандата на Стойно. Горили го с нажежени железа, накрая взели и наниза с жълтици на снаха му Петровица. На тръгване, след грабежа, дядо Димитър проклел главатаря им Стойно с думите: „когато си видиш червата в краката, тогава да умреш“…

Според историческите факти, Стойно бил опълченец, сражавал се в боя при Ст. Загора, при отбраната на „шипченските висоти“ и при с. Шейново. За отбраната на шипченския превал, той получил сребърен орден още през 1879 г. След Освобождението, както и преди това, си останал беден, без имущество. „Беднотията, младежка буйност и може би склонност към рискове го подтикнали през 1879-1880 г. да обере богатия търговец хаджи Славчо хаджи Паскалев от Търново“, пише Иванка Бонева в цитираната по-горе статия. За деянието си бил осъден на 5 г. затвор. Отритнат от обществото, въпреки сребърния медал за заслуги по време на Шипченската епопея, умрял, намушкан „грозно“ от общинския бик, за който се грижел...

Когато дядо Димитър от Галуните научил новината, зарязал вършитбата, отишъл в Трявна, събрал приятелите си и ги почерпил богато, но не им съобщил повода за неочакваната почерпка. Достатъчно било, че клетвата му стигнала неговия мъчител…

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Снимката е илюстративна

Худ. Димитър Таушански