Последните тревненски майстори

В един свой брой, отпреди 84 години „Общински вестник Трявна“, чийто главен редактор по онова време е Богомил Даскалов, разказва за „живите, най-стари тревненски майстори“. Поводът е Денят на българското занаятчийство – Димитровден, а споменатите по-долу тревненски майстори, били отличени от Негово Величество Царя за своята „50 и повече години занаятчийска дейност“ с орден „Св. Александър“ VI степен. Почти целият брой 82 на вестника, е посветен на занаятчийството, неговата история и проблеми в края на 30-те години на миналия век. Днес обаче, ще ви разкажа накратко за тези, повечето непознати днес майстори, известни и уважавани във времето си, не случайно отличени за своя усталък и дългогодишна работа. Техните словесни портрети ни дават представа за състоянието на занаятчийството през разглеждания период, за трудния делник след войните и индустриализацията, която неминуемо води до упадъка на старите занаяти. Прави впечатление и фактът, че почти всеки един от отличените за своята дългогодишна дейност майстори, е взел дейно участие във войните – Сръбско-българската, Балканската, Първата световна, което е достатъчно свидетелство за тяхното родолюбие и сърцатост.

За съжаление, не разполагам със снимки на повечето от майсторите, но се надявам поне техните потомци да пазят жив спомена за тях…

Кожухарят Бончо Колев Петров е роден на 6 януари 1858 г. в Трявна. Той бил с „I-класно образование“. Постъпил чирак още като дете при своя баща – Колчо Петров. Като калфа, работил в Търново при хаджи Станю, Цаню Пощата и др. в продължение на около три години. Станал самостоятелен майстор през 1876 г. по време на Тревненското въстание.
Като калфа работил срещу възнаграждение от 100 гроша годишно и храна. До 1918 г. „работата му била в цветущо положение“, но след войните, предвид „общото стопанско затруднение“, а също така и поради факта, че модните дрехи постоянно се „изменяли“, от ден на ден занаятът му западнал и през 1938 г. едвам изкарвал пари за прехраната на семейството си.

Като самостоятелен майстор имал 2-3 калфи, а в края на 30-те години на миналия век, работил сам.

Бончо Петров участвал в Сръбско-българската война от 1885-1886 г., като младши унтерофицер в приморския полк и бил награден с медал за храброст.

***

Мутафчията Трифон К. Балабанов е роден на 15 май 1870 г. в Трявна. Той останал с „незавършено III-класно образование“. Постъпил като чирак на 14-годишна възраст при Симеон Пейчев от Трявна. Чиракувал една година, без заплащане, получавал само храна. През първата си година, като калфа, получавал 200 гроша годишно, а през втората – 300. Едва 17-годишен станал самостоятелен майстор. Измежду многото „козинови изработки“ през годините, е една 42-метрова „козинова пътека“ за църквата „Св. Александър Невски“, която майсторът изработил през 1924 г.

Като самостоятелен майстор при него работили 10-12 калфи и майстори. До 1928 г. имал много поръчки и работата вървяла добре, но след това, заради „фабричната модернизация“, започнала да запада и през 1938 г. майстор Трифон Балабанов, работил сам.

Участвал в Балканската война от 1912-1913 г. с чин подофицер – взводен командир.

***

По сведения на Богомил Даскалов майстор Колю Рачов Цанков бил „подковач“. Роден през декември 1863 г. в Трявна, той завършил четвърто отделение. Постъпил чирак още като дете при своя баща Рачо Колев Цанков и на 20-годишна възраст, поел работата на своя баща и станал самостоятелен майстор.

По времето, когато бил калфа, работил наравно с другите, ставал в ранни зори, в 1-2 ч. през нощта и работил до късна нощ. След войните, „работата му западнала значително“, отбелязва Даскалов. Още по-тежки времена дошли, когато „започнали да се приготовляват фабрични гвоздеи и подкови“ и занаятът му почти западнал.

И майстор Колю Цанков участвал в Сръбско-българската война с чин ефрейтор и бил награден с медал за заслуги.

***

Кожухарят Петко Косев Кожухаров е роден в Трявна през септември 1864 г. Завършил прогимназиално образование. Постъпил на работа, като чирак на 10-годишна възраст при своя баща, но продължил да ходи и на училище. После станал калфа при Братой Христов и Петър Пейчев, самостоятелен майстор станал през 1886 г. През калфенските си години получавал по 5 гроша и храна дневно и работил от сутрин до вечер. После, като майстор, имал 2-3 калфи и един чирак. До преди войните работата му била „много добра“, но после постепенно западнала, и поради факта, че „селското население изменило своите стари носии и почнало да се облича с по-модерни дрехи“. Поради това, в края на 30-те години на миналия век, майсторът работи сам, а работата му била „доста слаба“.

Петко Кожухаров бил освободен от „военна тегоба“, но въпреки това, през 1885 г. бил мобилизиран. За участието си в Сръбско-българската война бил награден с бронзов медал за военни заслуги.

***

Шивачът Георги Дончев Колев е роден на 18 януари 1871 г. в с. Енчовци. Завършил III-класно образование. Постъпил на работа, като чирак, на 14-годишна възраст, при Бр. Николови в Търново. През първата година работил без заплащане от 1-2 ч. през нощта до късна вечер, а след приключване на работа, помагал и в домакинството на майстора. Майстор Георги бил калфа при Рачо Ц. Чехларов в Трявна в продължение на 10-11 години. Когато станал самостоятелен майстор, завършил и крояческото училище и държал конкурсен изпит през 1896 г. Бил награден с похвален диплом от Русенската индустриална камара.

До 1930 г. занаятът му се развивал добре и майстор Георги имал 8-10 чираци. Поради „общата стопанска криза“ и напредналата си възраст, след началото на 30-те години на миналия век, „работата“ му била „доста слаба“.

Георги Колев участвал в Балканската и Първата световна война /1914-1918 г./ с чин фелдфебел. Награден бил с два Ордена за храброст III и IV степен и един за военни заслуги IV ст. Бил командир на 15-та рота от 5-ти опълченски полк и комендант на с. Остров, Румъния /на 5 километра източно от Силистра/ около година и половина.

***

Обущарят Грозю Иванов Грозев е роден на 19 декември 1874 г. в с. Бърдени. Завършил първокласно образование. На 14-годишна възраст постъпва, като чирак при Нено Михалев от Трявна, при когото работил и като калфа. Станал самостоятелен майстор през 1894 г. и по-късно вече имал 3-4 души калфи и чираци. Като чирак, работил от рано сутрин до късна вечер „само за храната, едни еминии и една престилка“. В неделния ден рязал дърва, за да подсигури нужното количество за отопление през цялата седмица.

Допреди войните занаятът му процъфтявал, но после, поради „изобилното производство“ на гумени и други фабрични обуща, работата му започнала да запада.

Майстор Грозю Грозев участвал в Балканската и Първата световна война с чин старши подофицер. Награден бил с орден за отлична стрелба.

***

Бъчварят Тодор Дончев е роден на 15 октомври 1850 г. в Божковци. Завършил първо отделение. Станал чирак на 17-годишна възраст при Тотю Донев в Трявна. През 1878 г. станал самостоятелен майстор. Занаятът му се развивал добре, освен в годините на голяма суша, когато реколтата от плодове и грозде била слаба. Макар и в напреднала възраст, в края на 30-те години на миналия век, той продължавал да изработва „разни бурета, качета и др.“.

Майстор Тодор Дончев взел „живо участие“ в Сръбско-българската война.

***

Марангозинът Ганчо П. Марангозов * е роден през 1870 г. в с. Генчовци. Завършил трето отделение. Постъпил чирак при баща си Петър Ганчев още като дете. Още от най-ранна възраст той бил „доста възприемчив към бащиния си занаят“, който много добре усвоил и „учудвал не само своя баща, но и много други майстори-марангози“. В края на 30-те години на миналия век, макар и в напреднала възраст, той продължавал да работи и да украсява с резба владишки тронове и олтари на редица църкви в страната, търсен и прочут със „своята резбена способност“.

Майстор Ганчо Марангозов взел участие в Балканската и Първата Световна война с чин подофицер в артилерията.

***

„Сградостроителят“ Грозю Енчев Цанев е роден през 1872 г. в с. Джуровци /дн. Престой/ **. Завършил четвърто отделение. Още от малък имал „голяма наклонност към зидарството“ и като дете, тръгнал по с няколко майстори строители, с които работил около 10 години. Бил калфа при Цаню Симеонов от Джуровци и Тотю Минев от Рашовите. „Неговото престарание и способности са му дали възможност да преуспее, като е станал известен сградостроител, което му е и помогнало да стане самостоятелен майстор“ – пише още Б. Даскалов. Построените от него „безбройни“ обществени и частни сгради из страната, са достатъчно свидетелство за способностите и уменията на майстора, и „величаят името му по прякор Маврото – (черният сградостроител).

Грозю Цанев взел „живо участие“ в двете войни /Балканската и Първата Световна/.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* По сведения на резбаря Цаньо Антонов, Ганчо Петров Марангозов е роден на 25 август 1869 г. в с. Генчовци. Той е брат на именития резбар Генчо Марангозов. Бил строител, резбар, дърводелец. Негово дело са олтарните двери на църквата „Св. Димитър“ в с. Скорците. Починал на 25 април 1944 г.

** Понеже вече съм ви разказвала за този майстор, ще внеса някои уточнения по адрес на неговата биография. Той е роден на 14.11.1869 г. и действително започнал да учи тънкостите на строителния занаят при Цаньо Симеонов от с. Джуровци и Тотю Минев от колиби Рашевите. Голямата си школовка, обаче получил при Уста Генчо Кънев. Преценил способностите на своя ученик, през 1889 г., Уста Генчо дори му възлага самостоятелна работа по изграждането на митническо здание по Черноморието, отбелязват в статията си за майстора – „Щрихи от живота на тревненския строител Грозю Енчев – Маврото“, Юлия Нинова и Ирина Димитрова от СМРЗИ – Трявна. По сведения на неговата внучка, учителката Къна Дамянова, през 1893 г., Грозю Енчев основава и своя строително-предприемаческа фирма със седалище с. Джуровци – Трявна. През своята дългогодишна работа, като „сградостроител“, майсторът строи мостове, много обществени и частни сгради във Велико Търново и Търновско, като например - Старата поща и Катедралният храм „Рождество Богородично” в Търново; църквата в с. Илаков рът, Еленско и камбанарията в с. Шилковци, също Еленска община. Той строи и църквата в с. Добри дял, Горнооряховско. Заедно с Цаньо Нейков, Грозю Енчев работи и на градежа на болницата в Елена.

Майсторът си отива от този свят през 1961 г. в Трявна.