Инж. Никола Стефанов – една от най-емблематичните личности в завод „Иван Йонков“

Една от най-емблематичните личности в ръководството на завод „Иван Йонков“ през годините, по думите на бивши работници и негови колеги - директори, безспорно е инж. Никола Стефанов, под чието управление някогашното държавно индустриално предприятие достига невиждан до тогава възход и растеж, и по-късно прераства в Механичен завод „Иван Йонков“. Редица са постиженията и успехите, белязали неговите 11 години на управление, когато предприятието става лидер в производството на сеещи селскостопански машини, а по-късно се поставя началото и на специалното производство. Започва строителството и на новия завод, който е открит през 1972 г. По същото време стартира и жилищното и битово строителство. Поетапно е обновен и машинният парк на предприятието, ритмично се повишава и квалификацията на работниците. И това са само част от най-значимите постижения на „младия и ентусиазиран директор“. По думите на съвременниците му, той е човек с борбен и непримирим дух, пословично честен, далновиден, мъдър и реалистичен поглед върху нещата, висок професионализъм, изцяло отдаден на каузата на тревненското машиностроене. „Инж. Никола Стефанов беше много строг, но и справедлив по отношение на поставените задачи, много честен, съвестен и чист човек, раздаваше си душата за хората и винаги беше готов да помогне в нужда – спомня си неговият технически секретар през годините Надежда Спиридонова и допълва – „Той беше най-добрия човек, когото познавам“.

Инж. Никола Стефанов е роден на 4 февруари 1934 г. в Трявна, където завършва и средното си образование в Славейковото училище, с пълно отличие. Дипломира се като инженер по геология в университета в Днепропетровск, днешна Украйна. Започва работа в ДИП „Иван Йонков“ през 1961 г., когато директор е Стоян Григоров. По онова време, усилията на ръководството на предприятието са насочени към внедряване на „по-прогресивни“ методи и технологии в машиностроенето и чугунолеенето. Ценна помощ в това отношение оказва Научно-техническото дружество в завода с председател инж. Кольо Колев. Инж. Стефанов е сред постоянните членове на ръководството, заедно с Димитър Койчев, Кольо Кънев, инж. Росен Минев и др. През 1962 г. дружеството изгражда 10 научно-технически колектива с участието на конструктори, технолози и др. специалисти, които се заемат с решаването на проблемните задачи - намаляване на брака и внедряване на най-трудните за изпълнение технически мероприятия, набелязани по изпълнението на годишния план. По онова време инж. Никола Стефанов отдавна вече е навлязъл в същността и истинските причини за големия брак в леярния цех. Оказва се, че той се дължи на комплексни причини, между които и неподходящата по състав леярска пръст - новодоставената е с по-голямо съдържание на влага, която при високата температура в леярските форми, силно се изпарява и това води до множество шупли в чугунените отливки, и оттам до високият процент брак. Инж. Стефанов установява, че до преди няколко години предприятието доставя леярска пръст от други находища в страната и те са били по-подходящи за чугунолеенето. Той посещава настоящето и някои предишни находища и доставчици, прави лабораторни изследвания и анализи, и предлага незабавното спиране на доставките от въпросното находище. Осигурява нова и отговаряща на изискванията леярска пръст, и от този момент нататък процентът на брака от всички видове детайли и отливки, рязко спада до 5-6 %. Това е може би, първият, по-значителен успех на младия и „твърде надежден“ старши инженер и началник на производствения отдел, който през 1963 г., с решение на ГК на БКП, е назначен за директор на ДИП „Иван Йонков“. По онова време той е само на 29 години. Един от основните въпроси, с които се заема още в началото на своето управление, е повишаване квалификацията на работниците. Наред с това, той отделя и заслужено внимание на състоянието на наличната производствена техника и полага сериозни грижи за поддръжката й, както и за доставката на нови машини. При всяко посещение на Комитета по машиностроене при МС в София, покрай другите въпроси за решаване, инж. Стефанов не забравя и този за машините и до голяма степен успява в това си начинание. Нещо повече, той е готов да жертва директорската си длъжност и кариерата си, ако се налага, но да запази най-ценните машини за нуждите на новостроящия се завод. Емблематичен пример в тази посока е случаят, когато само три месеца след назначението си, в телефонен разговор със зам. председателя и началник на управление „Промишленост“ при ОНС – Габрово - Иван Гатев, инж. Никола Стефанов проявява коравия си жилав дух и характер. От няколко дни, въпросният началник търси младия директор, за да му се „скара“, защото „неправилно и не полагащо се е „вдигнал“ гилотината от София и я е „стоварил“ в двора на ДИП „Иван Йонков“, когато същата е била предназначена за ДИЗ „Болшевик“. „И, ако не я демонтира и закара в срок от три дни в Габрово, ще бъде веднага уволнен“. Вместо уплаха от строгото предупреждение по телефона, инж. Стефанов съвсем спокойно отговаря: „Другарю Гатев, когато ме назначавахте за директор, аз не съм Ви молил затова, следователно и сега не ще се изплаша, ако ме уволните, но тази машина никога няма да Ви дам, докато аз съм директор на предприятието, защото тук тя много повече е необходима, отколкото в завода за дребни инструменти…“. След този категоричен разговор по телефона, нито директорът е уволнен, нито машината преместена в Габрово, по „понятни съображения“…

От началото на 1964 г. предприятието постепенно се насочва към специализация и профилиране за производство на селскостопански машини, без обувните, кожарските и колбасарските такива. Усилено се говори и за изграждането на нов завод. Стартира работата по изготвянето на идейните архитектурни проекти по задание на комитета по машиностроене в София. За постигнати значителни успехи в усвояването и производството на сеещи селскостопански машини от 1 март 1966 г. ДИП „Иван Йонков“ се преименува в Завод за сеещи селскостопански машини. През същата година са създадени шест основни цеха: леярен, пресово-ковашки, първи и втори механо-монтажен и два участъка – „за ходови колела“ и за „семенни валове“. Към тях са организирани и три спомагателни: инструментален, ремонтно-механичен и енергетичен.

В края на април 1966 г., с разпореждане на МС, е утвърден и идейният проект за новия завод. А след старта на строителните дейности, целият колектив се включва с по три дни доброволен труд в изграждането на завода. Големият ентусиазъм на работници и ръководители се разпростира върху всички дейности – от производството до т.н. „научно-технически прогрес“. Така например, само в леярния участък е внедрена толкова много механизация на трудоемките процеси, колкото за няколко години по-рано не е било възможно. Пуснат в действие е и дългоочаквания конвейер в леярния цех, а след това и в механо-монтажният. „Само за две години (1966-1967 г.) обемът на промишлената продукция на завода нараства над 4 пъти, производителността на труда – 2 пъти, а рентабилността – 3 пъти“ – споделя в свой доклад инж. Никола Стефанов.

Голям успех е и произведения, за първи път, „ковък чугун“ в новоизграденото Темперно отделение. През септември 1969 г. е открит и първият цех от новия завод – за универсално-сборъчни приспособления. „Най-после можахме да обезпечим завода с машини и съоръжения, каквито заявявахме години наред и по този начин подменихме остарялата и износена техника – споделя инж. Стефанов. - С новите високопроизводителни машини, дадени в ръцете на обучените и квалифицирани работници, ние постигнахме непознати и за нас досега резултати“. Може би, именно тези успехи са причината в края на годината, с разпореждане на МС, заводът да бъде изваден от ДСО „Агромашина“ и да бъде прехвърлен към системата на ДСО „Металхим“ – Сопот. Това е исторически момент от развитието на предприятието, защото през следващите 2-3 години той постепенно „изоставя“ производството на сеялките и разните селскостопански машини и започва усвояването на специални производства, които изменят досегашния му профил и специализация. Наред със строителството на новият завод, поетапно започват и дейностите по жилищното и битовото строителство. Ръководството взема решение за изграждането на жилищен комплекс в кв. „Светушка“ с младежко общежитие с 300 места, 8 жилищни блока с общо 160 апартамента, детска градина за 100 деца. Решено е строителството да се извършва със средства на завода. През 1973 г. е заселен седеметажният блок за специалисти до т.н. Стар завод и започват строителните работи на още два блока в кв. „Светушка“, както и на спортна площадка.

През септември 1972 г. новият завод е тържествено открит, а в края на 1973 г. пред завършване са и магазинът за хранителни стоки, бръснаро-фризьорският салон, закусвалнята и гаражите. Извършва се и проектирането на спортен салон с плувен басейн за нуждите на завода, започва изграждането и на детската градина в кв. „Светушка“.

В свой доклад за състоянието на завода от март 1974 г. инж. Никола Стефанов споделя, че що се отнася до производителността на труда в МЗ „Иван Йонков“, то тя расте със „значителни темпове“. И пояснява, че в завода тя е с 46 % по-висока от тази на ДСО „Металхим“, с 48 % по-висока от тази на Габровски окръг и с 86 % по-висока от тази на Трявна. А всички тези постижения се дължат, освен на пословичния труд и усилия на работниците и ръководството на завода, и на далновидната и борбена натура на неговия директор инж. Никола Стефанов, който от 1 октомври 1974 г., със заповед на МС, е назначен за генерален директор на ДСО „Инструментална промишленост“ – Габрово. На негово място, по решение на ГК на БКП – Трявна за директор на МЗ „Иван Йонков“ е назначен тогавашния гл. конструктор на завода – инж. Петър Вълчев.

Инж. Никола Стефанов си отива от този свят на 26 май 1986 г.

 

Подготви

Галина Иванова

 

Из ръкописа на Симеон Савов с работно заглавие – „МЗ „Иван Йонков“ – Трявна /Принос към историята на завода/“, 1978 г., който се съхранява в ОДА - Габрово   

* Снимките са от архива на завода

Инж. Никола Стефанов

Сградата на леярната в бившия Стар завод,
която днес е Етнографски комплекс

Един от строящите се цехове на новия завод

Израстват корпусите на новите цехове

Етап от жилищното строителство

Инж. Никола Стефанов /на снимката в дясно/ и
неговият технически секретар Надежда Спиридонова

Генералният директор на ДСО „Металхим“ – Сопот
инж. Георги Ямаков при откриването на
МЗ "Иван Йонков" през 1972 г.
(на снимката вдясно, с менчето),
крайният в ляво е тогавашният директор на
завода инж. Никола Стефанов

МЗ "Иван Йонков"