Щрихи из житието на зографа Иванчо Кънчов

Интересни сведения за последния зограф от Захариевската фамилия Иванчо Кънчов Иванов /1844-1921 г./ * откриваме в записките на резбаря Цаньо Антонов. Те са по разказ на неговия потомък Петър Иванов Кънчев, записани през 1945 г., когато той бил на 30 години и работил като съдия-изпълнител в Търново. Бащата на Иванчо Кънчов е Кънчо Ив. Захариев, а майка му Ирина Михалева Буюклийска, родом от Трявна. По сведения на Цаньо Антонов баща й Михаил бил виден общественик, а единият от синовете на брат й Стойно е Янко Мустаков – диригент на първия хор в България.

Иванчо Кънчов започнал да се занимава със зографство на 14-годишна възраст. След като завършил четвърто отделение в килийното училище в Трявна, работил при баща си. Той го водил със себе си по селата. Баща му починал от тифус, когато Иванчо бил на 16 години. Върху неговите плещи се стоварила отговорността за издръжката на братята и сестрите му – Михал, Димитър, Захари, Тотю, Бяла, Дешка, Марийка и Цанка. След смъртта на татко му, неговите чичовци поели обучението му и го водели със себе си из селата. Иванчо ходил по работа и със Захария Цанюв. След време започнал да работи самостоятелно и взел за свой помощник приятеля си Иванчо Николов Чушков /бащата на Никола Чушков/, който се женил за сестра му Бяла /Балунка/ - баба на карикатуриста Александър Добринов.

Иванчо Кънчов учил своя приятел и съименник да „варакосва и гипсова“, да взема поръчки от селата. Работили из Добруджа - Шабла, Дуранкулак, Добрич, Тулча. Иванчо Кънчов работил и триптихи – щампи за частни къщи, след като намалели поръчките за църковни икони. На младини по шест месеца прекарвал из Добруджа „за темплата“. Художникът Димов го заснел между 1908 и 1912 г., докато работел икони, седнал на скеле.

Майка му Ирина починала на 95 години през 1912 г. Сестра й Дена била сляпа от дете. И двете заболели тежко от шарка, очите им „се затворили“, но лекарство „сложили“ само на Дена и тя ослепяла. Въпреки това, доживяла до 90-годишна възраст, а Иванчо Кънчев поел и нейната издръжка.

През 1872 г. той се оженил за Сава Петрова Стойкова от Трявна. Имали един син Кънчо и две дъщери – Ирина и Димка. Иванчо Кънчов много обичал внуците си, рисувал им в тефтерчетата кукли, ангелчета, дяволчета. Когато вдигали много врява на двора, той излизал, виквал им „юрдеци“ и се връщал да работи в ателието си…

Работният му ден започвал в 2 ч. през нощта до към 6 сутринта, когато се прибирал в къщи да пие едно „чисто кафе“. Нямал навик да закусва. По време на сутрешното кафе, компания му правила и майка му Ирина. После зографа отново отивал на работа до обед, а после работил до 18 ч. и си лягал към 20.30 ч. „Кръчма не знаел“, пиел по 1-2 ракии със жена си. Сам си работил „всичко“. Едва десет дни преди смъртта си, спрял работа.

Варакът за иконите му доставял от Цариград Тотю Цанев Киселов, боите заръчвал от София. Много от образците приготвял сам, голяма част - наследил. Сам си подготвял и „столарската работа“. Пишел с църковнославянски букви, не бил „скъпчия“. Често казвал, че отива в ателието си „да почопли“, дори болен, но да „почопли“.

Макар, че бил домошар, зимно време, 2-3 пъти, си позволявал да излиза с приятели – Цаню Калугеров, Драгошин Марангозов, Алекса Ненов и Димитър Златев, който ги „задържал“ по цяла нощ. Иванчо Кънчов бил в „съдружнически“ отношения с братовчед си Тодор Генков Зографов цели 35 години, който обаче често го „изигравал“. Работили заедно в едно ателие, но по-голямата част от работата, вършел дядо Иванчо, затова и ставал да рисува в 2 ч. през нощта. Давал готовите икони на Тодор Генков, който ги разнасял и вземал парите. Каквато и сметка да му представел, дядо Иванчо я „приемал“. Бил „крайно честен“, виждал че го „играят“, но нямал сили да протестира…

Иванчо Кънчов пеел много добре, „като звънец“. Бил добродушен по характер и никому лошо не е правил. Той „дал подкрепа“ на Никола Чушков да следва четири години в Петропавловския манастир /семинария/ по времето, когато ректорът й бил Търновският митрополит дядо Климент.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* В книгата си „Зографи от Трявна“, Люба Цанева споделя, че Иванчо Кънчев е сред малцината тревненски зографи, които продължават традициите в занаята и в началото на XX век. „Иванчо Кънчов е рутинен живописец, който остава встрани от всякакви модни влияния и продължава да рисува с традиционните за фамилията иконографски схеми и художествени похвати, утвърдени още в средата на XIX в.“ – пише тя. Негово дело са стотици икони за над 70 селски църкви във Варненско, Провадийско, Свищовско, Поповско, Еленско, Търновско, Новозагорско, Старозагорско, Тревненско…

Семейството на зографа Иванчо Кънчев с децата му.
В ляво на снимката, е майка му Иринка,
а вдясно съпругата му - Сава.
Снимката е фонда на
Специализирания музей за
резбарско и зографско изкуство - Трявна