Божествената ръка на тревненските майстори

Днес се навършват две години от смъртта на непрежалимата Вера Христова – поетеса, писател, журналист, публицист, сърцат краевед, Почетен гражданин на Трявна. Вера обичаше и богоговееше пред величавото минало на своя, макар и не роден град. Посветила целия си живот на Словото, Духа и Достоянията на предците, до последния си дъх тя не спираше да жадува за духовно пробуждане и ново българско Възраждане… Вера остави след себе си стотици статии, доклади, научни публикации, книги, поетични строфи и не на последно място – мъдри послания, незабравими примери за човечност и доброта…

В нейна памет днес публикувам един кратък откъс от публицистичната й книга „Следа от жигосване“…

Почивай в мир, Верита! Все повече ни липсват словата ти, сърцатостта, хумаността, родолюбието и будителството…

 

Божествената ръка на тревненските майстори

 

                   Бог направи големи светила:

                   по-голямото светило, за да владее денят,

                   а по-малкото светило, за да владее нощта;

                   направи и звездите.

                   И Бог видя, че беше добро.

                   Битие гл. 1,17,19

Между 1804 г. – началото на строежа на Даскаловата къща, и 1808 г. – изработването на двата потона – слънца по облог между майстор Димитър Ошанеца и младия калфа Иван от Бучуковци – първия български художествен конкурс, събитията са известни.

В далечния Цариград двама султани стават жертна на еничарски бунтове; българите участват в Руско-турската война от 1806 г., в християнските чети на хайдут Велко и в отрядите на Сръбското въстание. Трявна се съвзема от разбойническите нападения, оплячкосвания, опожарявания на кърджалии и даалии. И от едно разрушително земетресение. Като че ли всичко се успокоява. И изведнъж ръката на поп Йовчо, изписва нетърпеливо: „1806, месеца ноемврия 8, убиха баба Петровица и сина й Кънча Петров като отиваха на черкова на Архангеловден“.

По това време художествата на Трявна имат вече, едновековна история. Усталъкът на тревненските дюлгери, марангози и зографи бил вече известен от Атон на юг, до Брашов на север.

Таваните на Даскаловата къща са документ за оригинална мисъл и съвършено майсторство, за изчистен стил и благородно самочувствие – неща, които се постигат с много дълга предварителна работа.

Какви са посланията на тези шедьоври?

Послание е демократичният дух на тези творби. Защото са правени „к разумению простому народу“, както пише две години преди това Софроний в Неделника. Защото не само онова Слънце, което свети еднакво за всички, но и тези слънца, всички тези ружи и лаленца, петички и перлички, палещи и кротки лъчи, топлят с хубостта си всички ни.

Послание е смелостта, с която двете слънца стопяват и издухват от масата на историята всички нелепи оправдания за робството на един народ. „3 май 1808 г. Разстрел на въстаници“ е наименованието на една от най-знаменитите картини на Гоя и на световната историческа живопис. Ослепително бялата риза на въстаника осветява цялата картина. Един народ е застанал срещу дулата на оръжията, за да защити земята си. Направихме го най-решително 68 години по-късно. Но тогава, през 1808 г. със слънцата си тревненските майстори осветиха цялото небе на България като символ на неугасимия порив за свобода. Същата година, когато естетска Европа е очарована от „най-хубавото голо женско тяло във френската живопис през XIX в. „Къпещата се Валпенсон“ на Енгр.

Невероятно дръзко е посланието на двете слънца – да се съпостави човешката ръка с божията. В изкуството на Българското възраждане те са най-силният пластичен израз на скандалната мисъл, че ръката на човека, подобно на Божията, сътворила Слънцето, може да изгражда своя свят.

Ето защо в Библията на българската възрожденска култура може да бъде записано:

„И направиха двама майстори марангози две големи светила: едното – за да владее кроткото време на събуждането, израстването и разцъфтяването, и другото – за да владее буйното време на кипежа, на огнените страсти и сладките плодове. А двете – за да владеят вечността. За да разделят тъмнината от светлината. За да казват на човека, че никой не може да му отнеме слънцето на свободата и любовта.

И Народът видя, че беше добро“.

 

 

Вера Христова

„Следа от жигосване“, 2005 г.

Вера Христова

Детайл от резбеното слънце на майстор Димитър Ошанеца
в Даскаловата къща

Детайл от резбения таван на уста Иван от Бучуковци /вляво/,
вдясно - детайл от тавана на майстор Димитър